Водещ редактор на публикацията: Владимир Полеганов. Редактор на рубриката „Ревю“: Ана Хелс. На снимката: фрагмент от корицата на книгата „Сума. 40 истории от отвъдното“ от Дейвид Игълман.

Сумата от всичко,
което сме измислили,
живее в отвъдното

от Яница Радева

Книгите, които съдържат в заглавието си отпратка към „отвъдното“, „живота след смъртта“ и пр. алюзии, рязко напомнят на пръв поглед кода към езотеричното, актуално у нас през ранните и зрелите 90-те години на XX век. С това съвсем не искам да кажа, че появата на такава книга е демодиран жест. Ако не сте почитател на езотерична литература, заглавие, свързано с отвъдното, наистина ще ви смути и може да ви накара да си помислите доста неприятни и тежки неща. Това е естествено, свикнали сме да извеждаме тези теми извън ежедневия живот така, сякаш те не ни засягат. Книгата „Сума. 40 истории от отвъдното“, за която възнамерявам да ви кажа няколко думи, напротив, ви поставя на прага на вашето лично пътуване в отвъдното. Не избързвайте обаче да свивате вежди с неодобрение. За да избегне киселите физиономии на читателите си, авторът е подходил по следния начин – за сериозното да говори с езика на забавното. Така сериозното може да пътува с вас в метрото. Пък и стилната корица и твърдата подвързия, може би ще ви успокоят още преди да разтворите страниците. Но най-добрият отзив за такава книга, макар чуждоезичното име на автора, което по правило повече се цени от някои читатели, е споделеното непосредствено впечатление от „заразения“ или пък „заредения“ с нея. Този читател най-вероятно няма да е езотерист, мистик или окулист. В никакъв случай няма да е и погребален агент, макар че кой знае. Какво ли би помислил за тази книга един погребален агент? Най-вероятно нещо съвсем земно и тукашно. За каквото говори и „Сума. 40 истории от отвъдното“, макар че от време на време да има желание да ви изстрелва в космоса. Може би изглежда малко противоречиво, хем пътуване в отвъдното, хем споменаваме и космоса, пък всичко изглежда земно. Така е, но това е стратегията на книгата.

Дейвид Игълман, д-р по невробиология и психиатрия, издава „Sum: 40 tales of the afterlife“ през 2009 г. На български книгата излиза с логото на издателство „Фабер“. Преводът от английски е направен от Илка Чечова и Калин Ненов. Хубавото е, че издателят е поставил имената им на видно място. Това е уважителен жест, към който все повече издателства прибягват. А някои, например „Да“, поставят името на преводача и на корицата, редом с това на автора. Защото докато чете книгата, читателят не бива да усеща, че чете превод. С тази книга, смятам, че се е получило.

Какво ще забележите най-напред в „Сума. 40 истории от отвъдното“? Всеки разказ от сборника обема от 2 до 4 страници, написани във второ лице единствено число. Разказвач, обръщащ се в едни истории към мъжко „ти“, в други към женско „ти“.Така нито един пол не е дискриминиран, книгата е толерантна, макар че в смъртта може би няма да имаме пол, но в отвъдното на Игълман е различно. Полът, дори възрастта на персонажа „ти“ толерантно са поместени в съобразения свят на отвъдното, разигран по 40 различни сценария. Нито един не говори строго, макар да говори всезнаещо, пътеводително. Това усещане проличава и на ниво сюжет, като например в „Спирали“ се чувства и алюзията за романа на Дъглас Адамс.

Предлаганите разкази от живота след смъртта могат да задоволят различни читателски очаквания към отвъдното. Макар че не всички. Колкото хора, толкова и очаквания. Моето лично очакване може да бъде 41-вата история в тази книга. Но Игълман като че ли се стреми да вмъкне възможно най-разнородни човешки представи, някои от тях литературни (с намигване за главното почетно място на Мери Шели), други биологически и биофизически (групирането на атомите в нова функционалност), трети иронично проиграващи разпространената представа за отвъдното като място с арфи и бели облаци. Но с тези три изброявания не се изчерпва разнообразието от интерпретации по темата. Така както многообразието на живия свят в систематика на Карл Линей може да бъде групирано, така ще подходим към класификация на видове в „Сумата“ на Игълман.

Най-общо, на базата на вече казаното, ще ги подредим в три големи групи. 1) биологична; 2) популярно теософска; 3) научнофантастична – с разказване, че в отвъдното човек открива, че е елемент, машина, механизъм.

Олекотената фраза подпомага читателя за леко четене, макар естествено нелеката тема за смъртта. За мен лично най-интересни бяха разказите от първата група, която нарекох биологична. В тях чрез научни постановки се проследява логиката на отвъдния живот и познанието, че той е сумарен. Вършиш всичките си дейности едновременно, събрани, а не подредени и с промеждутъци от други занимания. „Прекарваме шест дни в рязане на нокти. Петнайсет месеца в търсене на изгубени предмети.“ Подредени в такава неестествена, извънежедневна последователност събитията от човешкия живот, и самият живот, изглеждат напълно несериозно занимание. Най-съкровените части от него, осмислящите го, заемат минути: „Четири минути изпитваш истинска радост“.

Втория тип разкази нарекох по-горе такива с популярно теософско представяне на отвъдното. Тук читателят ще открие и представата за Чистилището, разработена по съвременен начин. То най-често е изключително модерно, прецизно и удобно място. Интересна визия извежда разказът „Метаморфози“, който е за това, че след смъртта на човек остава да живее представа за него, която няма нищо общо с личността ни. Описването на Бог варира изключително много, като че ли на Игълман не му е било трудно за измисля все нови и нови възможности за Бог, повече от тях едва ли някога са ви хрумвали.

Третият тип разкази, изградени на базата на научнофантастични идеи за отвъдното, съчетава закачката към новите технологии, ирония към човека като „инженерно чудо“, създадено да изследва земната повърхност, а заето да фотографира себе си. Или пък животът в отвъдното е много работа – като статист в сънищата, като грижа за оцеляването на вселената и т.н. Разнообразието от истории наистина е голямо.

Сред най-често срещаните описания на отвъдното на Игълман не се нарежда Райската градина, макар че възможността „ти“-персонажът да попадне на това означено като Рай място е огромна, но този Рай е доста различен от традиционна представа. Със сигурност не е Градина. Градината някак е отказана на този Рай. Отвъдното на Игълман е тапицирано с огледала, екрани (на телевизори, на компютри, киноекрани), поместени в модерни зали, понякога в летища или особени предградия, молове, накратко – един много западен и модерен Рай. Разбира се, за някого така може да изглежда и Ада. И сякаш всичко, което човечеството някога е измислило, може да живее там.

Сума. 40 истории от отвъдното, от Дейвид Игълман (Фабер, 2014)