Този текст е част от поредицата „Поглед към Галактиката“. Научете повече за нея.
Джовани Чемишанов
Огнен цикъл от Хал Клемънт
ревю
Абиормен се върти около Тиър, своето червено слънце, а синьото, Арин, наближава през няколко десетилетия и носи със себе си огнена буря, която унищожава обичайния живот на планетата. В последните кратки години на пролетта Дар Ланг Ан и Нилс Крюгер се срещат в средата на пустошта, където и двамата са се озовали по нещастно стечение на обстоятелствата. Неволята ги събира, а общата им цел ги сближава през хилядите мили път до ледените укрепления, където единият се надява да се спаси от лятото, а другият – да предаде за съхранение познанията, натрупани от неговия народ, така че те да достигнат до следващото поколение, което ще възроди расата му през есента.
Хал Клемент (или Клемънт – бел.а.) създава очарователен роман, съчетал в себе си приключението от срещата с един нов свят и интелектуалното изживяване от старата фантастика, която позволява на читателя да последва героите си в изследване механизмите на вселената. Между тези две страни на книгата екшънът присъства, но осъзнато е поставен на заден план, сякаш авторът не желае да разводнява вълнението ни от разкриването на научните чудеса с евтиното и леснодостъпно удоволствие, предоставяно от адреналина. От самото начало са ни спестени както катастрофата на Дар Ланг Ан, така и злополуката с Нилс Крюгер, която става причина спътниците му да го помислят за мъртъв и да го изоставят на чуждата планета. По-нататък този подход се развива и задълбочава, като вместо да разказва за изживяванията на крачка от смъртта на своите герои, Клемент насочва вниманието ни към ехото на праисторически катастрофи и надвисващото предчувствие за огнената геена, която настъпва с наближаването на Арин.
Космическите измерения на предстоящата катастрофа служат като идеален фон на втората част от книгата, където се поставят и трудните въпроси в нея. Можем ли да съдим култура, която се е формирала при невъобразими за нас условия? Какви биха били последиците, ако се опитаме да се намесим, и няма ли по-скоро да навредим с това, което си представяме, че е помощ? Трябва ли изобщо да помагаме, а не просто да оставим чуждия на съдбата му? Няма ли да застрашим самите себе си, когато допуснем твърде близо чужденци, които могат да усвоят обитаваното от нас пространство и чиято жизненост далеч надвишава нашата?
Доказателство за непреходните качества на романа „Огнен цикъл“ (№ 38 от поредицата „Библиотека Галактика“) е фактът, че шестдесет години след написването му въпросите по-горе биват задавани отново, макар и в непредвиден за автора контекст. Не знам какви отговори ще дадем днес, но Клемент предлага универсално мъдър съвет. Желанието, без значение колко кадифено е то, може да бъде водещо само когато зад него стоят железни факти, както командир Бърк обяснява на младия Крюгер. Традициите и очевидното нямат никакво значение. Дар Ланг Ан ще заяви, че много по-важен е методът, въображение плюс експерименти, които да предоставят отговорите, до които неговите хора ще трябва да стигнат сами.