Книги

Марио Варгас Льоса – Леля Хулия и писачът

"Леля Хулия и писачът" от Марио Варгас ЛьосаПървоначално бях решила да си спестя коментарите по тази книга. Някак нахално ми се видя и безочливо да говоря за нещо, което е познато от доста време. После се оказа, че сред познатите ми Льоса не е чак толкова познат. Приятелите и те се оказаха вдигащи рамене. Какво пък. Реших да съм нагла. Удоволствието, което ми предложи тази книга, го заслужава. Ако сте чели „Леля Хулия и писачът“ на Марио Варгас Льоса – ще се радвам да чуя Вашите впечатления, ако не сте – що дремете още, беж към книжарницата, пускайте поръчка в нета, проверете библиотеките (има и по-старо издание), разпитайте приятели. Чудесна книга. Не я пропускайте.

Заслугата да я открия за себе си е на един човек, чието мнение и литературен вкус не са ме подвеждали. Когато говореше за „Леля Хулия…“, това споменаване беше така емоционално и трескаво, че първо се почудих какво толкова, а после любопитството свърши своето. Тук казвам официалното си „Благодаря!“

По темата има достатъчно писано, вижте

това:

http://literaturatadnes.com/archives/614

това:

http://www.monitor.bg/article?id=80662

това е за Льоса…

А тук има откъс.

Ако щете вярвайте, но този път даже ще поразкажа. Естествено, че това е много мръсен номер, защото моето разказване няма нищо общо с красотата и лекотата на повествованието при Льоса, но нали трябва да страдате ;)

В кратичките ревюта на книгата пише, че е един до известна степен автобиографичен роман, описващ любовта на Льоса с леля му и паралелно с това историята на един създател на радио-пиеси.

Ха. Грънци. Това върви да ви го каже някой, който по задължение е попрегледал книгата и отбива номера. (Ако сте хитри, ще прочетете какво казва той за романа си – написано е с едни ситни буквички в началото на книгата, но може много лесно да се пропусне и да си призная – стори ми се находчиво от страна на издателите да го сложат там и така.)

Льоса просто лови любопитството на читателя с това „автобиографично“, а любовта с лелята… тук вече на клона са се метнали n на брой маймуни и с широко отворени очи шарят по редовете, търсейки прелюбодеянието. Страдание за подобно любопитство е нужно и си го получават – историята с лелята е една от сюжетните линии, разплитащи се през цялото време. Но ако беше само тя – … щеше да е един средно плосък и доста безинтересен роман. Ако останалата част от книгата – отделни разкази (съвсем леко недовършени), беше събрана в един сборник – има майсторство, но и те щяха да са в графата средна работа. (Добре де – може да се класифицират и като „добри“ – аз съм мрънкалник.)

Ето тук е майсторското изпълнение. В частта, където Льоса уж разказва историята за леля Хулия, той вкарва и описанието на личността и „творчеството“ на Педро Камачо (писачът), а в разказната част, която се редува с първата, оживяват героите на Камачо. Това обаче разбирате в движение, защото първоначално историите звучат някак правдоподобно, с течение на повествованието те стават все по-странни и все по-шантаво забъркани, следвайки състоянието на писача.

Дотук нищо не сте разбрали от книгата, а аз съм ви разказала доста – надявам се, че вече е започнало да ви гложди любопитство.

Ето как аз видях този роман. За едни автори писането е развиването по специфичен начин на определена история, за други то е сериозно и задълбочено проучване, което ви поднася само квинтесенцията на авторовите открития, оставяйки ви сами – да търсите и искате още от това, което ви е представено. Има и една трета група – те също разказват история, също правят своите проучвания, но… пишейки, тези хора се забавляват, играят си със сюжета, с вас, със себе си, със света. Моделират всичко това, пречупват го по странен начин, показват ви го от неподозирани ъгли и когато попаднете в него – обречени сте на магия. Точно тази група е групата на майсторите. И поне в този си роман Льоса е един от тях – според мен (не казвам, че и на други би трябвало да хареса толкова много ;) ).

Историята беше като пътека, поръсена с трохи, които ме водеха към целта. Тук мъж на 50 в разцвета на силите си, там сушени сливи, после страстен ухажор и неумолимата му дама, много смях, щипка любопитство и красив текст. Това беше плетеница, филигранна, пъстра и забавна, в която аз също бях поканена да играя, да се забавлявам и да откривателствам – беше истинско приключение. Съжалявам само за едно нещо – свърши.

Надявам се и вие да изпитате това съжаление ;)

Книгата е издадена от Издателска къща „Хермес“, но има и издание от 81-ва на „Христо Г. Данов“, по-новото издание, което аз четох, е преведено от Емилия Юлзари и мисля, че е доста добре направено.

На смелчаците: приятно четене!

Един коментар по “Марио Варгас Льоса – Леля Хулия и писачът

  1. Зори, три години по-късно да се включа (проблемът е, че късно започнах да чета този сайт).
    Великолепна история от невинните ми години и много се радвам да разбера, че е преиздадена. Между другото, първото издание също е в првод на Емилия Юлзари. По онова време тя и Румен Стоянов главно превеждаха латиноамериканските писатели за нас. Превеждаха ги великолепно, чета без проблеми на испански и това е искреното ми мнение.
    Радвам се, че надникнах, защото отдавна се канех да я препрочета. Сега със сигурност ще го направя.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.