Хансьорг Шертенлайб може да бъде намерен и като Хансйорг Шертенлайб в нета
Роден е през 1957 г. в Цюрих. Живее като свободен писател във Виена и в Лондон, а от 1996 г. – в Ирландия. Носител е на литературни награди – за бестселъра „Стаята на госпожата“ през 1995 г. и за романа „Хартиеният крал“ през 2003-а.
Открих откъс от Дъждовният оркестър в сайта на traduki
Всичко това го изреждам (не е мое), защото още не съм решила какво мисля за тази книга. Когато нещо ми хареса – обичайната квалификация е „става”, „добро е”, „бива”, но този път някак не ми се ще да посягам към някоя от тях.
Да започнем от началото.
В предишната си обиколка по книжарниците, когато се опитах да намеря „Хайде да крадем коне”, попаднах на „Дъждовният оркестър”. Препоръчаха ми я като „много нежно и красиво написан роман”, но се въздържах – тогава имах други заглавия в главата си. Когато ги отметнах, любопитството ми се събуди и си измислих среща в близост до новата ми любима книжарница (Хеликона в хотел България на „Цар Освободител“), предишната (Писмена до кино Люмиер) вече е на централния вход на НДК и прилича на … даже нямам желание да окачествявам – тясно и неприветливо…
Та, измислих си ходене до там и си я купих, че я и прочетох. От средата я четох сравнително бързо, няма да си кривя душата – не е лоша, но… май исках още малко.
Няма да наруша правилата на собствените си писания за книги, ако кажа, че това е разказ в разказа, преплитат се две сюжетни линии, две човешки същества се срещат, опознават се и въвличат четящия в това познанство. Историите са хем стандартни (любов, предателство, изневяра, раздяла, приятелство, доверие, обич), хем – достатъчно колоритни. Това е историята на една ирландка, смела, жизнена и силна, която в края на дните си се среща с писател и му подарява освен приятелството и доверието си и историята на своята голяма любов. Писателят – изоставен от съпругата си, на свой ред наранен и предаден, откривайки истината за миналото на героинята си, намира своите отговори и основания да продължи живота си.
Имаше различни моменти от книгата, нахвърлени с умение и фантазия, които ме увлякоха. Шертенлайб умее да описва детайли, събития, характери. Достатъчно забавен е.
Но… някак трудно ми е да кажа, че книгата е добра. Знам ли, може пък просто да не е било достатъчно добро четенето ми.
Май това мога да кажа достатъчно откровено за книгата. Ако ви се опитва – приятно четене!
Зорница Ангелова