Корица на Astounding Stories, January 1930 (първи брой на списанието). Снимка: H. W. Wesso (Hans Waldemar Wessolowski) / Astounding Stories (Clayton).

Метаморфозата

на сп. „Astounding Science Fiction“

от Андрю Липтак

Originally published as: The Metamorphosis of Astounding Science Fiction

© 2015 Andrew Liptak, Kirkus Reviews.
Translated into Bulgarian by permission.

60-те години на ХХ в. бележат период на трансформация в света на научната фантастика. Промените в технологиите на отпечатването и икономиите от мащаба разпалват дълбока промяна в медийната среда, обитавана от научната фантастика, което на свой ред слага началото на промени в читателските навици. Задават се и стилистични промени, когато цяло едно ново поколение писатели започва на деконструира жанровите тропи и да въвежда нови идеи в комбинацията. Посред всички тези размествания флагманското издание на жанра, Astounding Science Fictionⁱ, преживява своя собствена трансформация.

По това време списанието отдавна е под ръководството на редактора ветеран Джон У. Кембъл младши, който през 1938 год. поема юздите на публикациите от редактора Ф. Орлин Тремейн. От лятото на 1939 год., и през бурните следвоенни години, Кембъл използва Astounding, за да извърши принудителна промяна във фантастиката до един модернизиран облик, като надгражда качественото ниво и разновидностите в историите, които се разказват в жанра.

Често пъти свадлива, догматична и понякога противна личност, Кембъл изгражда контингент от постоянни автори, чрез които прозата в списанието придобива солидна репутация. В началото на 50-те години обаче Кембъл е изправен пред нарастваща конкуренция: нови списания като Galaxy Science Fictionⁱⁱ и The Magazine of Fantasy and Science Fictionⁱⁱⁱ започват да установяват свои собствени линии от качествена проза. В добавка към това му се налага да се съревновава с появата на фантастичния роман с меки корици, който на свой ред преобръща традиционния модел в жанровата литература.

В тези условия, поне според Encyclopedia of Science Fiction^iv, Astounding попада в застой:

„Това е симптоматично за растящото желание на Кембъл да види как идеите на научната фантастика биват претворени в реалността, желание, което ще го отведе по пътя на безплодното прехласване по псионични машини и космически двигатели, изобретени в домашни условия.“

Кембъл, почитател на псевдонауката дори когато насърчава високи научни стандарти в историите, които публикува, губи посоката точно когато идеите в научната фантастика започват наистина да стават реалност. Към края на 50-те години, когато напрежението между Съединените щати и Съветския съюз се пренася и в космическата надпревара, Кембъл осъзнава, че трябва да въведе промени, за да не изостава от съвремието.

Според сайта на списанието това е и моментът, когато той стига да заключението, че Astounding звучи твърде сензационно и че е необходима промяна:

„Ето как Джон Кембъл избира името Analog^v, отчасти защото схваща всеки разказ като „аналогова симулация“ на едно възможно бъдеще, отчасти поради близката аналогия, която вижда във въображаемата наука в публикуваните от него истории и истинската наука в изследователските лаборатории по света.“

Нещо повече, Кембъл явно и сам вижда, че по-старият, „булеварден“ вид на пълп списание на Astounding го обрича на провал. Както се споменава в спомените на Алва Роджър за списанието, Реквием за „Астаундинг“, в една от встъпителните си статии Кембъл отбелязва, че „днешните читатели са прекалено обиграни за разкази по калъпа на доскорошните класики. Мъжете, които пишеха онези истории през четиридесетте, вдигнаха невероятно много нивото на научната фантастика. Това имаше две последици: фантастиката стана по-удовлетворителна и започна да упражнява по-силно въздействие, с което читателската й аудитория се разшири, но в същото време затрудни невероятно навлизането на начинаещи писатели в областта.“

Трансформацията на Astounding е постепенна: вместо името на списанието да изчезне между два броя, преходът от Astounding Science Fiction към Analog Science Fact & Fiction^vi се случва през по голямата част от 1960 год. Февруарският брой възвестява промяната: Astounding Science Fact & Fiction^vii остава на корицата, но с думата „Analog“ с бледо червени букви на заден план. През март червеното става малко по-ярко. В априлския брой двете заглавия споделят началното „А“, едно върху друго, докато през юни, плътният цвят на „Astounding“ отстъпва на плътно червеното „Analog“. През октомври на корицата изобщо не присъства „Astounding“. Трансформацията на списанието е завършена.

Само по себе си преименуването е не е чак толкова голяма изненада: изданието е започнало своя живот като Astounding Stories of Super-Science^viii, преди да се превърне в Astounding Stories^ix през 1931 год. (като възвръща и променя името си още един път), докато през 1938 год. най-после не става Astounding Science Fiction. Майк Ашли, в неговата история на жанровите списания, Историята на научнофантастичните списания от 1950 до 1970, отбелязва, че Кембъл е наясно с променящите се възприятия за научната фантастика като цяло и иска да промени тона и външния вид на списанието до нещо по-уместно:

„Настъпва времето Astounding да се отърси от стигмата на старата комиксова аура на научнофантастичните списания и да навлезе в новата епоха. Analog предлага научна фантастика за хората със сериозни наклонности към науката от всички възрасти, но не възнамерява да угажда на фанатиците с интереси в областта на филмите за чудовища и НЛО, въпреки че Кембъл продължава да се увлича по алтернативната наука.“

Предстоят и други повърхностни промени: през 1961 год. издателската компания „Конде Наст“ придобива „Стрийт & Смит“, дългогодишния издател на Astounding / Analog. Това вероятно е и най-голямата промяна във външния вид на списанието: между ноември и декември 1961 год. то прави крачката от традиционния към лъскавия, модерен изглед. През 1963 год. Analog решително се преобразява от дайджест в широкоформатно списание. Според Ашли промяната е продиктувана от чисто финансови причини:

„По това време Analog е единственото списание тип дайджест на „Конде Наст“ – в действителност то вече е било нещо като аномалия в каталога на „Стрийт & Смит“, но чисто и просто е било оставено на мира. „Конде Наст“ въвеждат силово прехода и причината е, че материалите на рекламодателите им са предвидени за стандартните размери на лъскавите списания. „Лъскавите“ разчитат основно на реклама за оцеляването си, защото производството им е твърде скъпо, че да разчитат на възвращаемост от продажби.“

Като се изключат естетичните промени, нищо в съдържанието на Кембъл не претърпява кой знае колко драматични изменения. Като редактор той все така продължава да публикува отлична проза: достатъчно ви е да погледнете решението му да издаде цикъла за Дюн на Франк Хърбърт. Но макар списанието да запазва своята популярност, Ашли подчертава, че редакторът му „не прави много, за да го развива… Всъщност именно стабилният модел на Analog е главната препоръка в очите на много читатели.“ Независимо от това обаче Кембъл е изпаднал в удобна съзидателна рутина: новаторският дух, който е променил радикално лицето на жанра, вече го няма и дори някои от елитните автори на списанието като Айзък Азимов описват по-късните му години като „сянка на онова, което е било някога“.

Кембъл остава начело до смъртта си през 1971 год., когато редакторската му мантия е наметната на раменете на един от редовните автори в списанието, Бен Бова, който започва да трансформира Analog съгласно собствените си разбирания. Според Encyclopedia of Science Fiction по време на управлението на Бова:

„ … започват да се появяват автори като Роджър Зелазни, които не биха се вписали в разбиранията на Кембъл. Макар редакторската политика да остава ориентирана към традиционната научна фантастика, преобладава по-либерално отношение, което на свой ред води до протести от страна на читатели след появата на определени разкази от Джо Холдеман и Фредерик Пол, които – дори и да са умерени според съвременните ни очаквания – не се вписват в очакванията на старомодните читатели на Astounding, които разгръщат страниците на Analog.“

Бова остава в списанието до 1978 год., когато взима решението да загърби редакторската работа (само за да го грабнат от Omni Magazine^x не много след това). На негово място за редактор е нает нов писател от контингента на Analog, Станли Шмит, който само десет години по-рано е публикувал първия си разказ в списанието – „A Flash of Darkness“^xi. Шмит ще остане в Analog като поредната неизменна сила чак до 2012 год., а продължителността на назначението му съперничи на това на Кембъл и подсигурява дръзкото развитие на списанието в бъдещето.

Преходът на Astounding в Analog до голяма степен е повърхностно решение, но е промяна, която отговаря на тогавашните нрави и разбирания, предварителен поглед към някои от промените в жанра, които ще възникнат в предстоящите десетилетия. Макар и иновативен в ранните си години Кембъл остава в зоната си на комфорт, реагира остро на промените и не проявява желание да се адаптира към развитията в жанра. В крайна смета промените в стила и тона ще настъпят след смъртта му, когато списанието попада в ръцете на нов редактор. Но независимо от нежеланието на Кембъл да продължи работата си в новаторски дух гласът му се чува ясно и дългото му присъствие придава последователност на списанието, която му позволява да продължи напред и да оцелее чак до наши дни.

Андрю Липтак е писател на свободна практика и историк от щата Върмонт. Посетете сайта му: andrewliptak.com. Намеретe го в Twitter: @andrewliptak.

Бележки:

Превод от английски: Петър Тушков, 2015