Вижте всички отговорили. Въпросите са взети от играта на Джон Денардо в SF Signal: An 8 Question Science Fiction, Fantasy & Horror Book Meme.
1. Първият научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който прочетох:
Не помня, но определящите в ранния ми живот бяха „Трудно е да бъдеш бог“ и „Мъглявината Андромеда“. Те стартираха у мен двата основни мотива за вярност към фантастиката – трагедията на мислещия човек в консумативния свят и неудържимия интерес към по-високоразвито хуманно бъдеще, където хората не се притежават а се обогатяват един друг.
2. Последният научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който прочетох и който бих сложил в списъка ми с „Топ 20“, е:
Дилогията „Олимп“ на Дан Симънс. Не знам по-могъщо културологично моделиране на бъдещето, където архeтипите на човешката култура са превърнати в герои и персонажи. „Реквием за Хомо Сапиенс“ на Дейвид Зиндел. „Армагедон был вчера“ на Громов и Ладыженский.
3. Последният научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който не успях да завърша, беше:
„Мастилото“ на Дънкан. Не съм хомофоб, (даже имам любими творци хомосексуалисти) но такова есхибиционистично самоизтъкване на сексуалната ориентация на автора според мен е признак на лош литературен вкус въобще, а още по-малко е подходящо за фантастика.
4. Автор на научна фантастика, фентъзи или хорър, на когото не мога да се наситя, е:
Теодор Стърджън, Нийл Геймън, Виктор Пелевин, Вячеслав Рибаков, Алексанъдр Громов, Г. Л. Олди.
5. Автор на научна фантастика, фентъзи или хорър, за когото ме е срам да си призная, че не съм чел, е:
Джийн Улф. Много фенове, които уважавам, са във възторг от него, но така и не съм намерил време да се потопя в света му.
6. Научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който бих препоръчал на всеки, незапознат с тези жанрове, е:
„Трудно е да бъдеш бог“, „Първото правило на магьосника“, „Аз съм легенда“.
7. Научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който е ужасно подценяван, е:
„Часът на бика“ и рускоезичната фантастика, българските фантасти. Фантастиката разширяваща съзнанието към нови хоризонти и възможности за добротворчество.
8. Научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който е ужасно надценен, е:
Нарастващата вълна „ърбън фентъзи“, коята гъделичка единствено инфантилната емоционалност, но не дава нищо на духа и интелекта.
Атанас Славов е писател, фантаст, активен фен, издател, съставител и художник с десетилетна кариера. В общността е много добре познат със своите присъствие и деятелност – основател на бургаския клуб на любителите на фантастиката „Терра Фантазия“, съосновател на интегралния клуб по фантастика, прогностика и евристика „Иван Ефремов“, ключова фигура в алманаха „ФантАstika“. Един от съставителите на юбилейния сборник по случай 90 години от рождението на Итало Калвино, Калвино.net.
Дълбоко ме впечатли коментарът за Хал Дънкан и „Мастилото“. На повече от едно ниво, при това.
Първо, всеки, който чувства необходимост да започне коментара си с думите „аз не съм хомофоб, ама…“, трябва да се отдаде на малко самоанализ и да прецени дали подобна необходимост не оборва твърдението. Тук в Америка, когато човек започне мнение с „Аз не съм расист, ама…“, шансът да изцепи нещо расистко е около 100%. Аз съм убеден, че г-н Славов си вярва, че не е хомофоб, но културните наслоявания говорят през него по особено неприятен начин. Толерантността в стил „не ми пречат, ама не искам да ги виждам“ не е никаква толерантност.
Второ, сексуалността на автора не е по никакъв начин застъпена в книгата. Сексуалността на ГЕРОИТЕ е, и повечето от тях са хетеро. Може би г-н Славов има проблем с това, че двама от централните персонажи не са? В смисъл, той не, че е хомофоб, но…
Трето, и може би всъщност най-важно – сексуалността е невероятно важен елемент в научната фантастика. Тя лежи в основата на всяко общество и всяко Следващо общество ще демонстрира нови и различни начини на проявяване и възприемане на сексуалността. Огромно количество всепризнати автори – ЛеГуин и Дилейни да речем – са писали цели романи, фиксирани върху нея. Не, че г-н Славов е хомофоб, но дали наистина е редно човек, който е такъв радетел на фантастиката като жанр, провокиращ задълбочено мислене, и който е толкова отдаден на разширяването на съзнанието и обхващането на нови идеи, да има проблем с толкова базово явление като алтернативната човешка сексуалност?
Основателна критика! Сега като погледнах текста си, си спомних, че наистина има такъв шаблон „аз не съм ама…“ и наистина го ползуват расистите. Така че съжалавям за подобието. Исках само да споделя, че началната сцена с облизването на поцейските ботуши ме накара да хвърля книгата. Не по-малко смел в тази област е Теодор Стърджън, но какъв финес и внимание към чувствата на читателя има в неговите текстове!
И, под разширяване на съзнанието и обхващане на нови идеи винаги съм имал предвид творчество на ума, а не на гениталиите.
Защото сексуалността изобщо не би се променила при разширяване на съзнанието?
Съвсем неочаквано за мен, коментар на този проблем дойде от новоизлезлия филм на Бесон „Люси“. Гледай го и ми кажи, героинята на Скарлет Йохансън би ли се нуждала от нова сексуалност при това разширение на личността?
Че какво общо има техническото, примерно 60%, използване на потенциала на мозъка с мирогледа и духовността на човека?
Техническото??? Да, вярно е, че техническото владеене на някаква способност, сила (както е при комиксовите супергерои) не гарантира никакво развитие на духа, но развиването на потенциала на мозъка (във филма с цифрите-проценти беше направено за масовата публика) неизбежно довежда до качествен скок в РАЗБИРАНЕТО на същностите, които изтъкават света. А това ако не дава ново ниво на мирогледа и духовността, кое тогава? Аз съм противник на представата за духовност-религиозност, смятам че духовността е стъпалото към по-високо развитие на човека-демиург, пространството, където доброто и красотата са винаги най-добрите решения на всеки проблем.
Кой говори за религиозност? Скоро четох статия за това по какво се различават гениалните хора, откриватели и т.н., и точно беше посочено, че не коефициента на интелигентност ги прави такива, а различния им, нестандартен начин на мислене. Същото имам предвид с потенциала на мозъка. Ако си тесногръд, ксенофоб, измамник, увеличаването на потенциала на мозъка ти ще те направи ли по-широко скроена личност, ще ти се промени разбирането за нещата?Едва ли. Разширяването на съзнанието е това да можеш да въприемаш, приемаш и да искаш да разбираш и осмисляш всички различни неща, особено чрез преживявания и усещания, каквито дава сексът с гигантска сепия например. :)
Е, да, известен ми е тоя възглед за „глобалното чувствилище“ Той се базира на представата за непоклатимата ограниченост на аз-а обречен да контактува вечно с околното чрез своята повърхност.
При цялата ми симпатия към Вас, presly се опасявам, че принадлежим към различни мирогледни школи и скоро ще започнем да обсъждаме въпроси, по които отдавна съм заел позиция в „Края на историческия човек“. Хвърлете едно око на тази статия и ще разберете възгледа ми.
Абе с други думи всичко да е съвсем същото, да отговаря на нашите си схващания за „редно“ и „нередно“, за „красиво“ и „грозно“, със същите закостенялости, същите тесногръдия и т.н., ама „по-така“.
Вие май четете думите ми, „както дявола чете евангелието“. От текста в „Края на историческия човек“ ли направихте тези изводи за „да е съвсем същото“?? Точно обратното пише там!
Точно „случилият се исторически човечец“, демонстрира тези инерции, за които пишете тук.
presly – специално с Наско нямате чак такива мирогледни различия. В този разговор ви спъва ограниченият обем на казаното. ;)
Аз ви предлагам един наш текст с Владо Полеганов, който съчетава „чувствилището“ с „мозъкилището“:
http://chitanka.info/text/28489-da-obichash-sam-sama
Доста читатели не могат да го преглътнат. Дали не му е рано?
;-)
Твърде много се набляга на хомосексуализма на Томас Месинджър във всички истории с негово участие, при това с прекалено много емоционална и чувствена детайлност, което ме кара да мисля, че авторът пише от опит. Нищо против различните, но също както с вулгарността, ми се създаде усещането, че умишлено се натъртва на това, като постоянно имаме неговата гледна точка и описанието на разгонените му и цинични наблюдения над други млади мъже наоколо. И на мен лично, с риск да ме обвинят в пуританство, ми стана доста неприятно от един момент нататък. Разбира се това не е фокус на Vellum, но е дразнещо „болднато“.