Едингс се възприема добре от хора със светлина в сърцата и надежда в душите, останалите виждат само клишетата, повторяемостта и едностранчивостта на образите.
Етикет: Книги
-
Книги Колонка -
Библиотека Личности Интервю с Бранимир Събев (Коста Сивов)
Интервю с автора, взето от Коста Сивов.
-
Книги Видеоревю – Earthseed – Памела Сарджънт (Зорница Цветкова | Михаил Абаджиев)
Едно ревю на Зорница Цветкова, представено от Блогът Омагьосано време.
-
Бюлетин Ново и предстоящо на фентъзийния книжен пазар – юли (Ана Хелс)
Ако успеете да отлепите морно тяло от стола в офиса и последвате графския пример дим да ви няма към някое водно басейнче, можете помежду сбирането на багажа и разписването на молбата за отпуска да минете и през попътна книжарница да се позапасите с някое и друго заглавие, което да ви тежи доволно интелектуално в сака и да събира пясък и мидички на равна нога с останалите части на тоалета ви, докато се чудите къде да паркирате из родните ни курортни пачко-събирачи, наречени морски градчета. И ей ме на, мене, да ви споделя малко от древната си мъдрост и котешко любопитство какво точно да пробвате и после да ме обвинявате с пяна на устата, че съм ви натирила към поредния посредствен автор. Или пък да ми благодарите за чудесните отморяващи моменти. Ха, фантастично във всеки смисъл на думата. Но ей какво ви чака:
-
Колонка Джон-Картъровият Марс на Едгар Райс Бъроуз (колонката на Ана Хелс)
Бъроуз е велик класик, сериозно. Стига ви да знаете, че е вдъхновил такива сай-фай машини за пари като „Аватар“ и „Междузвездни войни“ на някакво ниво.
-
Книги Дейвид Едингс – Белгариада (Ана Хелс)
Белгариад е една от онази странни поредици, които или обожаваш и се кълнеш в тях, размахвайки тенекиено копие в опит да защитиш честта и топките на любимия си автор, или така те вдъхновява да плюеш токсични течности и увързолваш в думи физическия хорър, изпитван от крехката ти читателска психика, че си готов да нанесеш критично тежки удари с обемист тъп предмет върху всички предци на набедения за унищожител на мозъчни клетки прехвален драскач. Учудващо или не, аз по-скоро съм от първия вид, макар че недостатъците на Белгариада нежно пробождат очните ми орбити с тихички писъци.
-
Книги Бранимир Събев – Човекът, който обичаше Стивън Кинг (Коста Сивов)
„Човекът, който обичаше Стивън Кинг“ е хорър разказ от Бранимир Събев, за първи път публикуван на хартия през 2012 във втория сборник на автора, носещ същото заглавие. В него се разказва за мъж, надхвърлил петдесетте, който си има любимо занимание — краде книги!!!
-
Бюлетин Ново и предстоящо на книжния пазар, май 2012 (Ана Хелс)
И ето на, май си дойде, искам или не, и навън почти е като през септември, въобще жегите и насилствено доброто настроение идват непотърсени, но очаквани в битието ми. На книжния пазар обаче спящи красавици колкото щеш… Иде панаир, празници, туй-онуй, но вълнуващите ме заглавия не се прескачат, нито пък се ръчкат агресивно с лакти за моето внимание, колкото и да ми се иска.
-
Бюлетин Нов вид DRM води към мрачно бъдеще за купувачите на е-книги (Михаил Абаджиев)
Тъкмо когато си мислехме, че DRM при електронните книги е на смъртното си легло, компанията Enthrill Distribution се опитва да трансформира индустрията с е-книги чрез новата си платформа PackaDRMTM. Този вид DRM разчита на налагането на договор върху читателите чрез персонализирано предупреждение относно авторското право, сложено в началото и края на книгата заедно със скрити водни знаци.
-
Книги Сара Уинман – Когато Господ беше заек (Точка)
„Когато Господ беше заек“ е книга за любовта във всичките й форми, за детството и израстването, за семейството, приятелството и самотата. Тя засяга и много важни, но неприятни за дискутиране и избягвани теми — изнасилването, насилието над жени и деца, цената на премълчаването, болката и самотата, когато си различен, аутсайдер и остарял.
-
Книги Роджър Зелазни – Името ми е легион (Silentium)
Лично аз не останах особено очарован от това произведение. От една страна то е леко, кратко и много бързо и лесно за четене. Зелазни не си губи времето в празни приказки и през повечето време поставя главния си герой от ситуация в ситуация, всяка по-опасна от предишната.
-
Книги Джон Скалзи – Агент на звездите (Михаил Абаджиев)
Холивуд, големи филмови звезди и продукции. Актьорско майсторство и блясък. Но… всяка звезда в Холивуд, всеки актьор, независимо колко тъп е филмът, в който участва, си има човек, който работи за него. Урежда му участия, преговаря за хонорари и т.н. Този човек се нарича филмов агент.
-
Книги Nebula 2011: 4 книги (Zlat Thorn)
Женевиев Валънтайн, Н. К. Джемисън, Джо Уолтън, Камерън Хърли…
-
Колонка A Woman Like That Is Not Ashamed to Die (Владимир Полеганов)
За кратката си кариера Сара Хол е била номинирана два пъти за „Booker“ веднъж през 2005 г. и веднъж през 2009 г. Всяка една от четирите й книги е била номинирана или е получавала престижна награда. Пише поезия и се вълнува от феминистки теми. Има и един роман за дистопично общество от близкото бъдеще, което е редуцирало жените си до тела и нищо друго. Ако не бях сложил името й в първото изречение, щях да мога да излъжа, че пиша за Маргарет Атууд. Но докато Атууд остава в света на потиснатите с The Handmaid’s Tale, Сара Хол, чрез героинята си в The Carhullan Army (също носител на престижни награди), бяга от него към един друг свят, където, може би, не всичко е загубено.
-
Книги Александър Беляев – Главата на професор Доуел (Lammoth)
Тъжна е съдбата на някои книжки. Бях отишъл да си изхвърля боклука, когато видях един кашон с книги до кофата. Разбира се, до тях се бе натътрил клошар, който вероятно пресмяташе колко левчета ще изкара от вторични суровини, с които да закърпи бюджета за следващата седмица. Случайно ми се мярна едно книжле с дебели бели корици, а на него с големи букви бе написано „Александър Беляев“. След кратките бизнес-преговори с клошара се разделих с 2 лева и си взех книгата, заедно с още една – „Физиците продължават да се шегуват“. Ей на това му викам bookлук :D
-
Колонка Сергей Лукяненко – Новият патрул (Зорница Ангелова)
На 22 януари Сергей Лукяненко обяви на официалния си блог, че е приключил писането над поредния си роман с работно заглавие „Новият патрул“. Той пише, че романът е предаден в издателството и ориентировъчната дата на появата му в руските книжарници е март-април 2012 година.
-
Книги Жан-Филип Тусен – Бягам (Ваня Клечерова)
„Бягам“ от Жан-Филип Тусен е семпъл роман. Думите му са гъсти, плътни, на места — облени от остра слънчева светлина, на други — потопени в нощ, пробита от ярки улични светлини. Историята се разпростира върху два континента (Азия, Европа) и един стров (Елба). Действието протича в три града — Шанхай, Париж, Пекин, и две местности в остров Елба — Портоферай и Риверчина. Героите са четирима — Чжан Сянчжъ, Ли Чи, Мари и главният герой, водещ повествованието, останал неименуван до края на романа.
-
Книги Брайън Олдис – Report on Probability A (Владимир Полеганов)
Този роман на Брайън Олдис е напълно различен от всичко негово, което съм чел досега, и в същото време толкова близко до представата ми за „нещо типично Олдисово“. Може би заради присъстващия в толкова много негови произведения елемент на наблюдението — имаше го в „Края на мрака“, в някои от разказите му и дори в трилогията за Хеликония.
-
Книги Виктор Пелевин – Шлемът на ужаса (Преслава Кирова)
Отдавна не бях чела книга на Виктор Пелевин. Последно, преди 2-3 години, взимах от библиотеката „Върколашки метаморфози“, която доста ми хареса. После разбрах, че пак била „изгубена в бг превода“, но харесването си остана… въпреки. На „Шлемът на ужаса“ попаднах, докато търсех нещо за този символ, и ми стана любопитно. Харесвам Пелевин. Освен „Върколашки метаморфози“ […]
-
Колонка За Едуардо Мендоса и библейските книги (Lammoth)
Англичаните си имат Тери Пратчет. Американците — Кристофър Мур. Руснаците имат Зотов, а немците — Давид Зафир. Ето че и испанците си намериха голям сатирик в лицето на Едуардо Мендоса.
-
Книги Йордан Радичков – Ние, врабчетата (Стоян Христов)
Пиук, пиук, мустакат турчин пуши с чибук. Йордан Радичков разказва много приятно. И е голям писател, не защото нищо не му се разбира, а напротив – всичко при него е ясно, просто и естествено. На по-млади години е експериментирал с разни новаторски по онова време писателски хватки и някои дори са излезли доста сполучливи. Не […]
-
Колонка Тиери Жонке – Тарантула (Ваня Клечерова)
Сред немалкото книги, които са минали през ръцете ми, има едни, които наричам „еднодневки“. Неприлично тънки, схематизиращи, а не разказващи истории. Книги, които прочиташ за минимално време, но не поради предизвикан интерес, изострящ любопитството ти, а поради щрихираността на сюжета. Малодумието на историята. Непълноценно представените герои, които вместо от плът и кръв, избуяват пред погледа […]
-
Колонка Гордън Диксън – Драконови истории (Колонката на Ана Хелс)
Драконовата поредица на Гордън Диксън е една от най-видните жертви на интересния хаотичен подход на издателите — на български са издадени първата и …мхм, шестата. И не вярвах, че ще го кажа — но това е било едно разумно решение. Да, сериозно, има съвсем реален, логичен, обективен смисъл да издадеш първа и n-та книга и да направиш услуга на читателите си. Но трябваше да го разбера по сложния читателски пробо-грешков начин, резултатиращ в леко ритуално скубене на коси и пазене от остри потенциални оче-избождащи предмети в продължение на няколко предълги седмици.
-
Книги Филип Дик – Света, който Джоунс създаде (Васил Велчев)
Когато, в статията ми за „Слънчева лотария“, изброявах характерните особености на прозата на Филип Дик, вероятно съм пропуснал много от тях, и тепърва ще попълвам списъка. Безспорно в него трябва да присъстват и хората с паранормални способности. Такива има и в „Слънчева лотария“ (армията от телепати на Quizmaster-а), и в „Юбик“, и в много други […]
-
Колонка Адам Робъртс – New Model Army (Zlat Thorn)
Нямам идея дали Адам Робъртс е чел In The Hills, The Cities на Клайв Баркър, преди да напише New Model Army. Много по-интересно от причината ми е резонирането на двете произведения около идеята за общността, която се сдобива със съзнание, независимо от това на членовете си, и като Великана от приказката изяжда и стъпква всичко по пътя си.
-
Книги И отново за Джон Скалзи и Fuzzy Nation (Петър Тушков)
В началото на годината дадох тържествено обещание, че през 2012 година ще чета само бърза, леснодостъпна и непретенциозна литература. Или че ще я пиша – решението ми беше малко неясно по отношение на това. Както и да е, в огромния списъка със задачи, който си съставих, е записано „четене на забавни книги“, и най-вероятно съм […]