Вижте всички отговорили. Въпросите са взети от играта на Джон Денардо в SF Signal: An 8 Question Science Fiction, Fantasy & Horror Book Meme.

1. Първият научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който прочетох:

Или Узурпатор!, или „Бойните ровове на Крарт“. Мда, книги-игри.

Причините са две. Първо, малък бях още за хемингуеевците и стайнбековете по рафтовете вкъщи. (И в двата смисъла, и бях на шест, и ми тежаха.) Второ, поколението ми пристъпваше вече оттатък границата, когато художествен текст трудно се възприема без прилежаща към него залъгалка. Образи ли ще са, интерактивност ли ще е. Хубаво е, като си спомня, че и двете по-скоро ме насочиха по свои си начини към текста, вместо да ми отвлекат вниманието от него.

Илюстрациите, а и съдържанието и на двете книги ми формираха голяма част от начина, по който визуално възприемам жанровете ни и ми създадоха някаква обща естетика, която още ми държи, стилизирана, барокова, готическа, гротескна. Влекат ме мешавиците.

Колкото до „статична“ литература – еми, Властелинът. Той ми създаде и първото усещане за съмишленичество в жанра, когато най-добрият ми приятел в училище ненадейно заяви, че му е голям фен.

 

 

2. Последният научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който прочетох и който бих сложил в списъка ми с „Топ 20“, е:

Всякакви литературни топове, които редя, ми се получават малко като коледни лампички – пръснати напосоки и ту едни присветват по-ярко, ту други. В момента ми светят Annihilation (на български „Анихилация“) на Джеф Вандермиър и „Запали свещ за дявола“ на Янчо Чолаков.

И двата романа по своему са невероятно интересни порции тюрлю-гювеч от поджанрове, писани от автори, чели много. (Последното е важен, важен критерий за качество.)

 

 

3. Последният научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който не успях да завърша, беше:

Много рядко се отказвам от нещо завинаги, все го „отлагам“. Последно „отложих“ „Кралска кръв“ на Даниел Ейбрахам – една от книгите, която задълбочи яда ми към по-класическия тип фентъзи, най-вече с това, че успява от всички предпоставки за нещо много хубаво да сътвори (по-скоро да продължи, защото е втора от поредица) нещо чисто и просто досадно.

4. Автор на научна фантастика, фентъзи или хорър, на когото не мога да се наситя, е:

Като читател на фантастика, трудно ми е да говоря за автори, а не за произведения, защото авторите на фантастика като цяло – съзнателно, или не – се стремят да избягат от „чисто“ литературните критерии за единен „образ“ на автора, някакъв характерен почерк, бил той стил, идеи, дори житейски път. Писателската кариера на повечето автори на фантастика е доволно шарена.

Само че авторът, който изобщо ми вкарва подобни идеи – нехомогенност, внимание към детайла в настоящето и в историята на жанра, а не всеобозрими обобщения, и изобщо един интелектуално зрял подход към четенето на фантастиката, – е Самюъл Дилейни.

Наблягам, че мога да се наситя най-вече на нехудожественото му писане, което съставлява част от най-важното творчество в полето на научнофантастичната критика, не на последно място защото ме ориентира пряко и с конкретика към една плодотворна практика на четене и писане в жанра, а не са някакви витания из ноосферата на абстрактната ирелевантна мисъл, както хората си представят критиката. (А тя и по принцип не е това.)

Харесва ми тази ненаситност, породена от непрестанно доизграждаща се в главата ми картинка, а не от някакво фройдистко влечение към удоволствие от едното просто повторение. (Дори да е с леко различно оперение, както обичат да правят авторите на поредици, които са всъщност просто поредици от едно и също.)

 

 

5. Автор на научна фантастика, фентъзи или хорър, за когото ме е срам да си призная, че не съм чел, е:

Двама са, Азимов и Хайнлайн. Срам ме е, защото оконтуряват много убедително политическия спектър на научната фантастика, съответно ляво и дясно, и задават изключително ясен тон на художествения диалог от 40-те нататък, включително и с невероятното богатство на чисто езикови средства, които изобретяват, за да се опише ненатрапчиво и едновременно въздействено един бъдещ свят.

6. Научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който бих препоръчал на всеки, незапознат с тези жанрове, е:

За фантастика, „1984“ на Оруел. Едновременно разпознаваем в исторически план (без толкова отчетливи „измишльотини“), като обаче елегантно поднася като проза промените спрямо познатата ни реалност.

За хорър, Кинг, разбира се, който е един чудесен автор на съвременна литература, маскиращ като хорър в немалко от книгите си психологическите проблеми и травми на героите си. („Гробище за домашни любимци“, „Кери“, „Сиянието“).

За фентъзи, Властелинът или „Песен за огън и лед“. Първия, защото вече всички го знаят, втория, защото би могло да се подходи към него като към поредица исторически романи, вместо като към литература за дечица, както хората виждат фентъзито. (И разбира се, както с критиката, не са прави като цяло.)

 

 

7. Научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който е ужасно подценяван, е:

Ако говорим за България, съвсем честно нямам представа откъде да започна. То не са само издаваните и подценени тук романи, ами и изобщо неизвестните нам автори.

Схващането на жанровете ни като „класиците“ (Кларк, Стругацки, Бредбъри, Лем, Азимов, Саймък и прочее, знаем си ги) и „комерса“ (горе-долу всичко, излязло напоследък) е едно от най-вредните за общността ни обобщения. В този канон, съизмерим по скованост с този, който ни преподават в училище, така и не се намира място за Самюъл Дилейни, Хал Дънкан и Октавия Бътлър, например, както и за кошмарно издадения у нас Джийн Улф, за Джеф Вандермиър, място дори за издаване пък не се намира за Джон Краули, Томас Диш и Джоана Ръс, за още от Дилейни, за Майкъл Мууркок и Джеймс Балард, Пол Маколи, Кевин Маклауд и Иън Макдоналд, за Бари Малцбърг и М. Джон Харисън, за Иън Банкс и Джей Лейк, за Майкъл Бишъп и Карън Джой Фаулър и всъщност за жените автори по принцип: Карън Емшуилър, Кейт Уилхълм, Кели Линк, Нейло Хопкинсън, Неди Окорафор, Йонг Ха Ли, Елизабет Беър и Елизабет Хенд, Катрин Валенте… Потрисам се, като си помисля колко не е в час книгоиздаването ни с тенденции и репутации на по 30-40 години, а какво остава за съвременните.

Леки изключения, които ми хрумват, са – сред някои хора!, – Дан Симънс, Чайна Миевил и Ким Стенли Робинсън.

Бих добавил и българските фантастични автори, не толкова към подценените, колкото към нечетените – на класиците горе-долу само имената им знаем, особено ние от по-младото поколение, а извънредно продуктивни и подхождащи сериозно към работата си автори като съставителя на рубриката Петър Тушков като цяло не ги знаем.

Ако може да си позволя и да отбележа защо това е така (встрани от социоикономическите причини): защото съ-конструктивният диалог, диалогът, в чиито допирни точки и точки на различие биха се оформили по по-смислен и естествен път репутациите на всички от тези автори, е вял, да не кажа, че почти не съществува, също така е повърхностен и участниците в него не се чувстват като част от диалог, а го карат на „Аз тука мойте пет стотинки… и таковата, после ви оставям.“ Също така е съшит от грубото сукно на двете управляващи философии в четенето на жанра: или търсим психологизъм, митологизъм и архетипи, ама през „метафорите“ на фантастиката, или търсим врачуване и предсказания (предупреждения или възхвали) за бъдещето. Под това сукно биват заметени важни и нещо повече, плодотворни за разговор аспекти от четенето на фантастика.

 

 

8. Научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който е ужасно надценен, е:

Тук ще го карам по-простословно. Джордан. Хич няма и да обяснявам защо.

От по-новите – Лукяненко. Разбирам колко са ни близки запивките, поукрасени със заклинания, но пичът просто не е толкова добър, колкото всеобщата възхита от него предполага.

 

Емануил Томов е особено добре познато име в общността (също под псевдонима Trip). Посетете A boy and his blog, където е написал още за себе си. Преводач и редактор на свободна практика, активен популяризатор на фантастиката в България. Дългогодишна ключова фигура в съставителството на електронно списание ShadowDance с подчертан стремеж чрез ShadowDance и съвместни дейности с други представители на фендъма и техните издания да види динамична и активна научнофантастична общност, особено в творчески аспект. Можете да се запознаете на живо с Trip на предстоящата сбирка на клуба по фантастика в Greenwich Book Club, когато темата ще бъде „Annihilation“ на Jeff Vandermeer: 10 август 2014 г., неделя, 16:00 ч.