Този роман на Брайън Олдис е напълно различен от всичко негово, което съм чел досега, и в същото време толкова близко до представата ми за „нещо типично Олдисово“. Може би заради присъстващия в толкова много негови произведения елемент на наблюдението — имаше го в „Края на мрака“, в някои от разказите му и дори в трилогията за Хеликония.