Официално приключи онлайн надпреварата за микроразказ #конкурс42. Трудно ни е да преброим точния брой на участниците, защото хората се включваха както и където могат, а Фейсбук направи много, за да затрудни откриването на някои от публикациите. Все пак смятаме, че успяхме да прочетем всичко и никой не е останал неоценен.
Въпреки всички затруднения успяхме да открием немалко добри произведения. Голяма част от тях бяха прочетени в събота на награждаването на победителите от конкурса Агоп Мелконян 2018. Щяхме да обявим и всички наградени, но се оказа, че много от тях не бяха на събитието. По този повод към наградите се добави и една специална за единствения участник, който не само присъстваше, но и се осмели да прочете своя микроразказ на сцената в Арменския дом. Поздравления за Момчил Нечев, който прояви самообладание пред микрофона и изправен срещу превъзхождаща го по брой публика, не се оплете нито за миг, докато се представяше и четеше своя разказ!
Поздравления и за четиримата участници, които събраха одобрението на цялото скромно жури от двама, което се нае да оцени всички участници. Това са:
Мишо Гръблев
Артефакт П321-720: розова квадратна кутия с надписи и графично изображение. Съдържание: жълто-кафява скулптура с орнаменти в различни цветове. Произход: синя планета, изоставена преди 2000 години. Превод на надписа от Суперкомпютър: „Козунак Панетоне“. Забележка от откривателя: „Все още е годно за консумиране“.
гергана георгиева
Те имаха специално място, отредено само за тях двамата. Винаги един до друг.
Притъпени от работа лягаха безжизнени.
Той – твърд, издължен.
Тя – мека, заоблена.
Краят настъпи, когато потната ръка с ярост пречупи гръбнака на мъжкия молив. А нейната гумена шапчица изтри сълзите.
Нели Станева
Работехме добре заедно, той беше отличен асистент, до месец щяхме да свършим.
Един понеделник обаче не дойде.
-Имам работа с друг клиент. По-важна от нашата.
-Кой?
-Франц Кафка. Пише ¨Изчезналия¨, но здравето му запада. Има нужда от мен.
Вдъхновението ми, тази проститутка.
Атанас Киров
Потрошените кости се съединиха и влязоха с изпукване обратно в ставите. Кръвта потече нагоре, връщайки се в оздравелите органи. Искрата на живота отново се появи в тъмните очи.
Падналият на назъбената скала бог изстена. Утре пак щеше да опита да преодолее безсмъртието.
И една специална награда за:
Momchil Nechev
ПРОРОЧЕСКО
…и за пореден път се уверявам колко ме вдъхновява безумният успех и популярност на Посредствеността и Грозотата днес! Знаете ли, че аз съм най- известният и издаван български писател в света преди да е минала Коледа 2020 година?… „Апокалипсис“ и „Легионът на Безсмъртните“… Помнете!…
Тук си позволявам да включа и разказа на Преслава Кирова, която го пусна от вдъхновение и със специална бележка, че не се състезава. Разказът обаче си струва да бъде отбелязан и да достигне до повече хора.
Преслава Кирова
На баба ти хвърчилото
беше от магазинерска хартия, отмъкната от бащиния дюкян…
и канапът май беше от там.
Нарисувахме лице.
Тя каза, че е тъжно и сигурно няма да полети.
Целунах я, когато вятърът го грабна и разпори в усмивка.
Дядо ти.
Заповядайте и списък на останалите финалисти, които също се бореха за лавровите венци в състезанието, но останаха на крачка от тях.
Валентин Иванов
Родителски съвет
Преди прекалено шумно. Законът борба шума ограничава изговориш двадесет милиона думи. Приблизително хиляда дневно. После терминация. Бенка бузата имплантиран чип-брояч. Повечето изговарят през първите двадесет години. После съжаляват. Онзи старец останали четири хиляди, проблем ако говори лекар. Учи език глухонеми.
Vanya Merdzhanova
Пред старата къща цъфтяха божури.
Събориха къщата….
Присадих цветята на бабината могилка в Гробищния парк.
После…трябваше да замина.
От дъното на куфара,с надежда,ме гледаха черните семенца.
Измина година.
Една сутрин ,два алени божура поздравиха Лондонското слънце.
РОДИНА … в чужбина.
Liliya Zayakova
Буди ме в 4:50. Със засилка. Олюлявам се, но излизаме.
Не десеткилограмово куче, динозавър разхождам на веригата.
Избирам ѝ място. Тя не го харесва.
Просва ме по очи на шосето. Върху коляно.
Няма коли.
Има конфликт на интереси. И много свободна кучка.
Йорданка Радева
ГЛАД
Мъжът беше застанал до контейнера, ровейки с пръчка в него. Гладът какво ли не прави! До него куче. Мъжът напипа торба. Забърка в нея. Кучето облиза с език муцунката си. Комат хляб. Разчупи го. Сложи пред него. Поне гладът у него да мълчи.
Юлиана Никифорова
Вирусът беше плъзнал навсякъде из света. Почти не бе останал човек, чието ДНК да не е претърпяло мутация. Земята вече бе населена с миролюбиви пацифисти, които не можеха да докоснат оръжие.
От небесата се чу бучене.
Времето им за атака бе дошло.
Ronnie Karadjov
Първа любов
За последен път се видяхме преди сватбата ми. Тя щеше да следва в Джулиард; аз – да ставам баща.
Открих я във Фейсбук – същата: усмивки, концерти, публика.
Пиши две думи, казва.
Тридесет години в две думи?
По-добре да полея доматите.
Tanya Paspalova
Избърсах сълзите. Написах само:
„Страх те е да проумееш! Щастието е сега! Казваше, че осъзнаваш. Докато лежах до теб. Докато те целувах. Не ти стигаше. Борих се. Плаках. Страдах. Търсих пътя. Път няма!“
„Сбогом любов!“ добавих и нарисувах сърце. С пирон! На колата му!
Enyo Stoyanov
Той внимателно сваляше последните дузини с книги от намерените на тавана. Още по пътя се загледа в няколко заглавия. Нямаше търпение да се заеме с тях. Слезе по последните стъпала и след няколко крачки, стигайки средата на площада хвърли купчината в огъня.
Сесил Костадинова
Сара беснееше. Втори ден без снимки! Какво да постне сега?!
„Ние живеем в реален свят“ – бе заявил мъжът й, отвеждайки децата.
„Аз съм най-щастливата майка на света“ – обнови статуса си тя. Лавината от лайкове я успокои.
Мариян Петров
Присвих очи и си поех дълбоко дъх. Започнах да броя бавно до „десет“.
Не помогна. Патроните свършиха още на цифрата „шест“.
Кръстю Мушкаров
Звездите се оглеждаха в гладките води на езерото. Отражението им затрептя и изчезна под вълните, вдигнати от тътена на старта. Когато светлините се появиха отново бяха много по-ярки. Ракетните двигатели връщаха огъня на боговете.
Kiril Kirilov
… Вчера ми извадиха здрав зъб! Дотук са пет думи. Останалите трийсет и няколко казах на зъболекаря, докато ставах от стола…
Георги Янев
Дълго се оглеждаше в огледалото преди да сведе поглед и отново да се огледа. Вечерната рокля, червена, разкошна се спускаше елегантно до глезените. Червилото, гримът бяха перфектни. Щеше да е най-прекрасната дама на бала, ако не бе затворник в това мъжко тяло.
Ценка Бакърджиева
Щом легна и той веднага идва. Усещам неговия дъх по шията ми и зад ушите. После внимателно се намества отгоре ми. Много е гальовен! Обичам го!
Тялото му ритмично се движи нагоре-надолу… Обаче го избутвам.
Трудно дишам с котарак върху гърдите.
Явор Цанев
В детската градина хавлиените кърпи на всички бяха еднакви и затова имаха избродирано номерче в единия край – да не ги бъркат лелките. Още тогава за Дъглас цифрите четири и две, разположени една до друга, в точно този ред, придобиха огромно значение.
Дима Благоева
Лежеше и гледаше към небето. Чувстваше тялото си като земя, по която никне трева. Лекият полъх се промушваше между стръковете и го гъделичкаше.
По едно време стана, отърси тревата от себе си и пое нагоре към небето. За да прогони скуката.
Лена Пчеларова
Гагарин показа блестящите си бели зъби и произнесе: „Тhat’s one small…“
„Стоооп, млъквай, глупак! Това е репликата на американеца!“
Великият дизайнер измърмори злобно: „Дарвин за тях! На маймуни ще ги обърна! “
А някъде далеч Нийл Армстронг мълвеше в съня си: „Поехали!“
Невена Павлова
Ръцете му – бързи лиани – се извиват по познатата стълбица. Не са ме достигнали.
Треперя до миглите, пръстите ми сякаш не са моите. Сливат се с далечината му.
Поглежда ме. Дърпам струната. В точната милисекунда.
…
И на втората цигулка все някога идва времето.
Мърмеса Поетеса
Беше дребен,тънките му крака докосваха пода с лекота.Като балетист,той направи няколко подскока във въздуха и сетне се излегна,очаквайки неподвижно жертвата.Отровата,която носеше,беше смъртоносна!
…
–Смачках го!Имаше кръст на гърба си!
Лена П4еларова
Агата стоеше пред мивката, пълна с мръсни чинии и беснееше. Тоя изрод отново се измъкна и я остави да се оправя сама.
„Ще го убия!“ Тя извади от чекмеджето бележките за новия си роман и написа:
Име на жертвата – Арчибалд Кристи.
Петимата отличени ще получат книга по избор от наградния фонд. Благодарим ви за участието! Включете се и следващия път :)
Бележка: Отправяме специална благодарност и към писателя Валентин Попов – Вотан, който се включи с дарение от две бройки на книгата му „Ангелите нямат криле“ след призива ни по време на този конкурс. Дарените за фонда книги се използват за награди в блиц конкурси и други по-важни събития, организирани от списанието. Пишете ни, за да помогнете с попълването на фонда.
Джовани Чемишанов