Това е от онези книги, които веднага влизат в графата „незабравими от детството“ или, ако сте я прочели в по-късен етап, отива в графата „незабравими, но по дяволите, остарях, а все още вярвам в демони и вещици!“ Ако въображението в главите ни е ластик, то големи разказвачи като Зелазни и Шекли успяват да го хванат, да го разтеглят и да засвирят такава мелодия, каквато има само в приказките.

„Донесете ми главата на принца“ е роман-приказка, пропит от черен хумор, черва и кръв. Демонът Аззи решава да се включи в състезанието между силите на доброто и злото, което се провежда всяко хилядолетие и което определя съдбата на човечеството за следващите хиляда години – дали да бъде управлявано от добрите ангели или от злите демони. Аззи започва да проектира своя коварен план, а той е да пресъздаде приказката за Спящата красавица. Но няма да завърши толкова лигаво и романтично, а красавицата ще убие принца. Така Аззи започва да сглобява своя принц и принцеса, взема за основа главите на трагично загинала двойка влюбени, чийто страхлив мъжки представител е изоставил женския. Взема за помощник и гърбавия верен слуга Фрике, който послушно изкормва крака, ръце и глави, за да осигури необходимите части на господаря му Аззи.

Но накрая всичко се обърква…

Не знам как Шекли и Зелазни успяват да пресъздадат силите на злото по такъв начин, че въпреки делата им накрая ти стават симпатични? Всеки читател би бил съпричастен и би се усмихнал на несгодите и несполуките на Аззи, който накрая губи всичко. Присъстват и колоритни образи като прелъстителната вещица Илит, ангелът Бабриел, Безименен ужас и т.н.

С две думи – велика приказка :)