Вдигнал лъка. Извадил стрела, прицелил се (с това едно око той винаги си бил прицелен в нещо). Стрелял сякаш към облаците.
Етикет: Куцулан
-
Библиотека Български разкази -
Библиотека Български разкази Годишни награди Конкурс Агоп Мелконян Конкурси Вотив на витек, от Васил Попов, фантастичен разказ (конкурс 2012, 3-та награда)
В старата елова гора над селото по него време живеела самодива заедно с двете си деца. Тия деца (а те били момчета и близнаци) не били нейни, ама тя ги била намерила в гората, когато били бебета, та сама ги отгледала и откърмила. Такива деца, кърмени от самодива, людете наричали витеци. Те растели три пъти по-бързо. Ставали много красиви и силни.