Той беше на двадесет и една. Той искаше да стане на седемнадесет. Искаше пак да го завладее онова чувство, че в близкото бъдеще всичко ще се оправи.
Етикет: Стефан Икога
-
Библиотека Български разкази -
Библиотека Български разкази Писмо за днес, от Стефан Икога (разказ)
Не съм мислил за смъртта от няколко часа. Не съм си мил ръцете от петнадесет минути. Не съм връщал времето от две години. Не съм го местил напред от пет. Ръчният ми часовник изостава от часовниковата кула, която виждам от прозореца ми, с колкото си иска. Закъснявам за среща, на която мисля да не отида.