Книги Конкурс за авторско ревю Конкурси

Многоръкият бог на далайна

Многоръкият бог на Далайна - Святослав Логинов (Конкурс за авторско ревю)

Водещ на рубриката „Ревю“: Ана Хелс. Текстът участва в Конкурса за авторско ревю на сп. „Сборище на трубадури“. Вижте всички участници в конкурса.

 

[starrater tpl=45 read_only=1]

 

Многоръкият бог на далайна

от Георги Станков

 

Представете си вечната компютърна игра „Миночистач“. Иначе казано – квадрат или правоъгълник, запълнен от малки квадратчета. Забравете за мините. Вместо това – представете си, че квадратчетата от средната част на квадрата/правоъгълника изчезнат. Ще остане празно пространство. Там ще ситуираме персонаж от друга вечна игра. А именно – единствената и неповторима „Змия“.

Змията се върти в празното пространство и се опитва да ви изяде. Вие се намирате на квадратчетата. Ако змията ви достигне – умирате. Ако паднете в пространството отвъд квадратчетата – умирате. Освен да оцелявате, вие имате и цел – да застроите с квадратчета празното пространство. Да построите ново квадратче, може да сторите единствено от опасната зона на най-външните квадратчета (самата змия може да достига само тях). Колкото повече строите, толкова повече стеснявате кръга около змията и тя толкова по-яростно ви напада.

Крайната цел е ясна – застрояване на цялото пространство и победа над змията. Банална електронна игра. Или по-точно – микс от две банални игри.

Книги, написани по електронни игри не са новост. В случая говорим за популярни франчайзи, чието действие се развива на многообразен, предполагащ множество „нива“ свят, с графика, ъпгрейдвана всяка година, съществуващи фен-клубове и т.н.

А един автор упорито си е харесал „Змията“, вихреща се на фона на „Миночистача“. Този човек е Святослав Логинов. И неговият роман „Многоръкият бог на далайна“ разказва за тази вилнееща между квадратчетата „змия“.

Книгата е издадена от поредицата „Избрана световна фантастика“ на „Бард“. Корицата ни оставя с впечатление за героично фентъзи тип „Конан“, което е доста далеч от истината.

Дали е точно фантастика, или фентъзи, е излишно да категоризираме, но все пак фентъзи реалията (най-общо) предполага приказност, магически същества, вълшебни земи, гъсти гори, непознати светове… И в никакъв случай не напомня на игровия фон на „Миночистача“. Нито на реалността, описана от Логинов.

Сама по себе си тя е уникална, самобитна и изключително враждебна, приличаща повече на апокалиптичен кошмар, отколкото на приказка. Определено не е светът, в който искате да попаднете, за да търсите приключения.

В началото книгата се чете малко трудно заради непознатите термини, с които са обозначени флората и фауната. Но привикне ли веднъж, човек изцяло се потапя в причудливата атмосфера.

 

далайна

 

Светът-далайн е правоъгълен, опасан от непристъпна стена, запълнен от отровно море, в което плуват безброй хищни смъртоносни твари. В дълбините се спотайва Йороол-Гуй, многоръкият бог – (аналогично-„змията“) – огромно безсмъртно чудовище с безброй пипала и усти, поглъщащо всичко живо, до което се докопа. Той е и основният, вечен враг на хората, живеещи в постоянен страх от внезапните му нападения.

Сушата е съставена от квадратни късове земя – оройхони, в чиито подземни пещери дебнат други отвратителни и опасни създания. Над света се стелят постоянни мъгли и отровни изпарения.

Далайнът има своите различни човешки царства, в които припознаваме основни общества от близкото и далечното минало. Чрез политическите интриги, борбата за власт, експлоатацията на обикновения човек, описани с ирония и чувство за хумор, откриваме авторовата критика срещу патриархалния консервативен свят, феодализма, комунистическия строй.

Дори „ограничен“ краен свят като далайна има своите митове и легенди. Всяка глава на книгата завършва с един такъв мит – за сътворението на света, за отношението хора-богове (Йороол-Гуй е единият бог, докато създателят на далайна е другото му „аз“), за пътешествия отвъд Стената и т.н. Тези истории още повече обогатяват представата ни за този странен и непознат свят – вече на философско-религиозно ниво.

Една от легендите е тази за илбеча – строителят на светове. Той има дарбата да създава нови оройхони и е обречен на постоянно преследване както от Йороол-Гуй, така и от себеподобните си.

Това е и основната тема на романа – борбата на илбеча с вечния Йороол-Гуй. Започвайки като пътешествие в търсене на себе си, преброждайки далайна надлъж и нашир, опознавайки различните хора и царства, постепенно илбечът се впуска в безмилостна битка с врага си. Целта е ясна – застрояването на целия далайн. Привидно геройски поход за безопасността на хората. Но всичко си има две страни.

Илбечът не е типичният герой. Той е и създател, и разрушител. Унищожител на Стария свят. Застрояването на далайна с нови и нови земи-оройхони променя границите на познатата реалност, неминуемо предизвиквайки сътресения в тамошните съществуващи общества – войни, хаос, безредие и всеобща омраза към личността на илбеча. Логинов майсторски описва социалните и психологически промени на всички равнища в обществото, в началото едва забележими, а с увеличаване на новопостроените земи – ескалиращи до пълната разруха и човешко безумие.

Във философски план романът на Логинов поставя въпроси за природата на божественото и човешкото, тяхната взаимовръзка и единение, за проклятието и дарбата да си творец-създател, за преходността на познатата ни реалност и цената на вечността. „Многоръкият…“ третира и темите за доброто и злото, рая и ада и как тези понятия биха могли с времето да „разменят“ местата си.

Финалът е неочакван, философски и мрачен по своемо му, но напълно логичен в тона на цялостната творба.

„Многоръкият…“ е книга за вечния бунт на човека срещу отредения му ред. Битка, която е обречена да се води от малцина, защото преобладаващата част от човечеството предпочита да живее без „излишни“ вълнения и борби. Затова и водещите борбата са прокълнати никога да не намерят покой, а вечно да бъдат преследвани от себеподобните и враговете си. Битка, която в един момент се превръща в самоцел, а последиците от нея са непредвидими.

Накратко – „Многоръкият бог на далайна“ е великолепна книга, написана в „лек“, непринуден стил, чувство за хумор, на места с пиперлив сатиричен привкус. Атмосферата е ярка, уникална и запомняща се, героите са пълнокръвни и „живи“, действието се развива динамично. Под привидния схематизъм на електронна игра и фантастичния сюжет откриваме множество препратки към актуални проблеми от социален, психологически, религиозен и философски план.

Романът не дава отговор на всички въпроси, поставени в него, оставяйки читателя да направи собствената си интерпретация. Което не „ощетява“ историята за многоръкия бог, а напротив – издига я до статуса на мит, легенда, където не всичко е изказано, а „само безсмъртните знаят как е било настина“.

 

Прочетете всичко за конкурса и ни разкажете за любимата си книга.

 

Корица на Многоръкият бог на Далайна - Святослав Логинов

Многоръкият бог на Далайна, от Святослав Логинов

 

Един коментар по “Многоръкият бог на далайна

  1. Много добро ревю. Чак отново ми се иска да почета книгата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.