Земята се разпръскваше от експлозиите, сякаш божествени пръсти изстискваха циреите ѝ. Димът, издигнал се високо над полето, се бе сгъстил така, все едно второ небе лежеше под това, първоначалното, синьото, за което поетите пишат, и което бе станало невидимо за умиращите в момента.