Измина една чудесна книжна година, която ме изпълни едновременно с вяра в пазара на книги в България и очарование от силата и броя на четящите хора, но и с омерзение към киселината на разочарованието и безочливата демонстрация на липса на талант, съчетана с безкрайно неразбираемата за мен традиция да очакваш целият свят да ти е длъжен заради факта, че си се родил, така разпространена в страната ни. Но – нека минем към по-приятни теми, че с възрастта ме избива на политика, което не говори добре за мен.

Събитието на годината си остава Конкурсът за роман на новото и свръхамбициозно издателство МБГ Букс (за което не работя и което не ми плаща хонорар, тъпофили мнителни такива, вие си знаете кои сте). Естествено се развихриха огромно количество полемики, както сред участниците, така и сред всички замесени в инициативата, което всъщност не очаквах в действителност. Самият факт, че има издателство, искащо да издава фентъзи, и то българско, ме изпълни с толкова бурен ентусиазъм, че зарязах реализма на първата круша и се врязах челно в събитие много по-голямо от възможностите ми. И все пак – 108 интересни заглавия, половината от които много добри, а двадесетина – просто чудесни. През годината за справка с положението на пазара прочетох и не малко български романи, вече издадени по други начини и канали, и мога да кажа чистосърдечно, че финалистите в този конкурс са в пъти по-добри от почти всичко, което успях да прочета през тази година, плод на български усилия. И когото и да изберат издателите, в никакъв случай няма да сбъркат. Позволявам си да издам и най-новото около конкурса, а именно – ще има повече от един победител и съответно повече автори ще получат възможността да бъдат издадени. На мен лично ми се привижда цяла поредица ново българско фентъзи, но ще видим дали и самите издатели, сещате се – хората с парите, ще споделят виденията ми за бляскаво бъдеще с дракони, юнаци и мрачни замъци. И съм готова да чакам финалното решение с не по-малко трепет от финалистите, колкото се наложи – чакането си заслужава, щом е така Мечо-Пуховско – колкото повече, толкова повече. Човешката библиотека са вече в контакт с авторите, избрани във финалната селекция според специалните критерии на чобитите, и самите автори се оказаха напълно достойни и прекрасни хора, в унисон с ценностите и търсенията на ЧоБи, така че следете и там за развитие кой роман или романи – ще бъдат електронно издадени под шапката им.

Иначе за мен събитията на четящата сцена за 2012 са следните:

1. Откритието на годината за мен си остава прекрасната богиня на неоготиката Танит Ли – безкрайно шарените и надъхани очерци за едва десетината книги, които успях да вместя в забързания си график напоследък, се надявам да ви вдъхновят по правилния начин и да се впуснете като мен в търсене на автори стилистици, разбиващи клишетата и мислещи в цветове, които променят цялото усещане от думите на толкова много нива, че оставят впечатление за почти психотропно изживяване без нежелани странични реакции. На български засега може да се намери макар и трудно само кратичката и книжка „Волкхавар“, която дори и в този си вид може да даде доста добра идея какво можете да очаквате чрез кратичък поглед през процепа на единението на мисъл и талант.

2. На второ място смело поставям преоткриването на класиците в жанра, поне тези, които се осмелих да понагазя през годината, като Зелазни, Силвърбърг, Едингс, Шекли, Хоб – има си много добра причина точно тези имена да се споменават с тихо, удивлено упование през годините, тъй като истинските качествени текстове имат тази способност да надживяват своите създатели и като едни самотни безбожни вселени да търсят и намират своя истински път през звездите точно до умовете на своите прекрасни читатели. Но най-големият ми урок си остава, че някои текстове са били просто задължителни за изчитане преди много, много години, и на моята възраст вече блясъкът и чистотата биват замъглени от неясните мотиви на зрелостта и погледът ми търси недостатъците пред безкрайните светове от идеи. И все пак – класиката действа дори на киселяци като мен.

3. На трето място ще поставя гилти-плежърите в лицето на руска псевдо-история тип Поаро – криминале от бестселъровия автор Борис Акунин и неговият пресимпатичен детектив Фандорин. Е, признавам, понякога, но само понякога, тагът бестселър и до него името на руски автор не значи нещо лошо и твърде повърхностно, а наистина качествено и приятно забавление за интелектуалци, пък били и те малко или много псевдо като мен, да речем.

4. На четвърто място ще оставя преоткритото ми бясно желание да поглъщам детски шарени книжки като историите за Малкия Никола, мишокът Джеронимо Стилтън, дръндьото на Джеф Кини, своенравната вещица на Хайауим Орам, следвоенните истории за пораснали деца на Пройслер и страшните приказки за леко извратени към болка съзнания на Серж Брюсоло. Топлотата на добрите текстове за деца ме стопли така, както дори и Топлофикация не успява, а напоследък имам все повече нужда да почувствам и да повярвам в имагинерната справедливост на света, в която така безгрижно ни учеха като хлапета. Но днешните деца може би ги учат и на други неща. Като например как да не бъдат деца, или поне да прикриват детското в себе си достатъчно педантично. Предполагам, е за добро. Поне ще оцеляват качествено.

5. И финалното ми приятно спомняне за чудесната книжна 2012 година са българските автори, естествено – не само участниците в конкурса, които достигнаха до финала, но и тези, които вече са успели да намерят своя път до книжните тела на фантазиите си: Неа Станд, Бранимир Събев, Светлинките на Валентина Димова, авторите от колекцията хорър разкази „До ада и назад“. Е, не са много, но са прекрасни и няма да спра да повтарям, че български автори има и ще има все по-добри и все по-качествени, стига да ги оценявате наистина позитивно и с отворено сърце и душа като приятели, които ти се иска да си имал някога.

+ И едно извънредно събитие в живота ми, а именно издадените, предстоящите и дай-боже-да-станат предстоящите за издаване автори на ЧБ, отличаващи се с безапелационно умовземане като Бийгъл, Стърджън, Зиндел и Даян Уейн Джоунс, кой знае. Изключителна селекция и демократична подборка, за пръв път участвам в толкова мащабен и прекрасен проект като Човешката и се радвам, че ми позволяват да щурмувам редиците им с киселия ми характер и зъл ентусиазъм.

И стигаме до разочарованията на 2012…

Призът грабват класиците, за които очевидно мозъкът ми е безспорно закъснял до толкова, че виждам само явното изцеждане на еднакъв сюжет и герои, които дори и прекрасни, губят и последната искрица чар след поредната и следващата, и тази след нея и така до небитието повторение на още и още, и още от същото – Саймък с неговите религиозни вариации на паладина срещу силите на дявола, Диксън и неговите съвременни псевдогерои, продължаващи да разрешават дребнавите си проблемчета по селски дори на фона на една торба с невъзможни създания, Лание, или по-скоро последователите му, изтормозили една невероятна идея за постапокалиптична конаниада до някакво подобие на Старкрафт, ама не толкова интересно. Изстискването на една идея до последна капка кръв бе катранът в меда и на прекрасни авторки като Ан Маккафри и Катрин Курц, където досадата се настанява съвсем неочаквано между бесните войни за трона на измислени империи и пътешествията с дракони между планетите и измеренията, доказвайки, че без свежестта на простото добро хрумване и най-плодотворните творчески извори пресъхват кротко.

Разбира се, попаднаха ми и една купчина по-скоро посредствени заглавия, за които съм казала където трябва и не трябва по някоя и друга дума, но все пак ще финализирам годината с 252 заглавия, които ще предизвикат съчувствена усмивка само у Блажев, който толкова книги ги е глътнал за едно полугодие, без да се напъва кой знае колко. Но беше си голямо четене, много текст и много дни и нощи откраднато от света време, в което можех да бъда толкова далеч, колкото винаги ми се е искало да бъда, от реалността.

И ме очаква 2013… Предвиждам си в тефтерчето още много Танит Ли, най-сетне Конан, абсолютно всички поредици на прекрасните МБГ Букс, и все пак ми остават към 500 непрочетени заглавия, търпеливо и внимателно колекционирани от години. Е, и към 6000 книжки на Киндъла, но освен ако не получа свръх сили да чета по страница за секунда, ще ми трябва малко повече време да изпътешествам всички книжни светове, за които мечтая. До следващия край на света.