Калин М. Ненов – 8 въпроса за научнофантастични, фентъзи и хорър книги

4
Илюстрация към Калин М. Ненов - 8 въпроса за научнофантастични, фентъзи и хорър книги


Вижте всички отговорили. Въпросите са взети от играта на Джон Денардо в SF Signal: An 8 Question Science Fiction, Fantasy & Horror Book Meme.

1. Първият научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който прочетох:

Първият, за който си спомням ярко, беше „Необикновените приключения на Карик и Валя“ – за две деца, които се смалиха до ръста на насекоми и преживяха всякакви перипетии от ентомологично естество. Мисля, че тогава научих думата „ентомологично“ :D – и започнах да се интересувам от света на животните. А сега си давам сметка, че този роман ме е подготвил за някои сурови факти в природата, дал ми е начална закваска за екологичното мислене – той по никакъв начин не смекчава или разхубавява случките, нито очовечава самите насекоми. Помня например колко ме болеше, когато огромните червени мравки нападнаха мравуняка на дребничките черни и започнаха да ги разкъсват… „Ама как може?!“ – мислех си тогава. Сега стисвам зъби и търся начини ние, хората, да не се превръщаме в мравки.

 

корица

 

2. Последният научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който прочетох и който бих сложил в списъка ми с „Топ 20“, е:

Malazan Book of the Fallen – но първо, още не съм завършил поредицата, и второ, за нея са се казали достатъчно хубави думи.

Затова избирам трилогията The Golden Age на John C. Wright. Тя прави с космическата опера същото, което Малазаните правят с епичното фентъзи: вдига левела на целия поджанр. Зашеметяваща фантазия, пъстро и анти-тоталитарно бъдеще (в смисъл: неподчинено на една-единствена парадигма или посока на развитие), искрящи задочни спорове с други големи фантасти (авторът пътем ошамарва Трите закона на роботиката и идеята, че изкуственият интелект има нужда да воюва с естествения), непредсказуем сюжет с обрат връз обрат, трансцендентен финал, който преосмисля и преобръща всичкото… Само героите можеше да са една идея по-дълбоки. ;)

 

корица

 

3. Последният научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който не успях да завърша, беше:

Май бяха Rainbows End на Върнър Виндж и The Quantum Thief на Хану Раджаниеми. По една и съща причина: героите им ми бяха безинтересни, до степен да не мога да се вживея в случващото им се. Което е срамота, понеже и двата предлагат пищно-замислящи визии за бъдещето…

4. Автор на научна фантастика, фентъзи или хорър, на когото не мога да се наситя, е:

Тери Пратчет. Буквално съм расъл с него – от „Ерик“, който ми подариха за 11-ия ми рожден ден, до поредицата за Tiffany Aching, която най ме усмихва с това, че татко Тери най-сетне се научи да пише женски образи – че и растящи… Сега не смея да почна да чета Dodger – пазя си я като сбогуване с Тери. (Но май нямало нужда – той скоро обяви, че готви следващ роман… да ни е жив и осъзнат още дълго!) Пратчет, повече от всеки друг, ме е научил да се взирам отвъд повърхностите и привидностите – и изобщо, да се взирам в живота, с непредубедени очи.

 

снимка на Тери Пратчет

 

5. Автор на научна фантастика, фентъзи или хорър, за когото ме е срам да си призная, че не съм чел, е:

Самюъл Дилейни. За него ме е срам особено много, понеже и Владимир Полеганов, и Емануил Томов са ми го препоръчвали горещо. Не знам какво ме възпира – може би ме е страх, че няма да вникна в него достатъчно, може би не ме е стигала препоръка, която да докосне нуждите ми като човек, не само като читател…

6. Научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който бих препоръчал на всеки, незапознат с тези жанрове, е:

Requiem for Homo Sapiens на Дейвид Зиндел. (От него на български е излизала само първата част, под заглавие „Падналите богове“.) След няколкостотин прочетени фантастики, Зиндел остава най-обхватният ум и едно от най-пламенните сърца, които познавам. (А като комбинация между двете е ненадминат.) Неговият Данло уи Соли Рингес, със стремежа си да обхване и свърже всичко – целия свят, целия Космос, цялото, цялото – е постоянно присъствие в мислите и делата ми, оформил ме е и продължава да ме оформя като човек. Разказвам защо в ето това есе. За Зиндел ми е ужасно трудно да говоря в краен брой думи – вместо това препоръчвам да послушате него самия в интервюто „Бури от числа, бокали от светлина“.

 

корица

 

7. Научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който е ужасно подценяван, е:

„Аз, грешният Иван“ на Николай Светлев и „Слънце недосегаемо“ на Николай Теллалов. Докато вторият по има шанс с времето да получи признанието, което заслужава (на голям български роман – не само фантастичен, а и въобще – писан във и за новото време), „Аз, грешният Иван“ го грози забвение. А той е също толкова наситен, разтърсващ и общочовешки, колкото „Време разделно“. (Който пък вероятно е най-обсъжданият-но-непрочетен роман в българската литература.)

 

корица

 

8. Научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който е ужасно надценен, е:

Я да си помогна с Goodreads…

„1984“ на Оруел към момента има над 1 300 000 хиляди оценки, от които над 40% са пет звезди: amazing / „удивителен“. Което лично аз си го обяснявам така: инерцията, наречена „статут на литературна класика“, продължава да носи на гребена си една творба, която е остаряла морално – не описва нито света, в който живеем сега, нито действителните опасности, които го чакат. „1984“ си е изпълнила задачата; втренчвайки се в нея, ние губим от поглед предупрежденията и посоките, които са важни за нашата си епоха.

Затова спрете да ми я хвалите и прочетете Earth на Дейвид Брин. Като начало. ;)

 

 

Калин М. Ненов е преводач, редактор, автор на фантастична и нефантастична проза, поезия и есеистика, литературен агент, популяризатор, издател и фен1. Поддържа личен блог на адрес kal.zavinagi.org. В българския фантастичен фендъм и извън него Калин е не по-малко известен и като един от основните двигатели в дейността на Човешката библиотека. Научете още за работата му на неговата авторска страница в БГ-Фантастика.

 

Коментари

коментара

4 КОМЕНТАРИ

  1. Много близко до мен са повечето от тези книжки, много близко! :) А „Карик и Валя“ си я купих през септември отново… след 40 години! Невероятна! Браво за интервюто!

  2. В отговор на последната точка само ще спомена
    ACTA, SOPA…
    да продължавам ли ;)

  3. Весе: :)

    Божо: Когато Големият брат се взре в теб, взри се в него и ти. ;)

    Дейвид Брин разказва повече за това: sousveillance.

Comments are closed.