– Дай лапа – казах. То протегна лапата си. Стиснахме си ръцете. Кехлибарените му очи се взираха в мен тържествуващо.

Просто лежеше там, а хълбоците му се повдигаха нагоре-надолу като мехове. Очите му бяха полуотворени, но сякаш не виждаше който и да е от нас.