Мултивселената на Муркок е най-внушителният литературен експеримент, който някога съм виждала в неособено дългата ми, активна, полупрофесионална читателска кариера. Десетки книги, обединени в огромна рамка на хиляди светове, нива, паралелни вселени, реинкарнации, въплътявания, прилични на някога силно впечатлилата ме трансцедентална образователна история за начинаещи езотерични тъпаци „Едно“ на Ричард Бах. Герои, които са безкрайно различни по характер, и все пак са само едно висше надбогоподобно същество, разделено на стотици неестествени частици, съставляващи есенцията на Вечния шампион – нещо, близко по консистенция до целия актьорски състав на „Непобедимите 2“, пуснат в гигантски блендер, плюс капка пот от настоящия аватар на единствения ни БГ супергерой Крали Марко, който поради неведоми вселенски сили определя битието и житието на дребния ни запечен народ. Не споменаваме името на Вие-знаете-кой поради естетски, лични и разумни причини.

Но да се върнем към световете на Муркок. Вечният шампион е винаги готин мъжкар с мнооого, ама мнооооого голям меч, обичайно двурък и зъл, често с име и история, по-далечна и от носещия го. Почти винаги Героят е последният от раса, град, страна и/или хуманоиден подтип, и съответно е силно самотен, изпълнен с огорчение, страст към отмъщение и нежна тъга, насочена закрилнически към регулярната крехка кифла в дистрес. Очакват го класически приключения тип Диабло РПГ, с много чудовища, мечоносци, магове, свръхсили и демонични богове, дорде не изпълни мисията на своят живот, а и тази на няколко други свои изродени вариации. Защото героите на Муркок са странстващи и изникват неочаквано в почти всяка книга, разкриващи частица от огромната философия и дух на невероятния проект за Мултивселената, оставил ме наистина благоговейно сломена пред иначе, признавам, леко плоските и съвсем стандартно класически геройски сюжети. Ако си падате по изпълнения в стил Конан от добрите му години обаче, ще се влюбите неотменимо. Кои са точно превъплъщенията на Вечният шампион? Засега съм открила само няколко, но се нося уверено по картата на Муркок, плавайки между измеренията и търсейки искрицата на истинския геройски дух.

Дориан Хоукмун – единственият, за когото бихте могли да прочетете на български благодарение на поредицата за Руническия жезъл издадена преди сума ти години от „Бард“. По-скоро приключенски и рицарски романи с вълшебни елементи, отколкото истинско фентъзи, с леки намеци за технологичен апокалипсис и наличие на божествена намеса, но повече с акцент върху човешката изродщина и прелестните разрушителни измерения в свят, много пряка вариация на Земята. Има даже герой българин! Е, да, той е някакво космато майнуподобно, плод от съюза на български зъл маг и българска човекоядна великанка, но все е нещо – споменават ни. За първи път се сблъсках със запазения Муркок-ноар финал и преплитането на измеренията на Вечния шампион точно в тези книги, така че поне според скромния ми опит да се почне от тях, ще е едно добро начало и сравнително лесен вход към великолепието на Мултивселената. Дориан е последният от своя постевропейски град, неподвластен на лошите изкушения поради изящното си дворянско възпитание, и носи обичайната маркировка на героя – в неговия случай имплантирана гигантска перла между веждите, което го прави не толкова женствено благороднически красив, колкото му е писано, а съвсем разпознаваемо уродлив, както си и трябва. Имаме и справедлива кауза – спасяване на малко измислено кралство с прилежащата и естествено полагаема стресирана принцеса, пътувания между измеренията, разкриване на странни същества, места и вълшебства, и всичко туй – изпълнено с приятно наивистичен класически героизъм и прелестно богатство на надбягващи се идеи.

Корум е превъплъщението, за което може само да си загатнете на български, чрез една дребна, труднооткриваема пиратска книжка, наречена „Повелителите на мечовете“. Останалото трябва да си го довършите в оригинал, и то не всичко може да се намери в свободен формат поради давността си може би – все пак е писано преди трийсетина години, та втората трилогия от приключенията на принца в алена мантия се намират само в леко опърпан вид из малко по-цивилизованите западни варианти на така обичайния БГ търговски обект тип „кашон на спирка“. Малко странни са леката поетичност и архаичните думи на висок стил, но благодарение на Оксфордския речник и г-н Киндъл, се преборихме с препятствията без твърде много измрели в опити да разшифроват чуждоземната реч мозъчни клетчици. Тук героят ни е последният от хуманоидна раса на живеещи хилядолетия красиви същества, погълнати от литература, наука и изкуство, за които скорошна среща е отпреди стотина години минимум (да, точно на елфи си мязат отвсякъде, но за разкош им е измислено труднопроизносимо име тип даалеки, да речем), избити от варварски настроени съвсем си човеци, които даряват нашия почти-елф щедро с най-нужните му, отличителни за мисията отлики – а именно страст към отмъщение, тиха самотна безизходица и липсващи око и ръка. И тъй, нашият бивш красавец се отправя на своята мисия срещу старите богове на хаоса, преоткрива любовта на странни места и намира смисъл за живот. Клишенце, но самият път към опрощението и/или отмъщението, все едно, е толкова искрено приключенски интересен, че си заслужава издирването на странните пътешествия на Корум из купчини вселени, светове, времена, някои премного близки, други отчайващо далечни, но винаги толкова детски вълнуващи.

Елрик от Мелнибонé е може би най-популярното, но не и в България за съжаление, превъплъщение на Великия герой поради чисто обективни причини – и осакатяването по рождение на псевдо-тъмно-елфическия принц е и най-силнопривлекателната му черта. Той е кльощав, гърчавичък албинос, нещо като по-малкият болнав брат на Дризт, благородна издънка от величава демонична раса магьосници, за които миличкият Елрик малко нелогично, но доста драматично се погрижва впоследствие, изпълнен с огромна тъга и зависимост от големия си, лош, ядящ души черен меч. Книгите за Елрик са по-скоро като слепени омнибуси от дълги новели в много силен про-Конан стил, само дето мускулестият безмилостен добряк е заменен от леко шантав меланхоличен бял демон, пътешестващ из лишени от надежда, светлина или каквото и да било положително нещо реалми. Много ноар, много интровертно и много отчайващо превъплъщение на героя на Муркок, събрал в себе си безутешността, разсейвана от липсващите тук приятели в другите реинкарнации. Всъщност приятели се появяват, но типичната геройска карма ги отвява последователно и леко смущаващо гротескно. Темпото, с което измират добрите сайдкикове под равнодушния поглед на Елрик, се балансира от самоотвержените му опити да помогне дори и въпреки себе си на всичко живо околовръст. Но когато служиш на злото по дефолт, дори и да не е по свое желание, доброто не гледа благосклонно на теб. Интересен поглед върху черно-белите герои в тяхната абсолютна есенция – мрачното подсъзнание на Вечния шампион.

И последното превъплъщение, достигнало алчните ми за морни книжни тела ръчици, е Ерекосе – най-прокълнатият вариант на Великия шампион, осъден на знанието за себе си, разделен на милиони парченца, дишащ в границите на капка от полагащия се Космос, без възможност да пренареди света, така че да се върне в едно цяло отново. За него засега имам само откъслечна информация, най-вече от пропитите му с тъжна безизходица посещения в приключенията на Хоукмун, Корум и Елрик, но той е вечното присъствие, прашинката спомени на хилядоеонен, неумиращ, и все пак загинал вътрешно, бог, борещ се за точица съзидание във Великия срив на сенки и светове от призраци.

Почти непоносимо дарк атмосферата на шампионите ги прави великолепно четиво за хронични депресанти с уклон към невъзможни мечти в студени зимни вечери около Коледа. Или за мечтаещи в поетични низове от думи, плътно потънали в необяснимо привличащата ни меланхолия във вселенски измерения. Продължавам да пътешествам из нивата на Муркок в опит да открия пътя за освобождение на заблудените, забравили себе си герои.

Снимки на кориците: sfbg.us, fantasticfiction.co.uk