В компанията на Аргусите

0
Илюстрация към В компанията на аргусите

Предговор, написан през декември 2002 година – точно когато ИК „Аргус“ закръгля първото си десетилетие. Малко по-късно предговорът излиза в аргуската антология от разкази „Щури хоризонти“ (2003)…

В компанията на Аргусите

от Александър Карапанчев

На въпроса „Кой си ти, Аргусе?“ в България могат да се чуят поне три от любопитни по-любопитни отговора. Първи, както го изискват тънкостите на етикета, се надига гостът от чужбина и започва напевно:

– Аз съм великанът Аргус – един от най-интересните и оригинални герои в древногръцката митология. Преди много, ама наистина много векове скитах из каменисти острови, имах кротък нрав и се занимавах с пастирство. Според легендата моето тяло беше изпъстрено с безброй очи, ала според други предания те бяха сто или даже само… четири. Две от тях обаче никога не заспиваха! Оценявайки качествата ми на неуморим страж, богиня Хера ме накара да пазя чудесна снежнобяла крава, в която всъщност бе преобразена Зевсовата възлюбена Ио. За да помогне някак на тази Ио, веднъж гръмовержецът изпрати при мен бога с крилатите сандали Хермес. Посредством разни сладки приказки той съумя да ме приспи и – о, ужас над ужасите! – ми отряза главата. Тогава Хера се погрижи като изтънчена поетеса за моите очи: разпръсна ги върху опашката на свещения си паун и от онзи миг те греят там непомръкващи… Да ви призная, лично на мене по ми харесва легендата за един друг Аргус, който освобождавал хората от чудовища и с времето се превърнал в олицетворение на звездното небе. Съвсем точно е, нали така – когато имаш безчет очи, да приличаш на осеяния с далечни слънца небосвод!

И ето че в енциклопедията „Световните митологии“ се отваря звездообразна врата и елинът Аргус се скрива през нея. Подир минута от София се чува вторият отговор, готов светкавично, по уелсовски да ни прехвърли над хилядолетията:

– Аз съм книгоиздателство „Аргус“. Парите за мен даде младият Радослав Спасов, който беше получил скромно наследство, а пък мои интелектуални бащи станаха писателите Светослав Минков и Владимир Полянов. Доколкото си спомням, започнахме с техните томчета „Синята хризантема“ и „Смърт“ – въобще първите фантастични сборници от българи! (За справка виж библиографията на Ивайло Рунев. Поместена в десетина броя на списание „ФЕП“ (1990–1991), засега тя е най-пълната по обхвата си у нас. Къде сте, днешни дръзновени историци на жанра? – Б. авт.) – след които се заредиха заглавия на Едгар Алън По, Ханс Хайнц Еверс, Станислав Пшибишевски, Джек Лондон… Кориците ни рисуваше големият художник Иван Милев, чийто лик днес краси банкнотите от пет лева. Вярно е, че публикувахме малко книги, но от няколко езика и без да пренебрегваме родното. По-късно известният руски критик и библиограф Евгений Харитонов посочи, че тъкмо „Аргус“ се явява първото в света издателство, специализирано за фантастика. Аз съществувах една-единствена година (1922-ра) и сетне фалирах, покосено от меча на Хермес, коварния бог на търговията. Въпреки това мисля, че оставих оригинален и светъл спомен за себе си не само в справочниците!

Шепата тънки книжки със сецесионни корици се завъртат във вихър, шепнейки с плътната си хартия, и изчезват в тайнствени депа или частни библиотеки. Ето че идва часът за най-пресния отговор на нашия въпрос:

– Аз съм издателство „Аргус“, родено на 9 декември преди едно десетилетие. Основаха ме Александър Карапанчев, Димитър Ленгечев и Светослав Николов и бях кръстено в тази именно зала на културния дом „Средец“, в която вече доста години се правят сбирките на НФ клуба „Иван Ефремов“. Да, аз също съм специализирано за любимия ни жанр, но покрай световните и отечествените фантасти пускам крими или съвременна БГ реалистика. Имам около сто книги със запазената си марка, ала не съм, образно казано, загърбило заветите на своя съименник-предшественик. Нека уточня, че по някое време Ленгечев излезе от мен, обаче се присъединиха господата Петър Колев и Емануел Икономов, като последният ми даде решително рамо, за да тръгна с поредицата – първа по рода си у нас! – „Нова българска фантастика“ и ежегодния конкурс „Аргус – фантастика през 100 очи“. Успях да вкуся различни плодове на живота: чисто нашенски и чуждестранни, благи или по-горчиви от хинин… Отличавано съм с номинации от Евроконите в Румъния и Полша, както и с наградата „Гравитон ’96“. На територията на моя юбилей аз се чувствам изпълнено с млади, хубави планове, стремя се поне чифт от очите ми да не заспиват никога и спокойно вдигам чаша за наздравица!

След като осветихме темата Аргус, хайде да се насочим – пак бързо, по уелсовски – към нашите „Щури хоризонти“. Някой може да попита: а защо това е антология? Тука ще припомним, че думичката антология е изкована тъкмо от Аргусовите сънародници и означава сборник с избрани произведения. Действително ние сме отсели най-доброто от 50-те разказа, постъпили в първия ни конкурс – наградени плюс съпътстващи по качество творби. Движим се в диапазон от няколко петилетки (става въпрос за рождените години на авторите), което дава релефна представителност на книгата и очертава актуалното лице на отечествената SF & F. Къде по-красиво, къде с не съвсем идеални пропорции, в момента „Аргус“ показва туй на публиката.

За разлика от предишни статии сега не ще заостряме вниманието ви върху прозата на Хикс, Игрек или Зет, нито ще възхваляваме бойко собствената си подборка. Тя говори достатъчно сама за себе си, просто трябва да се докоснат по-сърцато тези интересни разкази. А в тях наистина има много!

Перата на фантасти от четирите краища на България са се потрудили, та да ни поднесат съцветие от шарени почерци, отделни направления на Супержанра, теми, чудати или по своему дръзки метафори. В „Щури хоризонти“ ще намерите карнавал от пътешествия из миналото и бъдещето, както и в лабораториите на настоящето; съзерцание и адреналинно действие; странни същества или пък най-обикновени житейски проблеми, които ни измъчват особено често. Българската фантастика не е паднала на колене и продължава да държи ръката си върху пулса на човешкия свят… Но защо кръстихме хоризонтите си „Щури“?

В знаменития речник на Найден Геров срещу прилагателното щур стоят двайсетина значения. Да изреждаме ли: въртоглав, палав, побъркан, луд, шашкън, див, замаян, пернат… Най-простичкото обяснение за това заглавие е, че то отговаря на характера на днешното ни време – тук, сега, по широките друмища на планетата Земя. Току-виж някои критици вземат да ни упрекнат, че сме прекалили с подобна позиция. На тях ще цитираме малък откъс от аргусеца Светослав Минков: „Че литературата да не е нещо седефено, да не е нещо като баклава или кадаиф? Ще си хапнеш, значи, едно парченце, ще ти стане сладко, после ще пиеш чаша вода и ще заспиш, така ли?“

Навремето със сборника „Нова българска фантастика ’91“ се излъчи сигнал за раздвижване на родното въображение. По-късно тази линия беше продължена с нашия том „Чудни хоризонти“, с книги на издателствата „Офир“, „Камея“, „Квазар“… Днес, когато разни сили – отвън и, уви, отвътре! – дълбаят в полза на обезбългаряването, трябва още по-настойчиво да защитаваме собственото си изкуство. Та нали ако ние не правим това, едва ли някой задокеанец, марсианин или бетелгейзец ще го сторят?!

Но преди да се разделим, ето че в нас пак се обажда струната на спомените. Нормално, понеже празнуваме юбилей, нали? Както би казал писателят Никола Кесаровски: „Аргус“ е наистина фантастично издателство, защото навършва едновременно и 10, и 80 години!“

Подсещаме се за първата аргуска книга на десетилетника. Бе пролет ’93, имаше слънце, повече надежди и тогава пуснахме „Най-далечният бряг“ на чародейката Урсула Ле Гуин. И макар във въпросния роман оня бряг да е взет в друг смисъл, ние използваме отправната точка, за да създадем своя си метафора. Нима Н. В. Фантастиката не тръгва от най-близкото, та да достигне и най-далечните брегове на времето, пространството, познанието? Дано в „Щурите хоризонти“ пред вас откриете поне шепа златни песъчинки от този неугасим човешки стремеж…

Предговорът се препечатва от форум „Иван Ефремов“.

Коментари

коментара