Георги Мерджанов:
Потайната зловеща градска притча
от Весела Фламбурари
Тук пиша за една пораснала „малка книга“. Или книга за пораснали. За големи деца и незабравили усещането за детство възрастни. Но усещането за „онова“ детство… Детство, изтъкано от страшни истории вечер на уличката или край лагерния огън. Свързано плътно с „черчовек“ и „торбалан“. С „червените кървави ботушки“, които достигат сами до апартамента, в който те чака смъртта. Разбира се, не твоята, но нечия предизвестена смърт. „Онова“ детство… предреченото от прелестни богини, които закътват в пазва чистотата на наивността. И в което спасението на света зависи от свещени пазители, възправящи се тотеми и малки смешни пробойни в тъканта на действителността.
Но „Малката книга“ на Георги Мерджанов е важна не само с улавянето на проблясъци от „онова“ детство. Тя е важна, защото е от специален тип. Тя е от типа „притча“. А много добрата притча е толкова рядко срещано литературно явление, че си струва да се отбележи задължително.
Но точно какъв литературен текст е притчата? И с какво толкова притчата се различава от приказката?
Поне веднъж, като по-малко дете, ви се е случило да ви препоръчат да прочетете „Малкият принц“ на Екзюпери. И привлечени от хубавите картинки на автора, дори навярно сте опитали наистина да я четете. А после сте почувствали, че нещо не е точно както трябва… може би дори сте я оставили непрочетена. „Малкият принц“ е притча. Тя е прекрасна книга, но не е книга за малки деца. Това е книга за поетични дечкови възрастни. Същото важи и за една доста известна пиеса… „Синята птица“ на Морис Метерлинг. Тези два текста са шедьоври в световната литературна култура, но не са подходящи за четене от малки деца. Защото въпреки че приличат на приказки, те не са приказки, а притчи.
За да различим приказката от притчата трябва да си зададем няколко важни въпроса:
1. Съществува ли в текста герой, който води борба за нещо, на когото нещо липсва и той трябва непременно да го намери? Герой, който е принуден да действа сам, на всяка цена, със собствени сили, мисли и мишци…
2. Съществува ли в този текст и втората страна… Врагът? Този, който иска да спре и унищожи Героя със сила. (Сила, която се изразява във война, ритници, магия, лъжа, липса на доверие, психологически натиск.) При това да е Враг, който иска да спре и унищожи самия герой, а не някого другиго.
3. Героят в историята отговаря ли самостоятелно на предизвикателството на врага? Има ли реална, дори натуралистична битка, в която героят печели срещу врага?
Приказката притежава всички гореизброени компоненти. Но ето и две от най-важните условия една приказка да е приказка, а не притча:
4. Съществува ли в текста нещо смислено, което искаме да утвърдим, но за да не ставаме дидактични и назидателни, използваме история с конкретни герои и конкретни характери като средство за комуникация. Заиграваме се с героите и характерите, заиграваме се с историята, така както всеки, който я чете, би се заиграл. Тоест всички играем.
5. В приказката лошотията в човека се материализира. Превъплъщава се.
Например: Когато едно малко момиченце се ядоса на още по-малкото си братче, заради счупената кукла… и когато си пожелае братчето никога да не го е имало… тогава тази новопокълнала лошотийка на момиченцето, в приказката, ще се превърне във вещица, която яде малки братчета, които чупят куклите на сестричките си. И тогава сестричката ще се принуди да спасява братчето си от вещицата и да разбере колко много всъщност обича братчето си, че счупените кукли са нищо в сравнение с тази нейна любов.
От своя страна притчата:
1. Изследва едно вътрешно, духовно израстване и опознаване на реалния свят на възрастните. Притчата не поставя героя в истински сблъсък с Врага или някой друг води реалната натуралистична битка, докато същинският герой израства вътрешно и достига до важни за живота изводи.
2. Много често в притчата, ако има привиден враг, той се оказва: „… силата, която зло желае, но все добро твори.“ (Думи на дявола Мефистофел, „Фауст“, Гьоте.) „Всичко ще бъде справедливо, върху това се крепи светът.“ (Думи на дявола Воланд, „Майсторът и Маргарита“, Булгаков.).
3. Врагът в притчата не е превъплъщение на конкретна лошотия, която идва от самия герой. Лошият тук, обикновено, е всеобщо познат враг или трикстер, който обитава най-вече свещените текстове или устните традиции на различните култури.
4. Героите не са конкретни. Героите също са всеобщо познати културни учители на човечеството, дори когато носят други имена. Героите ни възпитават и поучават. Тоест всички се учим.
Притчата по своята същност е нравоучителна и иносказателна. Тя е алегорична и дидактична. Сътворена да поучава. Ето защо е толкова трудно да бъде написана наистина много добра литературна притча. Просто е достатъчно писателят съвсем малко да превиши дозата на назиданието, и притчата престава да бъде интересна. А текст, който не е интересен, губи и младите и възрастните си читатели.
Георги Мерджанов се е справил прекрасно. „Малката книга“ е интересна за четене от най-големите четящи деца и разбира се – от възрастните. От хората, които обичат да четат книги като „Майстора и Маргарита“ на Булгаков. Да, „Майстора…“ също е притча, а до 1936-та година романът на Булгаков има подзаглавие: „фантастичен роман“. Но „Майсторът и Маргарита“ спокойно може да бъде прочетена и като невероятен философски или сатиричен роман. Такъв философско-фантастичносатиричен роман е и „Малката книга“ на Мерджанов. Роман, в който Георги е систематизирал на едно място всичките си размисли за света, до този наш момент. Роман, който може да разтревожи съзнанието на своите младички и не толкова младички читатели. Книга, към която съзнанието може да се връща отново и отново. Дотогава, докато не изрови и последната дозичка смисъл от нея.
Тук прикачвам едно кратичко интервю с писателя Георги Мерджанов. А също и две съвсем прясно написани от него историйки. Предлагам всичко това с най-голямо удоволствие и само на вас:
Кога и къде си роден?
На 20.12.1979 в град Елхово.
Какво означава да търсиш не вярната, а своята посока?
Смятам, че няма такова нещо като вярна посока. Всеки човек следва свой собствен път. Всъщност точно малките, трънливи пътечки, които извървяваме всеки ден, ни водят до най-страхотните ни преживявания.
Къде е магията?
Магията е в онзи малък момент, когато забравяш, че светът е сериозен и го обръщаш на игра.
Ще ни подариш ли една, а може и двенки, новички фантастични историйки с думичките „минотавър“, „злато“, „професионалист“, както и „огън“, „работа“, „изкуство“?
Не всеки ден в магазина на майстора на обеци влизаше минотавър. Но майсторът беше професионалист и никога не би издал изненадата си.
– Бихте ли могли да ми изковете златна обеца за нос? – попита минотавърът с благ тон.
– Мога! – отговори майсторът. – Но трябва да ми дадете мярка.
– Не е за мен. Ще предлагам брак.
Майсторът на обеци кимна. Трудна работа е това бракът. Сам беше пробвал няколко пъти и все още не го умееше като хората.
– Как изглежда носът на бъдещата ви жена? – попита майсторът.
– Хубав е! – замечтано отговори минотавърът. – Когато е ядосана, дъхът й свисти през ноздрите. Ако може обецата да не пречи.
– Ще бъде готова в сряда – отговори майсторът.
* * *
Инквизиторът си беше спечелил слава със своите огньове. Добрият огън си беше изкуство – точното количество дървета, точното разстояние между тях, за да влиза въздухът и да разпалва пламъците, точния момент на запалване.
Точно днес обаче дърветата не горяха. Бяха влажни и само пушеха.
– Сълзят ми очите! – простена слабият човек, привързан към кола в средата на кладата.
– Съжалявам! – извини се инквизиторът. – Ще се разгори, но ще отнеме време.
– Бързам! – отговори привързаният. – Днес трябва да е първият ми работен ден като светец.
– О! Нова работа. Аз по едно време исках да отворя гостилница. Правя страхотно пиле. Но после избрах сигурното. Държавен служител!
– Аз никога не съм се чудил. От малък си знам какво точно искам! Може да изглеждам като кариерист, но толкова време чакам този момент.
– Винаги съм завиждал на хората, които от малки знаят какво искат – тихо промълви инквизиторът.
Огънят най-сетне се разгоря и пламъците започнаха да облизват стъпалата на привързания.
В сряда ми се наложи да обяснявам разликата между приказка и притча в един читателски клуб, сформиран от ученици в последен клас на тукашните лицеи. Младежите се интересуват от интересни и интересни, и интересни книги и идеи… Младите хора обичат да се забавляват, но и да мислят с главите си…
А вие? Вие бъдете здрави и мислете за детските книги!
Весела Фламбурари
Бележка: Книгата на Георги Мерджанов „Малката книга“, която аз имам и съм снимала, е издадена от издателска къща „Нест Прес“, София, 2015 година. Художник на корицата е Боян Монтеро. Изданието е спечелило конкурс и проектът е съфинансиран от Столична програма „Култура“ на Столична община за 2015 год.