Тик-так, от Дамян Д. Рейнов (разказ)

1
Илюстрация към Тик-так, от Дамян Д. Рейнов, разказ


Текстът участва в предпразничния конкурс за 2014 година на сп. „Сборище на трубадури“. Вижте всички участници. Изображение за илюстрацията: Presents for Claire, от ARTIST-SRF, CC: BY.

 

VN:RO [1.9.22_1171]
Читателски гласове в класирането за специалната награда в празничния конкурс (2014).
Rating: 2.9/10 (14 votes cast)

 

Тик-так

разказ

от Дамян Д. Рейнов

 

Равномерното тиктакане на стенния часовник в коридора шумно огласяше цялата къща. ТИК-ТАК, ТИК-ТАК. Осемгодишният Дани на пръсти пробяга разстоянието от своята спалня до спалнята на родителите си. Сърчицето му туптеше като обезумяло. Доближи ухо до вратата и се заслуша в тихото похъркване. Погледна към часовника. Дванайсет без десет. ТИК-ТАК, ТИК-ТАК. „Има още десет минути до Коледа – помисли си той, – не съм закъснял.“ Притича до всекидневната и внимателно натисна бравата на вратата. Тя тихо изскърца и той влезе. Единствената светлина идваше от мигащите лампички на коледната елха, които хвърляха пъстроцветни светлинки из цялата стая. Той погледна през прозореца към ясното, обсипано със блещукащи звездички небе. ТИК-ТАК, ТИК-ТАК. „Няма го още. Но ще дойде – помисли си Дани. – Трябва да дойде.“

Той приглади гънките на вълнената си пижама, нашарена с картинки на Спайдърмен, зализа чорлавата си руса коса, седна удобно върху мекия килим в центъра на стаята и впери пълен с очакване поглед в загасналата камина. ТИК-ТАК, ТИК-ТАК.

Ключалката на входната врата изщрака и два бледожълти лъча зашариха по стените на коридора. Двата лъча шеметно се кръстосваха и страховито приближаваха всекидневната. ТИК-ТАК, ТИК-ТАК. Сподавен вик заседна в гърлото на Дани. Крадци. Той се огледа паникьосано, хукна към мигащата елха и се скри зад нея. Две облечени в черно фигури с фенерчета в ръце се промушиха през открехнатата врата на хола. Едната беше едра и мускулеста, а другата – слаба и изгърбена. С бавни стъпки двамата крадци започнаха да обхождат помещението, надничайки във всеки шкаф. ТИК-ТАК, ТИК-ТАК.

– Щанга, провери там горе, може да има скатани пари или бижута – прошепна с дрезгав глас прегърбеният и посочи старата секция в дъното на стаята, – а аз ще проверя какво ни е оставил Дядо Коледа под елхата.

Фенерчето на крадеца обходи мигащото коледно дърво и се плъзна бавно надолу. Дани затвори очи и целият разтреперан, се сви на кълбо. Нещо го грабна за яката на пижамата и го вдигна във въздуха. Дани отвори бавно очи и пред него се разкри грозната, ухилена физиономия на крадеца.

– Щанга, я гледай какво си намерих тук – подвикна тихо гърбавият и изсъска в лицето на изплашеното момче: – Ха си гъкнал, ха съм ти резнал гръцмула.

Кисел дъх на алкохол и цигари лъхна треперещия Дани в лицето. ТИК-ТАК, ТИК…

Изведнъж часовникът в коридора замлъкна. Някъде откъм покрива се чу тихо шумолене и камината се посипа със сажди. Двамата крадци осветиха с фенерчетата си мрачното огнище. От тесния отвор на камината се подадоха два изцапани със сажди червени ботуша. Последва ги дондуресто тяло, облечено в дебело червено палто, и накрая се появи рошава, белокоса, старческа глава, върху която се мъдреше червена шапка с бял пискюл. Неочакваният гост носеше огромен червен чувал. Старецът стоеше с гръб към малкото момче и двамата крадци и изтупваше саждите от палтото си.

– Дядо Коледа! – прошепна Дани и широка усмивка озари лицето му.

– А стига бе! – измърмориха едновременно двамата крадци и брадясалите им ченета увиснаха.

Белобрадият старец се обърна бавно и рече с дълбок, стържещ глас, сякаш идващ от дълбините на ада:

– Хо-хо-хо! Я, да видим кой не е бил послушен тази година.

Изненадата, изписала се по лицата на крадците и момчето, се разми и бързо се преобразува в дълбок, сподавен ужас. Лицето на човека пред тях бе сухо и сиво, обрамчено от страховити белези, разцепващи сухата като пергамент кожа. Рошавата му бяла брада бе мазна и спластена като нечепкана вълна, широките му напукани устни откриваха остри, хищни, разкривени зъби, а стъклените му празни очи сякаш злокобно ги примамваха в смъртоносен капан.

– Застреляй го, Щанга! – извика гърбавият, който първи се отърси от вцепенението.

Щангата извади изпод палтото си огромна рязана пушка и два оглушителни изстрела отекнаха в нощта. Големи колкото юмрук дупки се появиха на гърдите на страховития старец. Той въобще не ги отрази, а смеейки се, бръкна в чувала си и рече.

– Хо-хо-хо! Я да видим какви подаръци нося на непослушните калпазани.

В ръката му блесна огромното острие на изцапана с кръв брадва. С един замах главата на Щангата хвръкна във въздуха, пръскайки кръв по завесите и секцията.

Пръстите на гърбавия, които още стискаха яката на Дани, се отхлабиха и момчето тупна на килима.

– Хо-хо-хо! Я да видим какво съм ти донесъл на теб – отекна страховитият глас на стареца и той отново бръкна в торбата. Този път в ръцете му се озова тежка моторна резачка.

– Моля те, Дядо Коледа, недей! – изхриптя пискливият глас на гърбавия и той се свлече на колене. – Вече ще бъда послушен.

– Аз не съм Дядо Коледа, аз съм Тик Так! – отвърна му старецът – И е вече малко късно за теб! Хо-хо-хо!

Моторната резачка избоботи и лъскавите й зъбци бясно се завъртяха. Кръв и мозък плиснаха по изплашеното лице на Дани. Тик Так се надвеси над него и го подуши. Дани преглътна шумно.

– За теб май още има шанс! Хо-хо-хо! – изсмя се старецът и започна да пълни чувала си с кървавите остатъци от двамата крадци. После тихо се измъкна през комина и изчезна така тайнствено, както се беше появил. Настъпи тишина.

…ТАК. Стенният часовник в коридора удари дванайсет пъти. Ключът за лампата щракна и ярка, заслепяваща светлина обля стаята.

– Дани, какво правиш тук? – чу той сънения глас на майка си. – Защо не спиш?

– Аз само… аз само… – започна да заеква момчето, оглеждайки трескаво стаята. Мигащата елха, изгасналата камина – всичко си беше наред. Нямаше следи нито от кръв, нито от крадци, нито от белобрадия старец.

– Ех, мило мое момче. – рече нежно майка му и го гушна в обятията си. – Не е за вярване, че още вярваш в Дядо Коледа. Вече си голям, за да вярваш в измислици, но си достатъчно малък, за да не стоиш буден докъсно.

Тя го занесе в леглото му, зави го, целуна го по челото и нежно му прошепна.

– Лека нощ, съкровище.

После излезе и го остави сам в тъмната стая. От коридора долиташе монотонният звук на часовника. ТИК-ТАК, ТИК-ТАК…

КРАЙ

 

Прочетете всичко за предпразничния конкурс за 2014 година.

 

Тик-так, от Дамян Д. Рейнов (разказ), 2.9 out of 10 based on 14 ratings

Коментари

коментара

1 коментар

  1. Много прилича на написано от Стивън Кинг, в добрите му години. Е, разбира се, в по-орязан вариант. Поздравления!

Comments are closed.