Г. Ф. Стоилов

ПОЛЕТ

 

 

ПОЛЕТ Мирослав Димитров

С появяването на космическия коработекна силен взрив, който разтърси голите скали ибезкрайната пясъчна пустиня.

Стоманеният корпус бе тъмен, нямашесветило, което да се отрази в него. Дълго времеслед взрива той беше сякаш празен и не на място,но в него лежаха три тела в анабиотични камери,там прекарваха времето на полета астронавтите.Самият кораб се управляваше от компютър, койтомиг преди да се изключи бе задействал програматаза събуждане. Така, след половиндневнатапроцедура, тримата се събраха в контролната зала.

- Капитане, имаме сериозна авария, почтиникой от уредите не работи – каза Марк Трий,навигатор и техник, след като огледа потъналите вмълчание екрани.

Капитанът на екипажа, Ано Силки,проверяваше пулта с датчиците на сумрачнатасветлина, идваща от аварийното осветление.

- Според мен – каза той, - мисля, че естанала малко след излитането и не сме многодалеч от Земята. Нали така, Док?

- Имате предвид това, че телата ни не са всъстояние като след дълъг преход впространството . третият член беше Рико Мей,медик и астрокоординатор, сега бе отворил единкапак и със задоволство отбеляза, че показаниятаот резервоарите с въздух са – пълни догоре иподаването е нормално. – И аз мисля, че едва ли сме на разстояние повече от десетина парсека. За съжаление броячът накамерите е изключен, както и този тук.

- Значи сме имали някаква неприятнасреща, може би нещо е пресякло пътя ни. Марк?

- Съжалявам, нищо не можем да видим назапис – той се опитваше да включи кристалнитеглави на компютъра. – Няма никакво захранване.Може и да имаме външна повреда, трябва да сеогледа корпуса и да проверим реактора.

- Чудо е, че е заработила програмата заизваждане от анабиоза – Док Мей седна в едно отпилотските кресла и извади малко ръчноизчислително устройство. Започна да пресмятакато си водеше бележки на лист хартия.

Капитан Силки отвори захранващитеблокове – три редици от микрочипове, жици,кабели, екрани на отчитащи скали, които сега бяханеподвижни. Засега бе ясно, че каквото и да се еслучило поне имат достатъчно въздух, няматсериозно изтичане от реактора и трябваше дапоправят най-нужното и да изпратят сигнал запомощ. А можеше и много по-лошо да е – смъртоноснарадиация от спукан реактор, смазан корпус и безвъншна изолация.

- Марк, отивай при реактора и виж веднагаза нивото на радиация.

- Според мен сме малко след Орбитална-12.Съгласно атласа, в този район има няколко планети– Док бутна листа настрани. – Ако имах точнотовреме на полет, щях да знам със сигурност къдесме.

- Дано да е така, ще можем по-бързо даполучим помощ – Силки замълча за миг. – Така,явно имаме някаква авария – енергията 97%процента е изключена, главния компютър мълчи.Това е лошото. Но имаме въздух, надявам се да несме далеч от Орбитална-12 и най-вече реакторът да ездрав. Марк, отивай. Док, опитай да направиш нещосъс захранването. Аз ще излезна навън да огледам– нямаме компютър, който да ни даде данни заоколността. Връзка с преносимите станции.

Всеки се зае със задачата си. Капитанътоблече скафандър, провери изправността му,направи връзка с другите по радиото и отиде къмизходния люк, който отвори ръчно.Обезвъздушаващата камера като по чудо работешенормално.

Направи предпазливо няколко крачки поплатформата, водеща до пясъчната повърхност.Индикаторите на ръката му показваха нормално зачовек налягане и гравитация. Температурата същобеше подходяща. Напълно пригодна за животпланета, но все пак не знаеше коя е тя и къде сенамира.

Силки стъпи на подаващия пясък. Огледасе. Небето сякаш щеше да се срути, толкова нискобеше; облаците тъмносиви и черни. Слабатасветлина му позволи да види недалеч от негоняколко озъбени скали и пясъчни дюни. Той обходицелия кораб и проучи външните модули, връзкитемежду тях и подаващите се секции. Не видя да имаповреди и поражения, даже и одраскано нямаше.“Странно, какво ли е станало тогава? Може да есамо вътрешна повреда, която лесно ще отстраним.Значи не сме в толкова лошо положение” - си казаСилки.

Потупа с ръка външната обвивка и отидедо платформата. Започна да притъмнява, местнатавечер бе дошла. Според Силки и денят не бешесъвсем ден, а сякаш предверие на нощта.

Силен гръм разтрепери въздуха.

“Такава пустиня – погледът му сеплъзгаше по голите скали и планини от пясък. – Дане би да завали?”

Изкачи се и затвори люка. Изчаказелената светлина да се появи и тръгна покоридора към залата.

- Как е отвън, капитане?

- Всичко е наред, нямаме спукани модули,но сме попаднали на някаква пустинна планета.

- Двигателите са наред, няма и повишенарадиация – каза Марк. – Трябва ни само мощност иизлитаме.

- Мисля, че може да оправим захранването.

- Момчета, имали сме някакванезначителна повреда, но компютърът е предпочелза по-сигурно да ни приземи в случай, че тазиповреда стане по-сериозна.

- И аз съм съгласен с този вариант – казаДок и отиде до главния терминал. Да опитаме дасъживим това корито.

До късна нощ работиха. Започнаха дапроверяват всичко, подробно и точно. Едва когатосе включи една от спомагателните програми и дваот мониторите светнаха отидоха да почиват.

На сутринта започнаха отново, сега имахаотопление и повече светлина. Силки реши да опитада подаде сигнал от външните модули на главниякомпютър и излезна отново навън.

Пак беше сив и мрачен ден. Силки започнада свързва проводниците, които бе извел от вътре.Правеше спойки и се надяваше да успее. Чу някакъвшум. Заизкачва се към скалите, пясъкът се ронешеразпилявайки се и правеше катеренето трудно. Всепак успя да стигне до тях и погледна.

Това, което видя, го накара да напълнидробовете с въздух, за да извика, но нещо гостисна и той просто загледа невярващо.

На не повече от двеста метра бе кацналнеговият кораб, не този, който беше отзад, друг, нои същият. Видя как люкът се отваря и оттам излизатой, за да огледа корпуса.

Със силен трясък от нищото, встрани отдвата кораба, се появи трети. Някъде в него еднодруго негово “Аз” започна да се пробужда от сън.

Силки включи радиото си и извика:

- Марк! Марк, обади се! Марк!

- Капитане! Слушайте – компютърътпроработи и видяхме данните от полета.

- Остави това сега, Марк, чуй ме – тук имаоще два кораба и това сме ние.

- Капитане – гласът на Док, - полет не еимало. Не сме мърдали и сантиметър от Земята, ниесме на нея, но тя не е същата.

Силки седна безпомощен, когато с новгръм се появи четвъртият кораб.




Всички текстове в рамките на този сайт (разкази, части или откъси от по-големи произведения, есета, статии, анонси, в превод или в оригинал) се публикуват с разрешението на техните автори или по силата на лиценза, определен от съответния автор за съответното произведение. Освен ако няма други изрични указания, всички текстове в рамките на този сайт могат да бъдат копирани и разпространявани свободно, доколкото това не е свързано с тяхната продажба или с промяна на оригиналното им съдържание. В случай че разпространявате (правите достъпен за широка публика) някой от тези текстове, винаги указвайте неговия автор и/или преводач и полагайте усилия да спазвате (при положение, че е указан) лиценза на съответното произведение.

Също така... ако дадете връзка към сайта на автора и източника на произведението, което сте решили да разпространявате, ще си запазите място в рая. Не се шегувам. Съвсем сигурно е. Някой се е взирал дълго и упорито в екрана, за да ви предостави заветния материал.








2002

2003

2004

2006

2007