Чу само шумоленето на листата под краката си и свистенето на вятъра между клоните над нея. Въздухът излизаше тежко през ноздрите и устата ѝ. Почука на една от дъските на зеещата врата, след което я отвори по-широко. Човекът не беше там. Вътрешността беше по-пълна с предмети и цветове, отколкото очакваше.
Етикет: Гласът на Есен
-
Библиотека Български разкази