Ралица Константинова е мистериозният двигател зад Facebook страницата, която добавя нещо напълно неочаквано към фантастиката – наука! Ралица се свърза с мен и Владимир Полеганов още в средата на годината, докато подготвяхме нашата страница за гласуване и ревюта на книгите от поредицата „Библиотека Галактика“, и в последвалия разговор на живо с нея двамата веднага разбрахме, че сме се натъкнали на човек, който е поел на пътешествие отвъд фантастичното. С удоволствие приехме поканата ѝ сп. „Сборище на трубадури“ да се включи в първото публично четене и обсъждане на откъси от „Галактиката“ и междувременно се възползваме от възможността да ви я представим по-добре като човек и като изследователя на една от най-важните книжни поредици от модерната ни културна история. Интервюто отговаря на много въпроси и определено ще ви заинтригува с редица неизвестни, които намекват за поне едно сигурно нещо – представяме ви учен, който се е заел да напише историята на емблематичните шарени книжки и заедно с това може би да обясни цялостната картина на влиянието им върху няколко поколения читатели.

интервю

Разговор с Ралица Константинова

проведе Петър Тушков

Кой е първият ти спомен от поредицата „Библиотека Галактика“? Защо те развълнува така?

Ти можеш ли да си спомниш първата звезда на небето, която ти направи впечатление? Влиянието на Библиотека Галактика върху ми не се дели на единични книги или срещи с изображения, а е по-скоро един непрестанен спътник, един символичен контекст, който ме е съпътствал през детство ми. Ако трябва да го структурирам във времето, то първоначално впечатленията бяха от много приканващите корици. Изучавах ги с интерес измежду скучните сиви книги на старите секции. По-късно, през юношеските ми години, картинките почнаха да се превеждат в истории. И тогава тайната на корицата биваше разгадана, но оставаше още по-мистериозният послевкус от историите. Не зная дали има някой, който е чел Галактиките, така между другото и да не си ги спомня…

Ти си учен и изследовател. Как се срещат двете — академичните ти интереси и книгите за земи, толкова далечни, че ги няма на картата?

Ха, добър въпрос. Тук е удачно да перифразирам Бредбъри, според когото фентъзито е за приказки, а научната фантастика за реалността. Наистина много от фантастичните сюжети, за колкото и далечни земи и времена да се отнасят, са най-вече философски и политически трактати, които, докато разказват за едно бъдеще, всъщност критикуват настоящето. В този смисъл фантастиката е една критика, често добре премислена и с философски претенции, на нашето общество, ценности и култура. Аз съм социален антрополог и се интересувам от човешките практики и култури. Прочитът на Галактика през антропологична призма излезе много интересен и се надявам, че и вие ще се забавлявате с него в предстоящата ми книга за историята на Библиотека Галактика.

А какво има във фантастичното ти бъдеще след Галактиката?

Аз винаги съм се шегувала с приятелите си, че идвам от бъдещето. Това е защото много вярвам в прогреса, и то не само в научния прогрес, ами изобщо. Вярвам в надграждащата способност на човешките цивилизации, вярвам, че можем да преправяме света си, кога преднамерено, кога напосоки. А лично в моето фантастично бъдеще ме чака още фантастика – работя по събирането на една широка колекция посветена на соц фантастиката и соц футуризма в България. Искам да разкажа наратива на футуризма, науката и прогреса като културен текст, неделим от живота и идеологията по времето на режима. Това е нещо, което абсолютно ме е пленило през последните години. Наречете го историческа обсесия.

Предвиждаш поредица от събития, които ще представят поредицата в различните ѝ аспекти. Ще ни разкажеш ли повече за това?

С най-голямо удоволствие. Това е една инициатива, която във времето се разви по най-разнообразни начини. Мина през много хора и накрая се превърна в едно цялостно, съвсем в академична стил, проучване върху цялата поредица. Включващо пълен препрочит и анализ на книгите, интервюта, архивни разследвания и какво ли още не. В момента работя над книгата, която предстои да излезе, заедно с мащабна изложба, посветена на поредицата и особено на кориците на Текла Алексиева. Събитието ще се състои на 24 май 2018 година. Тогава се навършват и 40 години от поредицата. Освен книгата и изложбата планираме редица събития, свързани с Галактика и фантастиката. Измежду който научен семинар за фантастика в Американският Университет в България, множество четения и срещи със създателите на поредицата в рамките на изложбата. Най-хубавото е, че изложбата и книгата ще обиколят цяла България, а вече имаме и запитвания за представяне навън.

Освен че си я изследвала, си интервюирала и хората, които стоят зад поредицата. Кое беше очакваното и неочакваното в срещите ти с тях?

Това е, трябва да се каже, процес, който тече и до днес. Екипът, който седи зад над 120 книжки, е огромен, продължавам да стигам до нови и нови хора, свързани с поредицата – преводачи, печатари, редактори, административни ръководители и кой ли още не. Изключително интересни срещи с хора, забележете, от една предишна генерация, което се превръща в един много интересен диалог, метакомуникативен и отвъд времето, който диалог е всъщност един исторически документ. Без събирането на историята на Галактика тя вероятно ще се разпръсне, като някаква отломка от миналото, докато сега ще се представи на публиката, като приказка с продължение. А що се отнася конкретно до хората зад Библиотека Галактика – много от тях са истории, не по-малко интересни от тези в книгите. Аз работя в най-близък контакт с Милан Асадуров, известен сред феновете на фантастиката като писател-фантаст и „таткото“ на Галактика, и Текла Алексиева, която е автор на 107 от кориците на книжките. Досаждам активно и на двамата, за да ми разказват книжка по книжка кое как се е случило. Хубавото е, че и феновете ще могат да се срещнат и поговорят с тях по време на изложбата.

Остават ли неизследвани кътчета от Библиотека Галактика?

Хаха… А иначе щеше ли да е Галактика? Само ще ти кажа, че от оригинални 107 корици на Текла ние имаме едва 60, останалите се издирват! Внимание, ако някой фен и приятел на серията разполага с оригинали от кориците, нека се свърже с мен, за да ги включим в изложбата. Та представи си колко още тайни ни остават…

Натъкна ли се на интересни факти около поредицата, които не са широко известни?

Натъкнах се, да. Но няма да ви ги разкрия все още. Завесете пада на 24-и май догодина :)

Ако феновете и познавачите на поредицата могат да се опишат в различни групи, как би ги определила?

Това е нещо, което много ме вълнува. Аз винаги съм казвала, че настоящият проект за Галактика е направен от фенове за фенове, и в този смисъл почитателите на серията са важна част от тази картинка. За момента се сблъсквам с голямо разнообразие на любители на поредицата. Идват при мен и ми казват „А, ти ли си с Галактиките? Аз съм голям почитател…“ и почват да ми разказват впечатления. В такива моменти антропологът в мен ликува! Надявам се серията четения, която почваме на 11-и октомври, да разкрие повече по тази тема.

Как би позиционирала поредицата спрямо „голямата картина”? Как кореспондира тя в световен план, поне що се отнася до твоите изследвания?

Тя, поредицата, си е в световен план с това, че повечето от заглавията в нея са на абсолютно световно ниво – тогава, а и до днес. Не само това, но и поредицата е замисляна напълно в стила на подобни серии от тези период на съвсем международно ниво.

Това, което е специално за Галактика обаче, е по-скоро контекстуално свързано с България и българското общество през 80-те и 90-те години. Историята на Галактика не би могла да се осмисли без културно-историческия контекст на времето си. За да обърна въпроса ти обаче – как би седяла историята на Галактика извън България – и тук смятам, че би седяла много добре. Смятам, че историята на Галактика е един прекрасен разрез на българската култура, който преплита по поетичен, понякога даже комичен начин, политическа история, идеология, културна съпротива и какво ли още не. Смятам, че Галактика е един прекрасен case study, който, точно както книгите разказват за фантастика и „още нещо…“

На 11 октомври 2017 година ще бъде първата среща четене, на която желаещите могат да прочетат любим откъс от любима книга. Как ще протече тя и врата към какво ще отвори финалът ѝ?

Много се вълнувам за първото четене, това за мен ще е така желаната среща с фенове, а за всички нас – ще е още една прекрасна среща с незабравимите истории от Галактика. Такива четения се надявам да се случат всеки месец от октомври до деня на изложбата. И макар съм предвидила различни теми за всяко четене, то на 11-и, като за откриване, смятам да оставя на почитателите да диктуват селекцията на текстове. След като си поговорим за Галактика ще си почетем. Всеки ще е добре дошъл да предложи откъс, или да го прочете на глас. Надявам се на една галактическа среща!

Библиотека Галактика: Историята и Сборище на трубадури ви канят на първото събитие от серия публични четения на текстове от Библиотека Галактика. Донесете си любимата книжка и да си поговорим за фантастика! За любимите ни образи и отминали мечти за бъдеще. Събираме се към 6 и ще продължим докъм 8-9. Ще четем и ще дискутираме, отбележете си любими откъси и ни разкажете какво значат за вас. Очакваме ви на една галактическа среща.