• Библиотека Български разкази

    Криви огледала, от Денка Колева, фантастичен разказ

    Като тайнствени нощни цветя разцъфват караваните ни, предлагайки какви ли не изкушения на жадните за цветове, лакомства и чудеса очи на гостите ни. Кончетата на въртележката започват да се гонят, клоуните да се гримират, пушките на стрелбището се зареждат и плюшените мечета се поотупват праха, старият латернаджия завърта ръчката на магическата си дървена кутия: „там-та-та-рам-та-та…“

  • Библиотека Личности

    Интервю със Светлана Комогорова – Комата (Ана Хелс)

    Като стане въпрос за жена преводачка на фентъзи и фантастични заглавия, в главата ми изниква енигматичното нарицателно Светлана Комогорова – Комата. Къде ли не сме чували нейното име, какво ли не сме чели от нея. И винаги е страшно добро. Очаквано и като човек Комата е изключително духовита, ерудирана и многостранна личност, чиито кратки размисли върху книгите и книгоправителството въобще, надявам се, ще ви донесат толкова приятни моменти, колкото и на мен.

  • Библиотека Откъси Поезия

    Осип Манделщам – стихотворения

    Осип Манделщам е роден на 2 януари 1891 г. във Варшава. През 1897 г. семейството му се заселва в Санкт Петер­бург. Понякога е възприеман като интуитивен, ирационален, сюрреалистично-хаотичен поет. Вярно е само първото твърдение. Действително до голяма степен интуитивно поетът изгражда в произведенията си здрава и цяла смислова верига, макар да осветлява само отделни брънки от нея. Въпреки това мисленето на Манделщам не е линейно, а многопосочно-пространствено.

  • Библиотека

    Сборище на трубадури – Брой 7

    Стърлинг Лание, Ана Хелс, Диана Роуланд, Зорница Цветкова – Ашли, Дафни дю Морие, Траяна Хаджитодорова – Шанара, Джим Бъчър, издателство Колибри, Инес Понсе де Леон, Ангелита Уилямс, Димитър Копарански – Силентиум, Мишо Гръблев, Снежана Николова,, Евтим Борисов, Георги Марков, Гост, Преслава Кирова

  • Библиотека Книги Личности

    Карл Май – 100 години приключения (Shannara)

    Казват, че за всяка книга си има читател. Но пропускат да кажат, че за всяка книга има и време. Тук можете да преглътнете напиращата в устите ви реплика, че съществуват непреходни книги. Да, наричат ги класика, и в историята на световната литература и развитието на обществото те имат своя принос. Но всички знаем, че в краткия човешки живот не се намира време за прочит на всяка класика, а ако се намери — то не е обезателно подходящото време, за да породи любов. Понякога се получава, понякога не.

  • Библиотека Личности

    Интервю с Адриан Лазаровски (Ана Хелс)

    Признавам, това е интервюто, което съм взела, пък било и задочно, с най-голям трепет и фенско притеснение, защото за мен Адриан Лазаровски е ГОЛЯМ. И СТРАШЕН. Не ми ги хвалете разни там Кинг, Кунц и прочие. Досега в сравнително зряла възраст само той ми е докарвал парализиращ нощен страх и слухтене с часове в мрака. И няма сила, която да ме накара да ида до някое езеро в „Дружба“. Или да се повозя вечер сама в трамвай до крайна спирка. Щото имам буквално татуирани псевдоспомени от много човешките чудовища на Адриан. И ще ги помня още твърде дълго.

  • Библиотека Български разкази

    Завръщане в черно, от Галя Младенова, фантастичен разказ

    Мъжът отпи от чашата с кафе и се завъртя на стола си. Оставаха само още двайсетина души, които трябваше да интервюира, и мисълта за наближаващия край на работния ден го накара този път да се усмихне искрено на поредния кандидат.

  • Библиотека Български разкази

    Париш, от Георги Николов (фантастичен разказ)

    Париш отвори залепналите си от прах и пот очи и бавно надигна глава. Беше
    паднал по корем на бойното поле след силен удар в главата и това бе последното, което
    помнеше. Предпазливо се огледа и чак когато видя, че наоколо няма никой освен
    няколко гарвана, които го гледаха със зле прикрит интерес, той се изправи бавно.
    Залязващото слънце блесна неприятно в очите му и той вдигна ръка над тях. После се
    наведе да вземе копието, което лежеше безучастно на земята, и бавно пое на
    югоизток, където трябваше да е станът на троянските войски.

  • Библиотека Личности

    Интервю със Симеон Цанев – Роланд (Ана Хелс)

    И продължаваме с едно наистина знаково име за жанра и за цялата общност на занимаващите се с книги — а именно това на Симеон Цанев, по-известен на фентъзийните читатели като безкомпромисния ревюист на „Шадоуденс“ — Роланд, чиито обширни словесни битки във форумна форма с трагично известни онлайн тролове ми спечелиха едно лично уважение и искрена симпатия към личността му. Които от своя страна се повишиха неимоверно, когато се заех да чета и преводите му. За съжаление Симеон от няколко години не е в България и не се занимава с преводаческото изкуство, което, според мен поне, си е в кръвта му и все някой ден ще се завърне при повика на книгите, търсещи своя истински преводител.

  • Библиотека

    Клифърд Саймък – Невъзможният свят – BestScienceFictionStories (Коста Сивов)

    „Невъзможният свят“ („The World That Couldn’t Be“) е научнофантастична новела от 1958 от Клифърд Д. Саймък. В нея се разказва за фермер, който се опитва да спаси посевите си, преследвайки много опасен извънземен звяр.

  • Библиотека

    Седмичен дайджест N16

    Този път дайджестът е в чест на любителите на електронни книги. Изминалото през седмицата и поглед в следващата: Интервю с издателство „Вакон“, от неуморимата Ана Хелс * Роджър Зелазни – „Името ми е легион“, ревю от Димитър Копарански * Клифърд Саймък – „Невъзможният свят“, обзор на разказа, подготвен от Коста Сивов * Реклама на „Прометей“ ни показва перфектния робот, бюлетин от Михаил Абаджиев * Сара Уинман – „Когато Господ беше заек“, ревю от Точка * Девет дребни дребосъци и джобен дракон“, фантастичен разказ от Евтим „Трубадура“ Борисов

  • Библиотека Български разкази

    Девет дребни дребосъци и джобен дракон, от Евтим Борисов (фантастичен разказ)

    Земята се разпръскваше от експлозиите, сякаш божествени пръсти изстискваха циреите ѝ. Димът, издигнал се високо над полето, се бе сгъстил така, все едно второ небе лежеше под това, първоначалното, синьото, за което поетите пишат, и което бе станало невидимо за умиращите в момента.

  • Библиотека

    Сборище на трубадури – брой 6

    * Ана Хелс прави разбор на най-новото от книжния ни пазар * Какво ново в следващия 7-ми брой на „Сборище на трубадури“ * Интервюта с Красимир Вълков и Симеон Цанев – Роланд * Ревю от Васил велчев­ „Нескопосник“ от Сергей Лукяненко * Ревю от Ана Хелс „Маджипурските хроники“ от Робърт Силвърбърг * Ревю x2 от Владимир Полеганов на „The Carhullan Army“ от Сара Хол и „The Testament of Jessie Lamb“ от Джейн Роджърс * Разказът „Ваната“ от Преслава Кирова
    * Разказът „Лоша маймуна робот“ от Мари Робинет Ковал * Разказите „Реквием за една маймуна“, „Неясно предсказание“ и „Солджър ъф форчън“ от Фарук Шехич * Откъс от романа „Вълчеотдание“: „Вълци“ от Антонин Баяя * Стихове от Поли Муканова

  • Библиотека Личности

    Интервю с Васил Велчев (Ана Хелс)

    Васил Велчев — Лейзи е преводачът, радващ ни с изключително добрите преводи на „различните“ автори от славянски произход, разнообразяващи хегемонията на англоговорящите вселено-творци. А също и част от проекта, който сме взели присърце няколко мултизаети, хиперактивни и суперкнигохолически настроени личности, наречен Трубадурите. Ето и няколко негови лични размисли и страсти върху преводачеството, книгите и книгоиздаването в България.

  • Библиотека Личности

    Интервю с Човешката библиотека (Ана Хелс)

    Ето го и едно от най-любимите ми интервюта с „Човешката библиотека“. Тези младежи (Калин Ненов, Димитър Стефанов и Лъч) не са просто издатели, нито просто преводачи, пожелатели или читатели. Те са ЧоБити. И се усещам как ще им дудна на горките ЧоБитски глави, че искам и аз като порасна да стана трубадуро-чобитен-хелс — това е нещо като ламя с три и повече глави, дето пепели и изпепелява по пътя си с финес. Нужна съм на света, ей! :) Но „Човешката библиотека“ е нужна даже повече.

  • Библиотека Български разкази Годишни награди Конкурс Агоп Мелконян Конкурси

    Милвай своето лице, от Герасим Симеонов, фантастичен разказ (конкурс 2012, 1-ва награда)

    Тя усеща как съвсем неволно привежда глава, следвайки доближаващата се към ситните букви лупа, и започва да чете абзаца отначало. Сълзи се стичат по аленото ? лице. Тя се усмихва. Чете, плаче и се усмихва. Текстът, който докосва душата ? и предизвиква изблика на блажени емоции, е написан от вътрешната страна на задната корица на книга; изписан е със ситен шрифт. Цялото произведение е един абзац. Корицата е изпълнена с миниатюрни писания. Думи, писани преди; изречения, многократно четени.

  • Библиотека Български разкази Годишни награди Конкурс Агоп Мелконян Конкурси

    Макрешан, от Ивайло Шонов, фантастичен разказ (конкурс 2012, 2-ра награда)

    Зимата на 1912-та. Бурята свирепо ревеше и бе навяла големи преспи сняг.

    На ЖП-спирка Гулянци, от раздрънкания конски вагон, слезе новият учител Пейо Граматиков. Беше куц с единия крак, затова си помагаше с бастун в дясната ръка. В другата пък, почервеняла от студа, стискаше малък картонен куфар. Бе нахлупил вехтото бомбе чак до края на носа си, за да не му го отнесе вятърът.

  • Библиотека Български разкази Годишни награди Конкурс Агоп Мелконян Конкурси

    Вотив на витек, от Васил Попов, фантастичен разказ (конкурс 2012, 3-та награда)

    В старата елова гора над селото по него време живеела самодива заедно с двете си деца. Тия деца (а те били момчета и близнаци) не били нейни, ама тя ги била намерила в гората, когато били бебета, та сама ги отгледала и откърмила. Такива деца, кърмени от самодива, людете наричали витеци. Те растели три пъти по-бързо. Ставали много красиви и силни.