Библиотека Преводни разкази

„Мързеливия Джак“ от Джоузеф Джейкъбс, английска приказка

Джоузеф ДжейкъбсМързеливия Джак
от Джоузеф Джейкъбс

Имало едно време момък на име Джак, който живеел заедно с майка си. Двамата били много бедни и старата му майка свързвала двата края като предяла, ала Джак бил така мързелив, че не вършел нищо друго, освен да се препича на слънце в топли дни или да се излежава до камината през зимата. Така че го наричали Мързеливия Джак. Майка му не успявала да го накара да свърши никаква работа и накрая, един понеделник, му рекла, че ако не започне да работи и сам да си изкарва овесената каша, ще го изгони да си търси късмета.

Това стреснало Джак, тъй че на следващия ден отишъл и се хванал на работа при техен съсед фермер срещу едно пени дневно; ала на връщане към дома, понеже никога досега не бил носил пари в себе си, изгубил пенито, докато прескачал през потока.

– Глупаво момче – казала майка му, – трябвало е да го сложиш в джоба си.

– Следващия път така ще сторя – отвърнал Джак.

В сряда Джак отново излязъл и се хванал на работа за един кравар, който му се отплатил за труда през деня с гърне мляко. Джак взел гърнето и го пъхнал в големия джоб на палтото си, но го разлял още преди да се е прибрал у дома.

– Жива да не бях! – казала старицата, – трябвало е да го носиш на главата си.

– Следващия път така ще сторя – рекъл Джак.

И тъй, в четвъртък отново се хванал на работа при един земеделец, който се съгласил в замяна на услугата да му се отплати с крема сирене. На вечерта Джак си тръгнал с крема сиренето на глава. Ала по времето, когато се прибрал у дома, сиренето било вкиснато, част от него се била разпиляла, а друга част – полепнала по косата му.

– Глупав негоднико – казала майка му, – трябвало е да го носиш в ръце.

– Следващия път така ще сторя – отвърнал Джак.

В петък Мързеливия Джак отново излязъл и се хванал на работа за един пекар, а пекарят, в замяна на труда му, се отплатил само с един голям котарак. Джак взел котарака и тръгнал да си ходи, като го носел много внимателно на ръце, но почти веднага котаракът го издраскал така лошо, че Джак се принудил да го пусне. Когато се върнал у дома, неговата майка му казала:

– Глупаво момче, трябвало е да го завържеш на връвчица и да го влачиш подире си.

– Следващия път така ще сторя – рекъл Джак.

Така че в събота Джак се хванал на работа при един касапин, който го възнаградил с чудна овнешка плешка. Джак взел овнешкото, завързал го на връвчица и започнал да го влачи след себе си в прахта, тъй че докато се прибрал у дома, месото съвсем се похабило. Този път на майка му й прикипяло, защото на следващия ден било неделя и й се налагало да сготви само зеле за обяд.

– Мухльо такъв – рекла тя на сина си, – трябвало е да я носиш на рамо.

– Следващия път така ще сторя – отвърнал Джак.

На следващия понеделник Мързеливия Джак отново излязъл и се хванал на работа при един говедар, който се разплатил с него с едно магаре. Не било лесна работа за Джак да метне магарето на рамо, но най-сетне го сторил и тръгнал полека към дома с наградата. Съвсем случайно на пътя, откъдето минавал, живеели един богаташ и едничката му дъщеря – красива девойка, но глухоняма. Девойката нивга през живота си не се била смяла, а докторите казвали, че никога няма да проговори, дордето някой не я разсмее. Младата жена случайно надникнала през прозореца, когато Джак минал с магарето на рамене – краката на магарето били вирнати във въздуха – и гледката й се сторила така смешна и необичайна, че избухнала в искрен смях, след което незабавно си възвърнала дар слово и започнала да чува. Баща й бил тъй радостен, че изпълнил обещанието си и я омъжил за Мързеливия Джак, който по този начин станал богат джентълмен. След което заживели в голяма къща и майката на Джак живяла щастливо с тях до дълбока старост.

прев. от англ.: Петър Тушков, 24 юни 2010

Creative Commons License

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.