Писателите Невена Паскалева и Божан Божков
Ви канят на двойното представяне на романите им
„Една хромозома повече“ и „14 минути до изгрева“
И двете книги са победители в четвъртото издание на конкурса „Изгревът на следващото“, организиран от Човешката библиотека и Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ с жури в състав: Атанас П. Славов, Валентин Д. Иванов, Геновева Детелинова, Десислава Сивилова, Елена Павлова и Калин М. Ненов.
В две събития – на 13 и 14 октомври 2026 г. – авторите ще се срещнат с читатели в съвместни представяния на двата романа.
13 октомври 2026, 20:00 ч.
Клуб „Иван Ефремов“ към ДК „Средец“ (София), стая 213 – място за срещи на любителите на фантастиката във всичките ѝ проявления.
14 октомври 2026, 18:30 ч. настаняване, 19:00 ч. начало
„Жираф кафе“, София център, ул. „Любен Каравелов“ № 70 [карта].
За „Една хромозома повече“ от Невена Паскалева
Едно четиринайсетгодишно момче със синдром на Даун пропуска през себе си живите сили на светлината и мрака. Една бивша монахиня и настояща психоложка се опитва да опази разума му. Един млад мъж разкрива телепатичната си дарба пред безскрупулна организация. Една лекарка лекува чужди сърца, но не може да излекува своето. Един войник се бори да остави твърде натежалото в ръката му оръжие. А един художник… просто рисува.
– Не знам какво ще е нужно да направиш в Ню Йорк – промълви полковникът – но вярвам в теб. В никой друг не съм вярвал така. И не защото познавам баща ти. Ти си видял дявола в очите. Познаваш го. Можеш да го различиш навсякъде.
– Омръзна ми да виждам дявола навсякъде. – Александър стисна слепоочията си. – Наистина ми омръзна, Иван Иванович. Забравих какво е да виждаш ангелите. Забравих…
– Спомняш ли си какво си говорихме веднъж, Саша? Така, лично.
– Не, какво? – Александър премигна, за да прогони една нежелана сълза. Тонът на полковника също бе станал много тих.
– В началото, като дойде тук. Споделих ти някои свои виждания, дето и с баща ти не съм ги говорил. Видях те, че си различен. Казах ти, че не трябва да се борим за Русия, а за света. Помниш ли? Е… това искам да направиш сега. Да отидеш там и да се бориш за света.
– Не искате ли твърде много от мен?
Полковникът се пресегна и сложи ръка на рамото му.
– Ако се пребориш за света, може би ще се пребориш и за себе си. Не мислиш ли?
Невена Паскалева живее и работи в Гърция. Автор на сборника „Игрите на града“ (2017). Нейни разкази са включени в български и международни антологии и са отличавани в конкурси.
За „14 минути до изгрева“ от Божан Божков
„14 минути до изгрева“ принадлежи към жанра алтернативна история в класическата фантастика. Действието се развива в средата на XXI век. Космическата колонизация е започнала, но и спряла до Луната. Марс продължава да бъде несбъднатият копнеж на шепа мечтатели и ентусиасти. Лунната колония вече се самоиздържа. Икономическите ѝ успехи обаче събуждат много апетити. В борбата за монопол над лунните ресурси могъщи корпорации нанасят особено подмолни удари, които заплашват да унищожат младата, все още оформяща се лунна нация.
Основната част от земното население се отнася с безразличие към трудностите, свързани с космическите заселници, но под влияние на пропагандата на корпорациите мнозина смятат, че лунната колония до голяма степен носи отговорност за проблемите на хората на Земята, и на свой ред проповядват омраза към нея. Други симпатизират на лунното население, в романа ги откриваме като „лунатици“. Между двете групи възникват конфликти, които бързо ескалират до сблъсъци с трагичен изход. Малък, но твърде деен дял от земното население са застъпниците на „естественото“ – „естественици“, които отричат редица модерни технологии и са твърдо против новите постижения на науката.
Романът е с оптимистичен финал, цялостната атмосфера не е мрачна или постапокалиптична.
В структурно отношение е съставен от три части и епилог. В първата част стар ветеран от заселването на Луната се явява разказвач и думите му биват илюстрирани със случки със или без негово участие.
Във втората част на възрастния джентълмен е дадена почивка. Действието се развива самò, без конкретен разказвач, появяват се нови герои – младежи, учени, бизнесмени, журналисти, охранители, които под влияние на обстоятелствата постепенно стават симпатизанти на лунните заселници.
В третата част старият досадник се появява отново, но вече не е основна фигура. Все пак му е било оказано уважението да въведе читателя в действието, с него то и ще завърши.
В романа са засегнати множество актуални теми: изкуствен интелект, генно модифициране, създаване на изкуствени органи, изкуствено месо; изкуствено и естествено; копиране на съзнание. По всички въпроси е застъпена позиция, различна от най-често изразяваната и „общоприета“ в художествени произведения, публицистика и приятелски разговори на философски теми.
Божан Божков (1963) е физик по образование, популяризатор на науката по призвание и системен администратор по занимание. Съавтор е на няколко научни статии. Има научнопопулярни публикации в „Наука Оф Нюз“. Във виртуалното пространство се подвизава като симпатичния неандерталец Джо. Той е разказвач на приказки, които реди в „Пещерата на неандерталеца“.