Замаян и невнимателен от изтощение, звярът спира да си поеме дъх, засмуквайки ледения въздух с муцуната си, човката си или с подутите си лилави устни. Стоварвам се отгоре му сред мъгла от снежна пудра.
Етикет: фантастичен разказ
-
Библиотека Преводни разкази -
Библиотека Български разкази С венец от жълти лалета, от Стефан Минчев (фантастичен разказ)
Той отваря очи и го вижда изправен до леглото – колкото страшен, толкова и прекрасен.
-
Библиотека Български разкази Наследството, от Стела Андреева (фантастичен разказ)
Може би забелязахте, че остарявам. Истинската ми възраст е такава, че отдавна би трябвало да съм станал на прах.
-
Библиотека Преводни разкази Мислежката, от Ник Хънт, разказ (Венета Вучкова)
И така, всяка нощ заспивах с мислежката до мен. Винаги й отнемаше много време да реши дали да заспи, или не, но когато най-после заспеше, аз лежах в тъмното и слушах острото й дишане.
-
Библиотека Български разкази Прах при прахта, пепел при пепелта, от Ясен Овчаров (фантастичен разказ)
Интересен факт беше, че преди да умре от натравяне с пари, прасето изпадаше в еуфория, съответстваща на човешкия еквивалент на щастие. После мастилото го убиваше. Анатомията на свинята беше изключително близка до тази на човека.
-
Библиотека Преводни разкази Лаещ звяр, от Илона Андрюз (фантастичен разказ)
В зеленото сияние на немурианската нощ петното от храна върху графиката на геопроучването светеше в електриково-оранжево. Шон Козлов потърка с ръка лицето си с отчаяната надежда част от умората му да се полепи по нея и заопипва по бюрото за писалка.
-
Библиотека Български разкази Товарният звездолет, от Николай Ничев (фантастичен разказ)
Плътните черни редици очакват сблъсъка. Раменните брони се търкат една в друга и оръжията от тъмен метал подрънкват при допир с броня, щит или друго оръжие. Проблясват жълти остриета на секири от слънчев камък, ярки петна сред безчетния враг.
-
Библиотека Български разкази Сънят, от Владислав Дацов (фантастичен разказ)
Влакът забавя ход и спира… Гарата… Размити светлини в мрака на нощта, виждащи се през прозореца на таксито… Фасадата на хотел от началото на миналия век… Ранно тръгване с наета кола по прашните пътища в посока на запад от Букурещ…
-
Библиотека Български разкази Просто хвърли зара, човече! от Радина Атанасова, фентъзи разказ
Високо горе, сгушен насред рядката горица, пропълзяла по хълма, брулен от хапливите ветрове наесен, току на един хвърлей от кръстопътя между столицата и четирите най-важни града в Средно високата земя и само на час път от малкото селце Долен петик, ханът „Сите петли“ предлагаше на уморените пешаци маси, където да изпънат морни крака, на благородните конници обор с миналогодишна поовлажняла слама, а на огладнелите търговци паница с рядка яхния и кършей твърд хляб за прокарване. Всички други пътници попадаnd под общия знаменател на „имаш ли пари, ще ти намерим каквото ти трябва“. Златно правило, допринесло за процъфтяването на бизнеса от всеки калибър.
-
Библиотека Български разкази Криви огледала, от Денка Колева, фантастичен разказ
Като тайнствени нощни цветя разцъфват караваните ни, предлагайки какви ли не изкушения на жадните за цветове, лакомства и чудеса очи на гостите ни. Кончетата на въртележката започват да се гонят, клоуните да се гримират, пушките на стрелбището се зареждат и плюшените мечета се поотупват праха, старият латернаджия завърта ръчката на магическата си дървена кутия: „там-та-та-рам-та-та…“
-
Библиотека Български разкази Завръщане в черно, от Галя Младенова, фантастичен разказ
Мъжът отпи от чашата с кафе и се завъртя на стола си. Оставаха само още двайсетина души, които трябваше да интервюира, и мисълта за наближаващия край на работния ден го накара този път да се усмихне искрено на поредния кандидат.
-
Библиотека Български разкази Париш, от Георги Николов (фантастичен разказ)
Париш отвори залепналите си от прах и пот очи и бавно надигна глава. Беше
паднал по корем на бойното поле след силен удар в главата и това бе последното, което
помнеше. Предпазливо се огледа и чак когато видя, че наоколо няма никой освен
няколко гарвана, които го гледаха със зле прикрит интерес, той се изправи бавно.
Залязващото слънце блесна неприятно в очите му и той вдигна ръка над тях. После се
наведе да вземе копието, което лежеше безучастно на земята, и бавно пое на
югоизток, където трябваше да е станът на троянските войски. -
Библиотека Български разкази Девет дребни дребосъци и джобен дракон, от Евтим Борисов (фантастичен разказ)
Земята се разпръскваше от експлозиите, сякаш божествени пръсти изстискваха циреите ѝ. Димът, издигнал се високо над полето, се бе сгъстил така, все едно второ небе лежеше под това, първоначалното, синьото, за което поетите пишат, и което бе станало невидимо за умиращите в момента.
-
Бюлетин Годишни награди Конкурс Агоп Мелконян Конкурси Край на Конкурса за кратък фантастичен разказ 2012
Приемането на творби за Конкурса за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян приключи в 24:00 ч. на 26 февруари 2012 г. Благодарим ви за участието! Победителите ще бъдат обявени на 10 март 2012 г. За още новини следете страницата на конкурса, Често задаваните въпроси, нашата RSS емисия или страниците ни във Facebook и […]
-
Библиотека Преводни разкази Мари Робинет Ковал – За соло виолончело, опус №12 (фантастичен разказ)
За соло виолончело, опус №12 от Мари Робинет Ковал www.maryrobinettekowal.com (първа оригинална публикация: Cosmos, март 2007, препечатка в Science Fiction: Best of the Year) Ключовете му паднаха и издрънчаха на паркета. Джулиъс се вторачи в тях, без да има сили да погледне бинтованото чуканче на мястото, където допреди две седмици се бе намирала лявата му […]
