Резюме на брой 3:
Това не е портокал. Това е експериментално-художественият трети брой на електронно списание „Сборище на трубадури“. Третият трубадурски брой се появява с пълна сила. И голям обем.
[wpfilebase tag=file id=4 tpl=pdfissue]
Акцентът този път пада изцяло и единствено върху художествени текстове. Множество поезии, една прилична доза поетично-прозаични миниатюри, един кратък разказ и един дълъг разказ съжителстват в настоящето трубадурско сборище. Понякога пряко, друг път косвено, те се докосват, преплитат и преливат един в друг и задават една обща история. С много тънки и почти невидими нишки. Дали читателят ще тръгне по тях, търсейки някаква по-широка гама от посоки и цветове, или просто ще чете вески текст сам за себе си, зависи единствено и само от него. Текстовете са готови да съдействат при всеки случай. Отделен и индивидуален. Техните автори – също. На първо време като заявят имената си:
Настоящият, трети, брой на списание „Сборище на трубадури“ стана възможен благодарение на:
Елица Ганева, която предостави едни от най-новите си кратки стихотворения. Философско-мъдри и елегантно сграбчващи гърлото.
Мартин Златев, който изпрати две от последно написаните от него стихотворения. Дълбоки и тежки и в същото време ефирни като бавно танцуващи прашинки в сърцето на залязващ слънчев лъч. Освен тях, в броя можете да прочетете и разказа „Баба ме вика“. И със сигурност ще усетите леки тръпки под кожата, след края му.
Юлияна Радулова взе участие също с нови свои стихове. Изтънчено-зрели. Фино-меланхолни.
Мария Димова пък ни предостави свои кратки поетично-прозаични миниатюри, които спокойно могат да се четат и като един цялостен текст. Пулсиращ, бумтящ. Забиващ се в слепоочието като хладния поглед на изтънчен удавник.
Васил Прасков ни изпрати непубликувани досега свои стихове. Емоционално-хладни, експериментиращо-провокативни.
Вера Балева пък ни предостави голям стрък от своите приказно-топли и лежерно-мъдри стихотворения. Стрък изживяно безвремие. Лекотата на биването в себе си, когато часовниците са спрели, а времето кротко мърка. Като черна котка, полегнала в бял, слънчев, следобед.
Бенджамин Розенбаум, на свой ред, участва с разказа си „На скалата до реката“. Като го прочетете, ще ви се прииска още.
Надявам се, този експериментален брой на „Сборище на трубадури“ да постигне своите читатели, както и те него. Приятно трубадурстване и Весели празници!
Ваня Клечерова,
редактор на броя
Розенбаум е чуден, както винаги! Хареса ми написаното от Мария Димова, „Баба ме вика“ на Мартин Златев и това „всичко е въпрос на бавно съхнене“. Останалото ми беше трудно. :)
Страхотен брой, Ваня :-)