Най-накрая дойде юни и стана малко по-топличко. Е, и малко по-мокро от разните му там тропически бури, които удрят през ден, и малко по-трескаво от тормозещите земетресения из Софийското поле. Между другото аз съм една от около десетината жители на Западна България, които проспаха Великия Голем Пернишки Земетръс или го възприеха като 1,1 максимум, леко развял завесите на спалнята. Да, точно толкова голям темерут съм явно; и демон да се изсипе в коридора, ще го черпя кафенце и ще го предупредя да не цапа пътеките. Но за книгите да кажем.