Стоян Христов
Кръстоносецът на Тим Северин
ревю
Най-накратко „Кръстоносец“ от Тим Северин е пътепис за двама души, които изминават на коне целия път по стъпките на Първия кръстоносен поход от Буйон, Белгия, до Ерусалим, Израел. Дори и само толкова да беше, пак не е малко, но това вероятно е най-пленителният пътепис, който някога съм чел. В него е преплетена колкото съвременната гледна точка, толкова и историята на оригиналния Първи кръстоносен поход. Перипетиите на участниците тогава и сега са разказани така живо, интелигентно и с чувство за хумор, че човек инстинктивно усеща кога и какви са били проблемите и емоциите, вълнували участниците.
Първият кръстоносен поход е бил доста интересно събитие във всякакъв план – религиозен, социален, исторически, икономически, военен и какъв ли още не. Това е било нечувано предизвикателство за онова време и макар да има съмнения в користните намерения на някои от организаторите, за масата участници той си е бил единствено изпитание за вярата и поклонническо пътешествие към Светите земи. Това е установил и видният изследовател на древни загадки Тим Северин, особено запленен от личността на един от основните предводители и главна фигура на северозападното разклонение на похода – херцог Годфроа дьо Буйон. Заинтригуван дотолкова, че през 1988 решава да провери изпитанието на собствен гръб.
Три години (1096-1098) са били необходими тогава на западноевропейците, за да стигнат до Божи гроб. Разбира се, жертвите и лишенията на днешните пилигрими не могат да се сравняват с глада и мизерстването на предшествениците им, но замислете се дали и днес с лекота могат да бъдат изминати няколко хиляди километра в компанията на своенравен арденски тежковоз – 800 kg живо тегло, сприхав нрав и отмъстителни копита, колкото супени чинии. А ако такъв жребец се засили на бойното поле, бихте ли искали да сте му насреща?
Като книжно тяло книгата също представлява истинско бижу – твърди корици, плътна гланцирана хартия, цветни илюстрации. Самият ѝ вид внушава: „Аз имам стойност и съм тук, за да остана. А ти?“
Хиляди благодарности към Д., чийто радар по неведом начин е засякъл точното време, когато бих имал нужда да прочета нещо толкова специално! Иска ми се да споделя, да разкажа, да говоря още за тази книга, защото прочетеното беше толкова хубаво :)
Малко от книгата:
Най-добрата екипировка за прекосяване на България изглежда е доброто храносмилане и няколко номера по-големи панталони.
* * *
Последното впечатление, което отнесох със себе си, беше колко необикновено и богато бяха надарени всички страни, през които бяхме преминали. Зелена и плодородна, земята от Белгия до България споделяше като обща черта естественото богатство на хубавия климат и добрата почва. С редки изключения белгиецът, люксембургчанинът, германецът, австриецът, унгарецът, югославянинът и българинът бяха показали черти като трудолюбие и гостоприемство, както и едно общо усещане за удовлетвореност.
На предложението на възторжените маси Годфроа да стане крал на Ерусалим той отговорил с останалата в историята велика фраза, която за последно ни показва що за натура е бил: “Не мога да нося корона от злато там, където Исус е носил трънен венец.“ Загинал е там година по-късно, а гробът му не е отбелязан с нищо друго освен една обикновена каменна пейка по пътя към Голгота.
Стоян Христов превежда разкази от немски, ревюира и пише статии в „Сборище на трубадури“. Преди всичко обаче редовно публикува първи впечатления от последно прочетеното в един от най-старите български блогове за книжни ревюта: zonkobg.blogspot.com