От блога на armydreamer и множество независими източници научаваме, че американската писателка Джоана Ръс, една от основните фигури в англоезичната фантастика и съвременната феминистка литература, е починала на 74-годишна възраст, след като по-рано тази седмица е била хоспитализирана по спешност поради прекаран инсулт.
Известна със своя роман класика във феминистката фантастика „The Female Man“ (1975), Джоана Ръс (1937-2011) е автор на шест романа, четири сборника с къса проза и множество нелитературни творби, сред които „How to Suppress Women’s Writing“ (1983), разглеждаща проблемите на сексизма и расизма в различни областите на изкуството.
Повече за Джоана Ръс можете да научите, ако се запознаете със:
- превода на Владимир Полеганов – Джоана Ръс: за естетиката в научната фантастика (в две части);
- Статията в българската Уикипедия;
- а така също, ако прочете (на български) нейния разказ „Едно старомодно момиче“ в превод на Юлиян Стойнов в „Български разкази“;
- или (на английски) разказа „When It Changed“ в Scribd.
Нека си припомним тази остроумна жена и с нейния
Разговорник за пришълци:
ПРИ КАЦАНЕ
Това ли ви е атмосферата?
Веднага ми дайте скафандъра!
Това не е атмосфера, а пръдня!
Първо, това не е чиния и второ, не се продава!
Престанете да ме посрещате, още не съм излязъл целия!
Стига сте ме дърпали за… (да се постави съответния орган)!
Това ли наричате „панталони“? Махнете ги, пречат ми да дишам!
Какво? Да ви дам за спомен част от себе си?!?
НА БАНКЕТА
Настина ли смятате, че това не противно? Тогава сипете ми още малко…
Наистина ли не можете да доставите жива храна, или трябва да ям труп?
Извинете, но ми се струва че това блюдо вече са го яли. И то доста отдавна!
Не ми подавайте така чинията, моят отвор да поглъщане на храна изобщо не е там.
Дайте лъжицата насам!
Благодаря, но ми е рано още да си лягам.
Изроди, с това ние мием отходните си помещения!
Не съм виновен, че обувката ви се разложи, щом ме настъпихте по крака.
Такава е обмяната на веществата ми!!!
Тези прибори със зъбчетата имат много приятен вкус, но в гарнитурата им има много органика!
Това еротично ли е?
Извинете, а кой ви носи, докато изпълнявате танца си?
А-а, това е музика!!!
СЛЕД БАНКЕТА
Да бъдат проклети и посрещачите и земната им гравитация!
Тоя с униформата и палката, какво иска от мен?
Ей, къде тръгнахте, мен кой ще ме носи?
Ало, красавице, къде е космодрума?
Не е твоя работа къде съм бил, когато ти си била красавица…
Да те изядат дано!
От вас мирише още по-лошо!
Оставете окото ми на мира!
Престанете, няма да ви дам да ме опитате!
И ако дам, то не на всеки!
Приберете си вашата прекрасна половинка!
Това е неделима част от тялото ми!
Не, категорично съм против!
Мен това изобщо не ме възбужда.
Как го правите?
Но това е толкова неудобно!!!
И мислите, че ще плащам за това!?!
Това е насилие!!!
В ХОТЕЛА
Извинете, но аз съм прекалено много за едноместен номер!
А, тази стая ми става!
Дори не ми стиска под мишниците!
Ало ресторантът ли е? Минаха вече две секунди, а поръчката ми още я няма!
Това не е килимче!!!
Още веднъж повтарям, че татуировката „Мръсник, изтрий краката си тук!“ не написана за вас!
Благодаря, довиждане! Не, това не е дясната ми ръка! Да, това е тя! Не се тревожете, почти не се обидих!
Администраторът? Специално ви молих да не настанявате никого при мен!… А и това че ги наричате „хлебарки“ не намалява броя им!!!
Добре, поне изнесете мебелите, те ми убиват!
В МАГАЗИНА
Това за гримиране ли… мислех, че се приема вътрешно… Може ли да получа лиценз за износ на биологичното оръжие наречено „водка“?
А има ли ваксина за предпазване от него?
Не, моите люспи не са от чисто злато, повечето е платина. Какво, не, ние не си сменяме кожата!
Не, не се продава, това е част от тялото.
НА ИЗПРАЩАНЕ
Нека да не плачат, аз наистина повече няма да дойда! Пуснете ми звездолета!
Ще броя до три милиона и ще ви наплюя! Един милион, два милиона…
От къде е взет преводът?