Ана Хелс

Странният субект Хингис Хепторн

колонка

Гениалността на Шерлок Холмс, упоритата дребнавост на Еркюл Поаро, безупречното възпитание и благородническо хладнокръвие на лорд Дарси плюс възможностите на магията и технологиите от няколко алтернативни бъдещета в едно – накратко това е странният субект Хингис Хепторн в поредицата The Tales of Henghis Hapthorn на Матю Хюс. Междуизмерен, междутемпорален, междуконтиниумен дискриминатор, или с две думи – детектив и очевидна рода на доктор Кой, минус светещата джвъчка, с която се оправя абсолютно всичко под милиардите вселенски слънца. Тук ще спасяваме света само с база данни, малко мозък и шепа интуиция. И не, Хингис не е програмист.

Това е свят, който очаква някога изключително далечните ни наследници, размили гените ни до степен на настоящото ни сходство с по-очовечените маймуни – тоест сме си що-годе същите, само с някои депилатоарно разрешими различия. И престъпленията на бъдещето са твърде много отличителни от всичко познато, поради простата причина, че едно и също се случва вчера и едновременно с това утре, а също и след три секунди; и докато мигнеш, драконите са се превъртели на космически кораби, говорещите фамилиари се озовават под формата на дънни платки, а готините принцове… е, те винаги си остават готини принцове във всеки темпорал. И само смешното човеченце Хингис се изпъчва гордо пред заплахата няколко възможни бъдещета и още повече миналота да се изпарят с писъци около нас. Но не бойте се – както винаги, което не може да се разреши с умения, се нарежда с късмет. И много търчане пред всичко с гладен поглед в очите.

Организираната престъпност на далечното вариативно бъдеще е доста кисела и лесно се засяга на разни обидни думички; босовете обикновено се оказват хилядолетни магьосници или направо постигнали божественост чародеи, а една гъба лесно може да достигне нивото на етерен властелин, само ако в нея се боцне някоя врътчица с безплатен интернет, доставен на крилете на космически пчели или интегратори, в които ще припознаете някаква форма на междугалактически айфони с универсален Wi-Fi. Всяко приключение започва абсолютно невинно – малоумен случай за избягал от семейното щастие съпруг; подозрителен кандидат-жених; или открадната кутийка съкровища, – който бива привидно разрешен за секунди, но отваря вратите към толкова мащабна и епохална катастрофа, че дори и да нямате коса, същата ще ви израсте, изправи и окапе от ужас само за няколко секунди време. Да, толкова безапелационно е напълно възможно да стане положението, когато и добри, и лоши имат неограничен достъп то технология и магия, но твърде ограничени познания и за двете.

В Хингис Хепторн живеят две създания – единият се казва Разум, другият – Интуиция. Не, човекът не е дори далечно луд, напротив – той е най-хладнокръвният, плиткоемоционален и горе-долу с чиста еманация на абсолютната темерутщина, заявила се след детайлно сравнение по интелектуални признаци със заобикалящата общественост и съответното заемане на безалтернативна доминационна позиция над тях; типаж в стил Шелдън Купър, за който можете да се сетите в литературна форма. И естествено, в един момент Интуиция забягва в мистификационните измерения, щото от толкова хладен разум става… ами… доста студено отвътре. Но пък компания на пръчковидния ни детектив остава да прави един малък котко-макак, играещ го фамилиар, гугъл и фейсбук едновременно, който в крайна сметка настоява да се всели в метално контенейрче, защото чудото на живота, или по-скоро активното бягане от обичайно много зъбатата смърт, която току щрака с челюсти около опашката му, идва много на иначе идеалния магико-технологичен служител на хилядолетието. А за корабния изкуствен интелект, който чете тихичко истории за дракони в свободното си време да не говорим – ако ви изниква името Марвин, не сте далеч от истината.

Езикът на книгите е изящен и доста сложен на пръв поглед, но такъв и трябва да бъде, за да усетите стиймпънк-магическата атмосфера на нрави в стил Джейн Остин. От всеки ред лъха на аристократична ироничност, образите са толкова гротескни, че чак симпатични по толкова хашлашко-викториански почин, че се чувстваш доста наперено умен, като им влезеш в стъпката на многолистния ямб и хорей. Е, добре, не чак толкова, просто звучи подчертано елегантно и сардонично, като разказано от някой особено подкиселен древен демон, по случайност напъхал се в твърде малко бурканче, което в интерес на истината не е толкова голяма рядкост в света на Хингис Хепторн.

Въобще пригответе се за дяволи и космически кораби, магически мечове и бластери, темпорални изкривявания и черни дупки – от всичко има по много, струпано, разхвърляно, омешано… и безкрайно логично като за очаквано твърде далечно бъдеще. Приключение след приключение се изсипват, навързват и избухват в лицата ви с абсурдна логика, отричаща наличието на едно време и едно пространство за работа и живеене в него. И до вас ще бъде само хилавата ръчица на едно гениално създание с минимални социални умения, и неестествено силно работещ късмет. В такава компания и в огъня влизам, каня и вас, а Хингис отдавна тепа с краченца по жаравата на няколко възможни пъкъла едновременно. И е невъзможно да не се забавлявате истински.

Посетете сайта: Фентъзийното място на Ана Хелс