Стена на славата (със снимки на наградените)
Резултати
от Играта на въпроси и лова на отговори
Съвместна инициатива на „Сборище на трубадури“
с издателствата „Изток-Запад“, „Сиела“ и „Ерго“
ТОП класация на участниците
Класацията включва участниците от всички кръгове, набрали повече от 0 точки
Можете да напредвате в класирането и с участие в блиц игрите между кръговете, по време и между въпросите от основната игра. Блиц въпросите се обявяват допълнително в сайта и социалните ни мрежи..
Отговори на въпросите
Добре дошли в нашата Малка енциклопедия със странни въпроси и техните още по-странни отговори!
Кръг 1
Обобщение на Кръг 1
С Въпрос 4 завърши Кръг 1 от съвместната ни игра с издателство „Изток-Запад“ и издателство „Сиела“. Благодарим на всички, които се включиха в играта – както на позналите, така и на останалите! Нашето желание е преди всичко да бъде занимателно и забавно. Все пак не забравяме и наградите. По регламент печели този, който е събрал най-много точки, а при равенство се тегли жребий. Скоро ще обявим и кога ще бъде теглен жребият за определянето на победителя. Напомняме Ви, че дори и тези, които нямат максимален брой точки, участват с натрупаните точки в класирането за голямата награда след изиграването на всички шест кръга. Всеки кръг излъчва отделен победител сред хората с най-много точки в този кръг. Следете и страницата ни във Фейсбук за извънредните блиц кръгове с въпроси и награди.
Въпрос 4 от Кръг 1:
Преди да стане известен, този автор работи като начален учител. Междувременно пише разкази, които първоначално не намират широка популярност. Пробивът му идва, когато негов разказ печели награда от конкурс на списание, носещо името на известна телевизионна поредица. През 1985 г. излиза първият му роман, за който получава голяма жанрова награда през следващата година. По-късно в една и съща година печели „Хюго“ за най-добър роман и „Локус“ за най-добър фантастичен роман с книга, която поставя началото на тетралогия. От години се носят се слухове, че тя ще бъде пренесена на екран – първо, като игрален филм, продуциран от филмово студио, основано през 1923 г., а след това и като сериал. Засега обаче това не е осъществено. Коя е описаната личност?
Отговор:
Дан Симънс
След като завършва университета, Дан Симънс работи по специалността си в системата на началното образование в продължение на 18 години, като през последните от тях се занимава с даровити деца. Междувременно пише разкази и ги изпраща до различни списания, но без успех. Той е на път да се откаже и са се посвети изцяло на преподавателската си дейност, но на семинар по писане успява да впечатли Харлан Елисон, който го насърчава и предлага да включи разказ на Симънс в конкурс на списанието „Зоната на здрача“. Разказът печели сред конкуренцията на 7000 други и е публикуван през 1982 г. в деня, в който се ражда неговата дъщеря. Четири години по-късно първият му роман „Песента на Кали“ печели Световната награда за фентъзи. Оттогава насам публикува множество разкази и романи в жанровете научна фантастика, фентъзи и трилър. Повлияна от „Кентърбърийски разкази“ , книгата „Хиперион“ поставя началото на тетралогията „Песните на Хиперион“, която му носи голяма популярност и множество награди, включително „Хюго“ за най-добър роман. Студиото „Warner Bros.“ има проект за нейната филмова адаптация, който засега остава нереализиран, също както и намерението на „Syfy“ за телевизионен сериал. За сметка на това историческият трилър „Ужас“ („The Terror“) е продуциран от Ридли Скот, а десетте му епизода са излъчени по канала „AMC“. Според Дан Симънс всички добри писатели са и сериозни читатели, а съветът му към начинаещите автори е да не се примиряват с постигнатото и винаги да се стремят да подобряват писането си.

За този въпрос получихме 66 верни отговора, като географията на участващите се разширява и имаме познали от места, които досега не бяха представени в конкурса, както може да бъде видяно от картата.
Въпрос 3 от Кръг 1:
Когато си роден в Холивуд, вероятно актьорската професия изглежда по-привлекателно откъдето и да е другаде. Това се случва с Ан, която в кариерата си има участия в многобройни сериали и филми. Тя никога не печели „Оскар“ или някоя от другите големи награди, но остава в историята с ролите си в две различни филмови адаптации на един и същ роман, разделени във времето с повече от половин век. При това, между тях тя участва и в сериал, вдъхновен от тази книга. Все пак, едва деветгодишна, тя не взима участие в първата медийна адаптация по романа, която предизвиква скандал при излъчването си. Как се казва книгата, която служи за основа на тези адаптации и кой е нейният автор?
Отговор:
„Война на световете“ от Хърбърт Уелс
Популярността на тази творба до голяма степен се дължи на двама души с еднакво звучащи фамилни имена – английският писател Хърбърт Уелс и американският режисьор и продуцент Орсън Уелс. Книгата е писана в края на 19 век и пресъздава от първо лице историята на нападението на марсианците над Южна Англия. Според самия Уелс вдъхновението за нея идва от съдбата на местното население в Тасмания при сблъсъка му с превъзхождащото го в технологично отношение европейски заселници. А какво би станало, ако европейците са в положението на тасманийците? Така се ражда тази творба, която е една от основополагащите в жанра. Радиоадаптацията на Орсън Уелс през 1938 г. води до скандал, защото американският продуцент решава да смени мястото на действието и събитията се развиват в района на Ню Йорк, а някои радиослушатели остават с впечатлението, че наистина има извънземна инвазия. Реалните мащаби на паниката са преувеличени, а жадната за сензации преса раздухва допълнително скандала. Хърбърт Уелс и Орсън Уелс се срещат само веднъж, две години след станалото прословуто предаване, при което англичанинът шеговито пита колегата си дали наистина е имало паника или просто е било един от номерата по време на Хелоуин.

Актрисата Ан Робинсън играе Силвия ван Бурен във филмовата екранизация от 1953 г. Тя участва и в три епизода от сериала „Война на световете“ от 1988 г., а в кино лентата на Стивън Спилбърг от 2005 г. се появява като тъщата на персонажа, изигран от Том Круз.
Това се оказа най-трудният въпрос досега, съдейки по съотношението между верните и подадените отговори. Въпреки това позналите са 85 души. Остава още един въпрос до края на първи кръг, след което ще дадем награда на победителя в него. Не забравяйте, че имаме годишна награда и че точките за отговорите Ви се сумират, дори и да не спечелите в отделните кръгове.
Картата показва местоположението на вярно отговорилите от България (има познал и от Испания. Имайте предвид обаче, че можем да изпратим наградата само до адрес в страната).
Въпрос 2 от Кръг 1:
Не знаем със сигурност на коя дата е роден този човек, но държавата, където това е станало, вече не съществува. Когато е в трети клас, разбира, че майка му е излъгала за възрастта му, за да го изпрати на училище с година по-рано. По желание на баща си пробва да учи за лекар, но не е одобрен на нито едното от местата, където кандидатства. В крайна сметка се насочва към друга област, в която защитава докторат и по ирония впоследствие дори преподава в медицински университет. По собствените му думи през целия си живот среща само двама души, които са по-умни от него. Той е с чин ефрейтор от армията, известен е като „законодател“, а някои от думите, които измисля, днес са общоприети. Първият му фантастичен разказ е публикуван, когато е на 18 години. Следват още много разкази и книги в различни жанрове и на различна тематика, някои издадени под псевдоним, но е по-популярен като автор с рожденото с име. На него са кръстени училище, астероид и кратер на Марс. Кой е той?
Отговор:
Айзък Азимов.
(Чуйте едно интересно интервю с преводача на „Фондацията“.)
Айзък Азимов е роден между октомври 1919 г. и януари 1920 г. в Петровичи, Руска съветска федеративна социалистическа република. Родителите му емигрират в САЩ, когато той е на три години. Носител на пет награди Хюго и две Небюла, той е смятан за едно от най-големите имена във фантастиката. Автор е на поредицата „Фондацията“ и формулира „Трите закона на роботиката“.
Получихме точно 100 верни отговора на въпроса. Това е повече, отколкото на първия, но новият Ви е затруднил повече, защото делът на грешните отговори е по-голям. Не забравяйте, че може да отговаряте повече от веднъж, като ние ще зачетем само последния получен отговор. Дори да отговорите грешно, може да направите корекция, като попълните формуляра пак.
Остават още два въпроса до края на Първи кръг и раздаването на наградите. Използвайте електронната поща, с която вече сте се регистрирали при отговора на предишните въпроси, за да сумираме правилно точките Ви.
Картата показва местоположението на вярно отговорилите.
Въпрос 1 от Кръг 1:
Тази творба е резултат от облог, който сключват няколко приятели, докато са на екскурзия в чужбина в година без лято. В една студена юнска вечер, край разпаления огън на камината в къща до едно голямо езеро, те се предизвикват взаимно кой от тях може да напише по-страшна история от останалите. Няколко нощи по-късно основната сюжетна линия се явява насън на нейния автор. Не знаем кой в крайна сметка печели приятелския облог, но въпросната история прераства в роман, чието първо издание е публикувано анонимно. Това не пречи на книгата, в която един от главните герои е вегетарианец и никога не е назован по име, да придобие бързо голяма популярност. Което окуражава автора да сложи името си на корицата при второто издание на романа. Коя е книгата и кой е нейният автор?
Отговор:
„Франкенщайн или новият Прометей“ от Мери Шели.
През 1815 г. избухва вулканът Тамбора в Индонезия. Това е едно от най-големите вулканични изригвания, на които е свидетел човешката цивилизация. При него се изхвърлят огромни количества вулканичен прах в атмосферата, което води до спад в глобалните температури през следващата година. Докато са на пътуване в континентална Европа, Мери, която тогава няма навършени двадесет години, нейният мъж Пърси Шели, лорд Байрън и писателят Джон Полидори, сключват облог на брега на Женевското езеро за това кой ще напише най-страшна история. Така се ражда смятаният от някои за първи истински фантастичен роман – „Франкенщайн или новият Прометей“. Първоначално Мери Шели го публикува анонимно, опасявайки се, че книгата няма да бъде приета добре, ако се знае, че е написана от жена. При второто издание обаче нейното име стои на корицата като автор, след като първото се радва на голям успех.
Получихме 88 верни отговора на въпроса. Най-много са позналите от гр. София, следват Варна, Пловдив, Русе и Велико Търново. Картата показва местоположението на отговорилите вярно.
Не забравяйте, че има още три въпроса до края на Първи кръг и раздаването на наградите. Използвайте електронната поща, с която вече сте се регистрирали при отговора на първи въпрос, за да можем да сумираме точките Ви.
Кръг 2
Въпрос 4 от Кръг 2:
Като малък обича да чете, но интересът му към книгите постепенно избледнява, докато в осми клас негов учител не го запалва по фентъзито. Още тогава започва да пише, но според собствените му думи, резултатът е бил ужасяващ. След две години в университета заминава за чужбина, където осъзнава, че иска да бъде публикуван автор. За съжаление на майка си, която се надява, че той ще стане лекар, след завръщането си у дома записва нова специалност – „Английски и литература“. Докато учи през деня, дава нощни смени като рецепционист в хотел, защото мениджмънтът му позволява да пише на работа. Преди да завърши образованието си, е готов с цели седем романа. Изпратените ръкописи срещат откази, но това не го отказва от намерението му да е писател. Един ден получава обаждане от редактора на известна издателска къща за текст, който е депозирал преди повече от година и към него момент почти забравил. От там насетне пътят към успеха за него е еднопосочна улица. Завършва фентъзи поредица на един от любимите си автори, печели множество жанрови награди и излъчва популярен сред феновете на жанра подкаст. Кой е той?
Отговор:
Брандън Сандерсън
Брандън Сандерсън е роден в Линкълн, Небраска. Записва биохимия в университета Бригъм Янг, но прекъсва обучението си за две години, за да се отправи на мисия в чужбина – практика, характерна за мормоните, чиято религия изповядва. По време на престоя си в Южна Корея той осъзнава, че не иска да се занимава с химия, а с писане. След като се завръща у дома, сменя специалността си на „Английски и литература“. Придобива известност с романа си „Елантрис“ и поредицата „Мъглероден“, както и със завършването на „Колелото на времето“ на Робърт Джордан. Следват и други, сред които най-обемна засега е „Летописите на Светлината на Бурята“. Печели два пъти наградата „Хюго“ и много активен във фендъм средите. През 2017 г. посещава България.
Въпрос 3 от Кръг 2:
Тази странна и мрачна история започва с решението на един австралийски адвокат да си купи яхта от Англия. Транспортирането на избраната яхта се оказва проблем, защото тя не е пригодена за дълги пътувания и трудно се намират желаещи за екипаж, който да осъществи дългия преход от Саутхямптън до Сидни. В крайна сметка се съгласяват четирима души, Най-младият от тях, 17-годишен юноша, няма никакъв опит в плаването. Малкият плавателен съд потегля за Австралия в средата на май. Месец и половина по-късно, на 2600 км от нос Добра надежда, голяма вълна уврежда яхтата. Тя потъва само за пет минути и в бързината да я напуснат моряците не успяват да вземат никакви провизии с изключение на две консерви ряпа. Уловена костенурка осигурява храна за няколко дни. По-голям проблем се оказва липсата на вода. Природата не е благосклонна, защото няма дъжд и корабокрушенците са принудени да пият собствената си урина. След две седмици в открити води най-младият от тях не издържа и се напива с морска вода, вследствие на което състоянието му започва рязко да се влошава. На следващия ден капитанът излиза с предложение – ако един от тях се жертва, ще даде шанс за живот на другите поне за известно време. Жертвата трябва да бъде определена с жребий. Предложението предизвиква спорове и моряците първоначално се отказват от изпълнението му. Но три дни по-късно, при влошаващо се състояние на най-младия член на екипажа, който вече изпада в кома, останалите решават да не чакат естествения му край. Докато единият моряк държи момчето, капитанът прерязва сънната му артерия и заедно с другите започват да пият течащата кръв. Тялото служи за храна през следващите дни. На 24-я ден на хоризонта се появява кораб. Моряците са спасени от немски барк, който ги оставя в пристанище в Южна Англия. Пет дни по-късно те са изправени пред съд с обвинение в убийство. Обвиняемите са изненадани. Според тях те са следвали „обичая на морето“ за такива случаи, а и обществеността е на тяхна страна. Първоначално са осъдени на смърт, но впоследствие присъдите им са намалени до 6 месеца затвор. Тази зловеща история звучи като измислица, но не е. Юридическите ѝ аспекти се изучават от студентите по право в Англия и някои бивши британски територии. Това, което я прави още по-странна е, че подобна случка е описана в един роман, който излиза на бял свят 46 години преди да се развият въпросните събития. Съвпаденията са поразителни – моряците отново са четирима, първоначално се хранят с костенурка и дори името и фамилията на жертвата са едни и същи! Авторът е по-известен с поемите и разказите си и това е единственият му роман. Романът не е добре приет от критиката непосредствено след публикуването си, макар че по-късно оценките за него се променят. Самият писател също не го харесва и го смята за „глупава книга“. Кой е този писател?
Отговор:
Едгар Алан По

Едгар Алан По, представител на американския романтизъм, е известен преди всичко с разказите си и поемите си, често изпълнени с мрачни нотки и мистерия. Смятан е за един от пионерите на детективския жанр, а също така и за автор с принос за развитието на фантастиката. Той е един от малкото, които по това време опитват да се издържат изцяло с писане. Негови творби, включително рецензии и есета се появяват в различни периодични издания. Късата форма не носи на По голям комерсиален успех, което го подтиква да публикува единственият си завършен роман – „Историята на Артър Гордън Пим“. Критиците не са благосклонни към книгата – отчасти и защото авторът отначало се опитва да я представи като истинска история, а непоследователността в повествованието и някои фактологически неточности издават нейния измислен характер. Както нерядко се случва обаче, животът имитира изкуството и години по-късно описаната зловеща история за корабокрушение и канибализъм се разиграва почти едно към едно. Макар и провал във финансово отношение, романът е оценен по-късно и повлиява върху автори като Херман Мелвил, Жул Верн и Ян Мартел.
След като при предния въпрос София изгуби първенството първото място като града с най-много верни отговори, сега възстановява позициите си. Бургас, който тогава излъчи най-много познали участници, и сега се представя много добре като заема второто място.
Въпрос 2 от Кръг 2
Сега е модерно в историите да има силен женски персонаж и от тази гледна точка тя изпреварва времето си. Има две рождени години. Сигурната е 1965-а. Несигурната е между 2065-а и 2080-а, но пък е безспорно, че е зодия Скорпион. Майка ѝ е архитект, а баща ѝ (сред много други дейности) – директор на зоопарк. Тя е висока, със спортна фигура. По характер е импулсивна, находчива и предприемчива. Пътува много и по време на пътуванията си минава през различни премеждия. Милениълите я познават слабо, но хиляди, а може би и милиони са израснали с нейния образ от книги, комикси, анимационни и игрални филми и сериали. Коя е тя?
Отговор
Алиса Селезньова.

Героинята на писателя Кир Буличов е позната у нас не толкова от книгите, колкото от някои анимационни филми от 80-те години и най-вече от игралния сериал „Гостенка от бъдещето“. Може би на фона на лъскавите холивудски продукции сериалът днес не изглежда много впечатляващо, но за времето си е много популярен сред децата в СССР и другите страни от социалистическия блок. Актрисата Наталия Гусева, която изпълнява ролята на Алиса, получава толкова много писма, че пощенския клон в нейния район има специална стая, където те се съхраняват и се извозват с автомобил до дома ѝ.
На картата може да видите от кои населени места са участниците с верен отговор. Любопитна подробност е, че в този кръг градът с най-много познали не е София, а Бургас. Много добре се представят още Русе и Ботевград.
Въпрос 1 от Кръг 2
Роден е в голям български град. Когато е на няколко години семейството се премества в София. Баща му е търговец, но бизнесът му фалира, а по майчина линия е наследник на един от четниците на Хаджи Димитър. Учи в България, Германия, Австрия и Полша и при това завършва няколко различни специалности. Пише под псевдоним, изключително плодотворен е като писател, а творчеството му обхваща разнообразни жанрове. Работи и като театрален режисьор, за известно време и в родния си град. Приносът му към развитието на българската фантастика и спекулативна проза е преди всичко в неговия ранен период. Произведенията му от това време се характеризират със силен психологизъм, мрачна атмосфера, усещане за нещо неизвестно и обикновено са потопени в средата на градския бит. По собствените му думи, те са повлияни от индивидуалните му преживявания, готиката на европейските градове, където студентства, както и явленията в социалния живот в България след Първата световна война. През социализма творбите му от този период не се радват на широка популярност, защото са повлияни от стил в немската литература, който тогава е смятан за упадъчен. Кой е този човек?
Отговор
Георги Тодоров, по-известен с артистичния си псевдоним Владимир Полянов.
Роденият в Русе писател и режисьор е важна фигура в културния живот на страната преди 1944 г. Той е сътрудник на списание „Златорог“, което привлича някои от най-изявените имена в българската литература през този период. Заедно със Светослав Минков е сред най-ярките представители на българския експресионизъм (наричан още „диаболизъм“) и макар че за дълго време тези му произведения остават в периферията на вниманието на критици и читатели, неговата роля за развитието на спекулативния жанр в България трудно може да бъде оспорена.
Кръг 3
Въпрос 1 от Кръг 3:
„Има известна ирония в това, че този продукт/услуга е наименован и описан за първи път в роман-социалистическа утопия. Той е публикуван през 80-те години на 19 век. Скоро се появяват десетки негови продължения от различни автори, както и творби, които го критикуват. Преведен е на много езици, а българското издание вижда бял свят в прехода между двата века и е адаптирано към местните условия до такава степен, че някои го смятат за отделна книга. Описаната в романа иновация се прехвърля от фикцията в реалността по-късно и става част от ежедневието, но е трудно да се каже точно кога. Под една или друга форма съществува още от началото на 20 век. По-масово започва да се използва в САЩ след Втората световна война, когато в края на 50-те и 60-те години се появяват и някои от по-известните търговски марки, под които се предлага и днес. Впоследствие се разпространява и в страните от Западна Европа. У нас започва да навлиза едва през 90-те години на 20 век, но отдавна е престанал да бъде екзотика. И макар самият роман днес да е позабравен, всички наричаме описаното в него по същия начин, както писателя-фантаст, а много от нас го използват ежедневно. Кой е въпросният продукт/услуга и какво е името на неговия „кръстник“?
Отговор:
Кредитна карта; Едуард Белами
Първият въпрос от Кръг 3 на Играта затрудни участниците и получихме по-малко верни отговори от друг път, но въпреки това доста от тях се справиха с предизвикателството. Белами публикува книгата си през 1888 г. , а десет години по-късно от нея са продадени над милион копия. Твърди се, че романът-утопия е една от причините Алеко Константинов да посети Световната изложба в Чикаго през 1893 г., за да се запознае лично с технологиите на бъдещето. Българският превод вижда бял свят през 1900 г. и е дело на Илия Йовчев, който завършва образованието си отвъд океана и се занимава с журналистика, културна и обществена дейност в България и в САЩ. Той е до такава степен преработен, че на практика е авторово производение и дава основание да се смята, че е едно от най-ранните фантастични български творби.
Въпрос 2 от Кръг 3:
Спорно е кой е по-известен – дали той, или неговият дядо – популяризатор на една от най-известните научни теории. Продуктивен е в писането, като са издадени над 50 негови книги, включващи както художествена литература (романи, сборници с разкази и една илюстрирана книжка за деца), така и публицистика (есета, пътеписи и сатира). Седем пъти е номиниран за Нобелова награда по литература, но тя така и не му е връчена. При цялото си творческо разнообразие днес той е познат най-вече с един от фантастичните си романи, който е сред ранните образци на поджанр във фантастиката, изживяващ, според статия в „Ню Йоркър“ от 2017 г., своята златна епоха. Кой е описаният автор?
Отговор:
Олдъс Хъскли произлиза от известен род. Неговият дядо е Томас Хъксли – популяризатор на теорията за еволюцията, известен като „булдогът на Дарвин“. В семейството има още няколко известни учени. Олдъс поема по друг път, като първоначално придобива известност със социалната сатира, която пише. За негово най-значимо произведение се смята антиутопята „Прекрасният нов свят“, публикувана през 1932 г.
Въпрос 3 от Кръг 3:
Автор е на близо 70 научнофантастични произведения. Много от описаните в тях футуристични технологии впоследствие са открити и приложени на практика. За известно време има успешна юридическа практика, като в същото време пише статии за периодичния печат и е активен на театралната сцена. Има кратък брак с ученическата си любов, но се разделя с нея и се жени за втори път. Доходите му позволяват да пътува из Европа, а впечатленията си от тях отпечатва като пътеписи. Животът му бележи повратна точка заради тежко заболяване, което го приковава на легло в продължение на шест години. През това време втората му съпруга го напуска, а майка му буквално умира от глад. Въпреки всички изпитания той оздравява, а скоро след това слага началото на кариерата си като писател фантаст. Според самия него едно от най-известните му произведения е повлияно от преживяното по време на боледуването и съдържа биографичен елемент. Писателският успех обаче не успява да го спаси от несгодите на размирната епоха, в която живее. Той завършва живота си по същия начин като майка си – отслабнал и изтощен от липса на храна,. Предполага се, че тялото му е положено в масов гроб, а до гроба на третата му жена, която остава с него до самия му край, е положена негова възпоменателна плоча.
Отговор:
Александър Беляев е едно от най-ярките имена в руската и съветската фантастика. Понякога е наричан „руският Жул Верн“, защото в произведенията си описва технически достижения, които по-късно се реализират на практика в областта на медицината, транспорта, комуникациите и усвояването на космоса. Животът му има трагичен завършек, когато умира от глад по време на обсадата на Ленинград по време на Втората световна война.
Въпрос 4 от Кръг 3:
Днес този автор е известен преди всичко с друго свое произведение, което без съмнение принадлежи към световното литературно наследство. Но приживе тогава 24-годишният писател става популярен в Европа със свой епистоларен роман, написан в рамките на шест седмици. Публикуваната в първото си издание анонимно книга си навлича критиките на много представители на църквата, а в Саксония, Дания и някои италиански градове е забранена заради, както се твърди от нейните критици, негативното влияние, което упражнява върху младите. Това не пречи тя да се радва на успех сред тази аудитория и дори много млади мъже се обличат като главния герой и му подражават. В по-зрелите си години самият автор се разграничава в известна степен от по-ранната си творба. Кой е той и какво е заглавието на романа?
Отговор:
Верният отговор е Йохан Волфганг фон Гьоте – „Страданията на младия Вертер“.
Паниката, която предизвиква книгата, е свързана с опасенията за вълна от самоубийства сред младежите, които подражават на главния герой, който слага край на живота си заради несподелена любов. Макар че има съобщения за такива случаи в тогавашната преса, доколко тя има такъв ефект, е спорно. Въпреки това в психологията е установен терминът „Ефект на Вертер“, с който се описва явлението, при което новината за самоубийство може да доведе до нарастване на случаите на самоубийства в дадена общност.
Кръг 4
Предстои…
Кръг 5
Предстои…
Кръг 6
Предстои…
Вижте следващия въпрос










