Кратката версия – вече гледате този филм, ако имате слабо местенце за всичко, свързано с ужаса, научната фантастика и старите ленти, в които хората са облечени странно, говорят странно, държат се странно, имат неразбираеми ценности и още по-озадачаващи прически. (Вие сте антрополог по душа и познавач по призвание.)

Малко по-дългата версия, защото не искам да ви задържам – научноизследователска експедиция, издирваща вкаменелости по река Амазонка, открива праисторически Човек с хриле, който обитава легендарната Черна лагуна. Изследователите залавят мистериозното създание, но то успява да избяга. Малко по-късно Човека с хриле се връща, за да отвлече прекрасната Кей, годеница на един членовете на експедицията, в която създанието се е влюбило. (Вие сте романтик по душа и любител на приключенията по призвание.)

Възможно най-дългата версия, преди най-после да се втурнете да гледате филма – като се има предвид, че произведението на продуцента Уилям Аланд и режисьора Джак Арнолд (сценаристи Хари Есекс и Артър А. Рос, по идея на Морис Зим) е от далечната 1954 год. и на практика на ръба на второкласното кино, всичко казано дотук изчерпва сюжета. Лично аз например очаквах прекрасната Кей да бъде отвлечена доста по-рано във филма и да се случи нещо, което трейлърът и описанието не издават. Нищо подобно. В оставащите няма и девет последни минути от лентата Кей все така се взираше загрижено в мътните води, мъжете около нея умираха като мухи и Създанието все така си оставаше влюбено до уши, независимо от неописуемите зверства, които извършваше. Колко глупаво от моя страна – филмът е с продължителност 1 ч. и 20 мин., но в старите американски филми няма петнайсетминутни финални надписи. Напрежението не ви остава да се отлепите от екрана до самия край! Но какво толкова интересно има всъщност в „Създание от Черната лагуна“?

Екологичната тематика (донякъде). Не от най-силните моменти, разбира се, което се потвърждава от един от неуспешните и може би най-сериозни опити за римейк на филма (периода 2001-2007), когато синът на сценариста Артър А. Рос, Гари Рос, проявява желание да продуцира версия с режисьор Гилермо дел Торо, в която историята ще се завърти около конфликта между примитивния и цивилизования човек, а акцентът ще бъде върху лоша фармацевтична компания, която замърсява река Амазонка и с това поражда Човека с хриле (екс-мен в джунглата). Тематиката за застрашената природа наистина присъства обаче, колкото и да е странно къде може да се напъха в толкова тесни рамки. Почти през цялото време съществува напрежение между меркантилния д-р Марк Уилямс, безскрупулен рус красавец, който жадува да убие Създанието и да го превърне в свой трофей, и героичния д-р Дейвид Рийд, който на места по силно алогичен, но успешен начин защитава Създанието и настоява то да бъде заловено живо в полза на истинската наука, въпреки че същото Създание успява да откъсне главите на половината персонал на експедицията и не проявява никакви намерения да се откаже да изяде (и по-лошо) другата половина. В това на места комично единоборство изгрява нещо специално. И в най-черните моменти, дори когато полага усилия да отблъсне нападенията на звяра, Рийд е твърд по въпроса, че Човека с хриле не бива да бъде убиван при никакви обстоятелства. Рийд е от специалните хора, в които познанието е посяло семената на просветлението. Истински защитник на природата, който разбира, че природата се опитва да го осакати, но и че мотивите й не са от безсмислени човешки съображения, а защото безсмислените човешки съображения са започнали да внасят катастрофални изменения в естествения ред на нещата. Тази втора сюжетна нишка (поука, биха я нарекли в по-ранните дни) е подпъхната елегантно и работи успешно. Делата на „цивилизованите“ хора и взаимодействието им с непознатото се обръщат срещу тях и това едва не струва живота и на последния човек в експедицията.

Подводните снимки. Даже и за черно-бял филм не можете да не се възхитите на истинските хора, с истинска водолазна екипировка, които плуват в истинска вода. За мен е загадка как Рику Браунинг (помните, човекът в ролята на Човека с хриле само за подводните епизоди) e издържал на плуване в херметичен гумен костюм пред камерата, като единственият му източник на дихателна смес е бил един маркуч! Двамата доктори и годеницата на Рийд, Кей, също са принудени да плуват за живота си. Има харпуни с компресиран въздух, обемисти фотоапарати за подводно заснемане, гъвкави тела, бляскащи ножове, борба на живот и смърт – всичко това в мътни води, без ни най-малко да изглежда безвкусно или бутафорно – отново – в черно-бял филм, дори и да говорим за временно модерната тогава триде технология.

Девойката в беда. В днешно време е рисковано да се залага на такъв стереотип, но през 1954 год. все още е било валиден начин да бъдат привлечени хора в киносалоните. Кей Лорънс е млада, красива, образована, елегантна, с богат гардероб, който заема половината трюм на корабчето „Рита“, с което пътува експедицията. Кей е равна на мъжете и се радва на уважението и вниманието им, но фаталната й красота я превръща в мишена на Човека с хриле, който атакува отново и отново изследователите с очевидното намерение да я вземе в обятията си. Лапите на този злодей неведнъж посягат към крехкото й тяло, само за да чуе как покрай ушите (хрилете) му просвирва куршум от карабина или да почувства как в гърба му (отстрани на гръбната перка) се забива стоманена стрела.

Годеницата на д-р Рийд демонстрира всички външни признаци на независимия дух и умението да се справя самостоятелно с предизвикателствата. Когато не пуши изискано цигара, скача да поплува за удоволствие във водите на реката. Когато Създанието къса главата на някой друг от екипажа, девойката уцелва безпогрешно гнусната твар с газов фенер и я кара да избухне в пламъци. Но всичко това не е достатъчно. В миговете, когато е в неминуема опасност, Кей пищи с пълен глас или припада в обятията на своя похитител. Нейният образ е осъден на каторгата на шаблона – на слабата, физически привлекателна жена, която в един момент гледа с грейнал поглед красивия си годеник, а в следващия е открадната и бива отнесена (примряла) ДЪЛБОКО, Дълбоко, дълбоко в леговището на злата твар, където вероятно ще й се случи нещо може би ужасно.

Създанието от Черната лагуна е ужасяващо, нечовешко и гнусно. Наистина гнусно. След време костюмът и маската започват да ви се струват напълно убедителни. Чисто изправящите на нокти моменти също могат да се нарекат потресаващи, ако имате умението да се вживявате в историята и да симпатизирате на героите – да усещате с връхчетата на косите си как се разминават на сантиметри с грабливите му нокти. Моментите, в които Човека с хриле просто се качва на борда и убива поредния латиноамерикански червеноризец по изключително садистичен начин (най-често удушаване, помилане в прегръдка, смачкване на черепа с лапа) са там, за да вълнуват публиката. Хора изчезват безследно, от време на време виждаме близък кадър на ноктест крак-плавник или ципеста ръка, която се протяга, за да ни улови. Дизайнерът на това страшилище е Милисънт Патрик (аниматор, работил за „Дисни“), чийто принос почти половин век тъне в преднамерена неизвестност, а заслугата й се приписва на друг.

Научна фантастика или ужаси? Приключенска история, филм с екологично послание или холивудска касичка за пари? Човека с хриле е от всичко по малко и в никакъв случай не се задълбочава в нито едно от изброените. Научният елемент е пристойно орязан, ужасите са смехотворни в сравнение с изтънчените извращения от по-късни години, приключението не е епично, но по един прекрасен начин филмът може да забавлява качествено. Определено една от успешните магии на непретенциозния филмов разказ и без съмнение парченце история, която искате да познавате.