Интервю на Теа Бинчева с писателя Кристофър Прийст по повод издаването на български на романа му „Преобърнатият свят“ (интервюто се препечатва със съгласието на авторката).

Защо научна фантастика?

Започнах да пиша, преди да навърша двайсет. Бях бавноразвиващо се дете. По онова време четях горе-долу само научнофантастични книги. Но щом започнах да пиша и да се отнасям сериозно към писането, почти загубих интерес към четенето на фантастика. Осъзнах, че писателите, които четях, не са толкова добри, колкото си мислеха всички, и тъй като все още растях и се променях, постепенно разбрах, че повечето от тях са консервативни в политическо и социално отношение. Пишеха за „бъдещето“, но аз не исках да живея в такъв вид „утре“. Това беше бъдеще, доминирано от родители, политици, машини, войници и астронавти, където жените бяха маргинални фигури, а проблемите се разрешаваха от инженери. Имам предвид прочути американски фантасти като Айзак Азимов и Робърт А. Хайнлайн, а и много други, не толкова известни.

Интересувах се повече от писатели, които бяха горе-долу на моята възраст. Джеймс Балард е най-добрият пример. Балард беше обладан от неща като времето, паметта и секса и беше повлиян повече от живописта, филмите и литературата, отколкото от комиксите за супергерои или списанията, които се занимаваха с принципа на работа на радиото… и се мъчеше да анализира такива сложни човешки реакции като страха, желанието, ревността и отчаянието. Това ми харесваше много повече. След като написах един-два романа, преживях период на криза. Не исках вече да пиша американски вид научна фантастика, но се чувствах достатъчно смел и достатъчно опитен, за да пробвам да се конкурирам с Балард. Затова спрях да пиша за известно време и пак се помъчих да разбера какво точно искам.

Накрая реших, че онова, което трябва да направя, е да се освободя от миналото и да измислям фантастични книги върху основните принципи (точно както беше направил Хърбърт Уелс), защото бях убеден, че фантастиката е валидна, вълнуваща и чиста форма на художествената литература, докато научната фантастика по някакъв начин е поела в погрешна посока и е била превзета от драскачи, главно американци, които не пишат както трябва. Това наложи да обърна гръб на традиционната научна фантастика и да се опитам да създам истинска фантастична литература по мой собствен начин.

Знам, че това може би звучи малко арогантно, но всеки млад писател – бях на 25, когато разсъждавах по този начин – трябва да вземе този вид решение какво да пише и как да го пише. Доводите ми не бяха много ясни и понякога объркваха другите – много хора разбираха погрешно онова, което се опитвах да кажа. Но то беше основано на амбициите на един нов писател и въпреки че минаха много години, и сега мисля повече или по-малко по същия начин.

Така че моят дълъг отговор на вашия кратък въпрос може да се обобщи така: не пиша научна фантастика, но се стремя да пиша нещо много подобно на нея. „Мисията“ ми е да пиша книги с надеждата, че читателите ще ги възприемат като забавни и оригинални, и следователно приятни за четене, но които са в същото време сериозни романи с истински сюжети като ревност, секс, отчаяние и спомени…

Откъде черпите идеи и вдъхновение?

Трудно е да се каже. От киното взимам много визуални образи. Уча езика, като чета книги. Срещам се с хора, гледам телевизия, преглеждам вестници и списания. В крайна сметка идеите като че ли се оформят от всичко това, но никога не съм сигурен как.

Как прекарвате деня си?

Когато децата ми ходеха на училище и години наред имах навика да ставам рано и веднага след като ги изпратя, да отивам в кабинета си. Сега режимът ми е по-лежерен. Но отивам в кабинета си веднага след закуска и чакам да ми дойде вдъхновение. Тъй като вдъхновението идва само когато то иска, аз междувременно плащам сметки, преглеждам имейла си, отивам в близкия магазин на пазар… ако работя усилено върху някой роман, обикновено започвам сутринта и работя до вечерта. Често спя един час следобед. Не гледам много телевизия. Обичам да гледам филми на DVD или в някое близко кино. Виждате, нищо интересно.

Имате ли хоби?

Никога през живота си не съм имал хоби. Нямам представа какво значи хоби и какво трябва да направиш, за да си намериш такова. Продават ли се в някой магазин?

Ако разглеждаме днешния свят като преобърнат, мислите ли, че той строи железопътни линии в правилната посока, или скоро ще разберем, че сме сбъркали пътя?

Железните пътища като че ли стават икономически неизгодни. В Англия хората, които ги контролират, непрекъснато затварят линии и гари, правят услугите по-неудобни и увеличават цената на билетите. Това е абсурдно. Дори при сегашната надута цена на петрола (и следователно на бензина) си остава много по-евтино да пътуваш с кола, отколкото с влак. Трябва да строим нови линии до местата, където хората искат да пътуват, те да станат държавна собственост като услуга от първостепенно значение и да се отнасяме към тях като към нещо, за което трябва да се харчат пари, вместо да се мъчим да носят печалба. С други думи, трябва да се управляват от държавата.

Общо взето, според мен времето на градовете, които се придвижват по железопътни линии, е отминало.

Как виждате бъдещето на нашата цивилизация?

Обречена да загине. Междувременно правете любов, яжте, пийте и се веселете, защото, доколкото виждам, гибелта е неизбежна… така че по пътя към края не е зле да се позабавляваме. Знам, че звучи безотговорно, но светът е попаднал в ръцете на негодници, които са твърдо решени да го унищожат, и обикновените хора като нас са безсилни да ги спрат.

Какво ще посъветвате младите автори на научна фантастика и фентъзи?

Няма лесни начини – работете много. Четете книги, четете, четете, четете. Откажете се от светския си живот или поне от по-голямата част от него. Не пийте алкохол и не взимайте наркотици, когато пишете. Не се отказвайте. Винаги се мъчете да подобрите работата си. Винаги се стремете да издигнете възможностите си на следващия етап. Писането е професия – бъдете професионалисти. И изпращайте шоколад на редакторите.
Пратете и на мен. Да ядеш шоколад е тайната на успеха.

Вярно ли е, че писателите фантасти първи изобретяват това, което трябва да се изобрети, и после учените се мъчат да реализират идеите им? Или обратно, фантастите крадат идеи от истинските учени?

Под думата „наука“ предполагам имате предвид точните или физическите науки. Моето определение е много по-широко. Думата наука произлиза от латинската scientia, която означава знание. Следователно съществува научен подход за повечето дейности в света. Например има наука за обществото, наука за поведението, наука за секса, наука за литературата, наука за паметта… и т.н. Според мен идеята за знанието (или стремежа към знание) е много по-интересна, отколкото научната дейност в традиционния смисъл, и обикновено пиша точно за това.

Какъв е вашият свят?

Живея в отегчителния свят на външната действителност, продукт на милиони години еволюция и няколко десетилетия техническо развитие. Винаги обаче съм намирал света на вътрешната действителност много по-интересен и по-предизвикателен. Светът на мечтите, спомените, въображението, надеждите, плановете, желанията, ужаса, страховете, завистта, гордостта, самотата, вълнението и тъй нататък. Него мога да измисля сам, затова той е единствено мой. Всеки човек създава подобен вътрешен свят за себе си. Мисля, че това е единственият начин да не полудееш. Така че моят вътрешен свят не е по-оригинален от вашия, но според мен аз и много други писатели просто се възползваме от него по-добре, отколкото повечето други хора, които обикновено се задоволяват с външната действителност: с работата си, с това къде ще отидат на почивка, какво ще ядат или пият и т.н.

Ако се сравните с образите от книгата си, на кои бихте искал да приличате? И защо?

Ако имате предвид „Преобърнатият свят“, не знам отговора, защото я написах толкова отдавна, преди почти четирийсет години! Оттогава нещата се промениха много, аз също. Книгата си остава същата. Може би желанието ми е да съм книга и никога да не се променям, а само малко да пожълтявам с възрастта…

Това е гостуващ пост, публикува се със съдействието на издателство „Август“. Първа публикация: Fantastic man Разговор с британския фантаст Кристофър Прийст по повод закъснялата с 37 години премиера на „Преобърнатият свят“ в България | Капитал