Стихотворения
от Поли Муканова

* * *

гласът е винаги тя
погалване на чаша
новговор
тоталност на звука
тя е името
изплъзващо се назоваване
тя е симфония
тя е музиката
(тя не може да е понятие)
тя е последната битка

inspired by „Шум, тон, минимализъм“ (Музикална дегустация)

* * *
(по Боало)

да постои
още девет самотни години
в скрина
да мълчи там и не
произнася себе си
да отмине без да се е случвал
и това да бъде изящната
поетика
на отлежалото
шедьовъра

Из „Пиесата“

(той)

отлепя кожата си
като стар афиш
на пропуснат спектакъл
аплодира всеки свой ход
бис
бис
бис
спуска завесите
на баналната вечер
оголен ляга
татуира си “тя”

(тя)

не може да спре ускорителното движение
кинезисът на вечното си лутане
към своя свят
обикаля
движи се по осите на механични колела
прокопава тунел до дъното на земята
до магмата
до ядрения логос където има център на привличане
всмукващ
трептенията
вълните и частиците
в епицентъра на съвършеното полагане на времето
където се е стекла любовта
опорна точка на телата им

(тя / той)

момчешкият ѝ почерк
срещу
неговия краснопис
допълват се в обратен ред
тя пише той
той пише тя

Поли Муканова е българска поетеса, докторант в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Стихосбирката „Мигове в кибритена кутийка“, 2009, изд. „Алтера“ (от която са откъсите от „Пиесата“ и стихотворението „(По Боало)“), е преведена и на македонски от Зоран Якимоски. Посетете и блога на Поли Муканова, откъдето с любезното разрешение на авторката препечатваме и „Гласът е винаги тя“.