Белгариад е една от онази странни поредици, които или обожаваш и се кълнеш в тях, размахвайки тенекиено копие в опит да защитиш честта и топките на любимия си автор, или така те вдъхновява да плюеш токсични течности и увързолваш в думи физическия хорър, изпитван от крехката ти читателска психика, че си готов да нанесеш критично тежки удари с обемист тъп предмет върху всички предци на набедения за унищожител на мозъчни клетки прехвален драскач. Учудващо или не, аз по-скоро съм от първия вид, макар че недостатъците на Белгариада нежно пробождат очните ми орбити с тихички писъци.