Когато си на 19 и живееш в малко провинциално градче, където всеки познава всеки и основната атракция е присъствието на странен художник, сякаш няма много неизвестни. Лили Дал работи в закусвалня, мечтае да стане актриса, има си годеник и тайничко следи през прозореца художника, който изглежда доста често е посещаван от различни хора. Това е началото. Постепенно в повествованието се включват съседката на Лили – Мейбъл, възрастна жена, пишеща своята автобиография, после нахлуват Мартин – леко плашещ бивш съученик, Ханк – годеникът, който скоро ще стане бивш. После следва историята на братята Бодлър (Франк Мърлявия и Дик Мръсния), останали рано без майка, която не е избягала, а е била убита от съпруга си и още преди да сте се усетили, Лили репетира „Сън в лятна нощ“ и магията започва да действа, книгата на Сири Хуствет ви е погълнала, вече сте любопитни, започват да се случват странни неща и разбирате, че „Омагьосването на Лили Дал“ няма да ви подмине.

А сега да се върнем в началото – нали знаете, че не обичам да разказвам сюжети. Любопитните ще трябва да четат. Ако не сте чели Сири Хустветq ето няколко линка.

За Сири Хуствет от Колибри – освен анотации на книгите ѝ, издадени на български, има и малки откъси, от тях – можете да се ориентирате за стила на Хуствет. Това е за Сири Хуствет от Сири Хуствет – има доста интересни неща. А това е първата статия, която намерих, като попитах бай Гуги за „Омагьосването на Лили Дал“. Ако сте любопитни – има още няколко.

В книгите на Хуствет (които са ми попадали) има една особеност – аз съм си я нарекла „присъствието на изкуството“. Винаги се намира някой пишещ, рисуващ, познавач на класическата музика, някой с много изтънчен усет към красивото, някой „преподаващ“ на публиката как едно или друго нещо да бъде разбрано. Лично за мен това е симптоматика, но ще ви оставя да решите за себе си – важно ли е, или не за доброто разбиране на творчеството на Хуствет. Тя е много умел разказвач. Звучи спокойно и красиво (предполагам, че вина за това в българския превод на „Омагьосването на Лили Дал“ има и Емилия Л. Масларова).

Харесвам книгите на Сири Хуствет. Не всичко се чете леко, но тя определено умее да разказва и показва. „Омагьосването на Лили Дал“ има доста нови елементи и ми беше много забавно да и се наслаждавам.

За да раздразня любопитството ви (признавам си без бой, това е чиста проба провокация, но…), смятам да ви разкажа една съвсем малка част.

Лили е била в къщата на братята Бодлър, където е попаднала на чифт бели дамски обувки, вероятно принадлежали на убитата им майка. В имението на братята е пълно с вехтории и доста често местните изравят нещо от камарите боклуци, заплащайки на братята за находката. Лили харесва тези обувки, тя има богато въображение и си представя историята им. Запленена от възможността да са принадлежали на една жена, опитала се да избяга от брака си, Лили решава да ги вземе, оставя пари, но те са отнесени от вятъра, а тя с доста премеждия се измъква от собствеността на Франк Мърлявия и Дик Мръсния. Когато вечерта се прибира в стаята си, на отсрещния прозорец вижда Шапиро (тайнственият художник, който буни духовете в градчето). Лили току-що е пробвала обувките, историята им сякаш вдъхновява героинята, а може да я подлудява, омагьосва или каквото си решите вие. Но Лили (преобразена) застава на прозореца и бавно започва да се съблича. Художникът наблюдава действията ѝ, в един момент се отдалечава от прозореца и пуска нещо, което Лили не разпознава, но което ѝ харесва. На сутринта Лили разбира от съседката си Мейбъл, че става въпрос за това:

е, може да не е точно това, но някак си точно Анна Нетребко ми се привижда в това изпълнение

Какво ще се случи между Лили и Шапиро, какъв е тоя труп на жена, за който вече сте научили от анотацията на Колибри, и как героинята ще бъде омагьосана – ще разберат само любопитните.

На смелчаците – приятно четене ;)