Библиотека Личности

Интервю с Бранимир Събев (Коста Сивов)

Интервю с Бранимир Събев (Коста Сивов)

Водещ на интервюто: Коста Сивов. Прочетете фентъзи-разказа „Кулата в Леденото езеро“ от Бранимир Събев (от сборника „Мечове в леда“), който авторът предостави специално за читателите на „Сборище на трубадури“. Посетете и личния сайт на Бранимир Събев за още новини и подробности около работата му.

* * *

Коста:

Здравей! Как си в този горещ юлски ден?

Бранимир:

Здрасти, потя се както трябва, това е основното ми занимание в момента :)

Коста:

Първият ми въпрос (като писател към писател, разбира се) е: В момента работиш ли над нещо ново?

Бранимир:

А, ето това е един хубав въпрос! В момента пиша един дългичък разказ, който е хорър-екшън-фантастика и се надявам да се получи добре ;-)

Коста:

Вече имаш два издадени сборника с твои произведения и редица други публикации. Какво следва?

Бранимир:

Хм, какво следва… Малко е рано да говоря за това, но работя по трети сборник, който отново ще е сборник разкази, но този път фантастика и фентъзи. Най-рано ще се появи след около година и половина, може би.

Коста:

Знам, че не е било лесно да издадеш „Човекът, който обичаше Стивън Кинг“, минал си през какво ли не. Опиши ни усещането, когато в ръцете ти попадна хартиеното издание.

Бранимир:

Няма да използвам вече баналното сравнение, че усещането е като да държиш първородна рожба – това го изпитах с предишния си сборник „Хоро от Гарвани“. Да кажем, че се почувствах едновременно като спечелил голяма награда и прецакал още по-голяма система. Което си е чистата истина, между другото.

Коста:

С кое свое произведение и с коя своя публикация си най-горд и защо?

Бранимир:

Най-горд съм точно с четири свои неща, които присъстват всичките в новия сборник – кримито „Арлекин“ и едноименния разказ, дал името на сборника: не просто заради големите отличия, които спечелиха, а и защото представляваха своеобразен скок в развитието ми като писател. Другите са „Необичайно предложение“, който много си харесвам заради философско-социалния му заряд, както и естествено „Благословеният, вещицата и дяволът“ – смея да твърдя, че това е едно от най-бруталните неща в родното хорър-пространство.

Коста:

Имаш доста награди в литературно отношение – какво би посъветвал младите автори? Би ли им казал с няколко думи какво трябва да направят, за да станат четивни и да успеят в тази професия?

Бранимир:

Казвал съм го и преди, ще го кажа и сега – нужни са три елемента: много труд, много воля и малко късмет. Труд – много писане и много четене. Воля – да продължаваш да пишеш напук на всичко, да се стремиш към публикации където може, да участваш в конкурси и да не спираш да се стремиш към реализация на готовата си книга. Ако трудът и волята са налице, рано или късно идва и късметът, защото без него за жалост не става.

Коста:

Смятам, че ще е интересно за всички да разберат какви неща четеш, какво те вдъхновява, имаш ли си муза?

Бранимир:

Муза нямам, убих я още преди години – метафорично, разбира се! Старая се да пиша навсякъде, когато мога, когато има време, дори и да нямам вдъхновение. Музата е едно много капризно създание, което на всичкото отгоре е и адски мързеливо – а тези две неща в комбинация са смъртоносни за автора, така че по-добре без него. Е, ще си изкривя душата, ако не призная, че немалко положително влияние са ми оказали книгите, филмите, музиката и компютърните игри, доста помагат, поне при мен.

Коста:

Стивън Кинг казва, че всеки писател трябва да пише за своя първи читател – неговият е съпругата му Табита Кинг – твоят кой е?

Бранимир:

В моя случай това, без съмнение, е майка ми.

Коста:

Всеизвестно е, че българите сме доста добри в хейтенето, критиката и си мислим, че разбираме от всичко. Какво е мнението ти за съвременните „оценители“ на едно от най-трудните изкуства Художествената литература?

Бранимир:

Българското книжно пространство е едно, меко казано, интересно явление. Проблема е, че истинските критици, ако въобще има такива в страната ни, се броят на част от пръстите на едната ръка. Говоря за хора, които действително могат да окажат положително влияние на един писател с думите си. Но при положение, че писателите ни са повече от читателите, а критикарите – повече от изброените, взети заедно, какво толкова чудно има?

Коста:

Моето мнение е, че в момента има доста добри млади писатели на фантастика, фентъзи и хорър. Какво е мнението ти? Имаш ли си любими БГ автори? Поддържаш ли добри отношения с някои от тях?

Бранимир:

Споделям мнението ти и съм твърдо ЗА с две ръце! В момента наистина има страхотни родни автори на фантастика, фентъзи и хорър – повечето при това млади. Поддържам добри приятелски отношения с повечето от тях – не мога да ги изброя на сто процента, защото списъкът ще стане много дълъг, но бих споменал на прима виста имена като Адриан Лазаровски, Александър Драганов, Божидар Грозданов, Владо Сунгарски, Донко Найденов, Иван Атанасов, Коста Сивов, Марин Трошанов, Радослав Колев, Сибин Майналовски, Симеон Трифонов и др.

Коста:

Ако имаш възможност да избираш с кой автор да напишеш съвместно произведение, чие име ти излиза на първо четене?

Бранимир:

Да си призная честно, най-вероятно не бих се навил с никого да правя съвместно разказ или роман. Виж, сборник с разкази, в който аз да съм написал една от творбите, а някой друг – друга, така става. Просто имам неприятен опит от съавторството и споделям до известна степен схващането, че хората, които пишат добре сами, не пишат добре с още някого и обратното. Българите сме доста ярко изразени индивидуалисти и е много, наистина много трудно да направим нещо хубаво заедно, което в писателството обаче не пречи – в такъв случай ще правим хубави неща поединично и толкова!

Коста:

Няма как да не спомена, че заедно с Адриан Лазаровски и Благой Иванов съставихте първата българска хорър антология „До Ада и Назад“, която бе доста обсъждана в медиите и интернет пространството. За да избегна клишираните въпроси относно тази антология (които вече са безброй пъти задавани), ще те попитам: Какво е за теб тази книга?

Бранимир:

За мен „До Ада и Назад“ е един доста изстрадан проект, който отне половин година докато се реализира отначало докрай и още толкова, за да стане наистина събитие в родното пространство, но сега смело мога да заявя, че си струваше всички усилия, нерви и ядове. Получи се един сборник, който е прецедент в много отношения – и като обем, и като тираж, и като брой на авторите и разказите, и като качество на творбите, и като достигане до различни кръгове от читатели. Няма какво повече да кажа за тази книга, освен само едно – прочетете я.

Коста:

Имат ли бъдеще подобни български проекти? Жаден ли е читателят за БГ автори?

Бранимир:

Такива проекти определено имат бъдеще – българският читател е жаден за родни творци и за подобни проекти, убедих се и с „До Ада и Назад“, и с „Мечове в леда“ – фентъзи сборника на същия принцип, който правихме с Александър Драганов. Смея да твърдя, че те поставиха началото на една вълна от други проекти, на които съм свидетел. Започнали са ги други хора и те ще се реализират до края на годината, че и през следващата!

Коста:

Какъв човек е Бранимир Събев?

Бранимир:

Бранимир Събев е много хубав човек! Прочетете книгите му и ще се убедите в това :)

* * *

Прочетете фентъзи-разказа „Кулата в Леденото езеро“ от Бранимир Събев (от сборника „Мечове в леда“), който авторът предостави специално за читателите на „Сборище на трубадури“.

Посетете и личния сайт на Бранимир Събев за още новини и подробности около работата му.

* Предложения за рубриката изпращайте на адрес: или през формата за контакт.

Коста Сивов е писател на научна фантастика и преводач. Потърсете Коста Сивов в Goodreads!

Един коментар по “Интервю с Бранимир Събев (Коста Сивов)

  1. Не мога да се стърпя и ще цитирам думи от интервюто. С една смесица от тъга и радост. Тъга: защото са верни. Радост, че хора като Бранимир Събев ги осъзнават. Споделям ги:

    „Българското книжно пространство е едно, меко казано, интересно явление. Проблема е, че истинските критици, ако въобще има такива в страната ни, се броят на част от пръстите на едната ръка. Говоря за хора, които действително могат да окажат положително влияние на един писател с думите си. Но при положение, че писателите ни са повече от читателите, а критикарите — повече от изброените, взети заедно, какво толкова чудно има?“

Коментарите са изключени.