Беларус – приказка
от ВБВ
… вадзiць!, донесоха влак-ка в Витебск1.
„уявiць себе (цiхie) ваенные эстрадные пясэнкi –
в эти тяжкi кукурузны къпинни полет-та.
И памреть!“ – Щ.
О, вялiкiе сацiальные радины! Да впрегнем устави!
Машiностраенiе, дьержава, душа эст.
1. Науката
Минск. „Академiя наукъ“ като географск-манiфактурноэ
(с)дроужэство за тесы и други тъкани.
Играни въ яхъри покрити със цинк и билюр2 с
топлоподавания към очи и жлези. –
Играни въ Арматурный Цехъ Дэржавы (= театъра).
Прогресът е единственият морал!
Нека беседваме за културологичната липса на море…
2. Стопанство
Рудничарските пещи в [родината на pждяcaлi полэта]* са
държавная революционная собственность
и дают тлъсто,
черно, женско мляко: Желязо, мед и кървина.
И източния Роман-житие.
От вехт калай все още се изливат дзвънци за
колхози и Предели.
Да може знаците отново да станат Знамена!
3.Iсторiята
1635, Виждането.
1635: Цехови соцiал-революцiи
срещу, възнак,
против Polska jablokova zemlja и Русская широка душа.
…изяждат всичките зеници на чуждото –
Така се являва в Блрс театърът и виждането.
1690, Архитектурата.
1690: Глядзець! Барокът против
(выбiрацелaная) западная памятa. Строшват
костите на дланите и одират очния ви плод
– така изплува Одата, химнът, белоруският допир,
Самабытная iдэалогия и
Фiлософiя эксперыментальнымi навукамi.
Яшче нiколi не было такъв Изток; изтiчанье
както Беларус-земля! Ох, Евалла ябанджийо!
От 1754 до днеска, Плакатът.
1754 – : Възходъ къмто тупикъ.
0! [Кастрацията с ш’типци на деца]* ражда
режисьорството им, Киното,
лозунга, погребението като изкуство и небето
като очерк – сгънки, наноси, утайка. Да четем!
Да четем! И Естрадата на блрс –
земно, кърваво пране под
сутрешния градски тоалет.
…
Помочь! Хачу выйсцi3 из icmopuu!
4. Беларусць умря!
Оловните ѝ, меки коне подтичаха по/след Слънцето;
в посоката му. И страстно забравиха
къде е бакъреният Истанбул, Кападокия, Никея…
Здравей!
2 Зрителна тръба, далекоглед от кристално стъкло. ↑
3 Выйсцi – Да изляза, изпълзя, гледайки назад. ↑
„Беларус – приказка“ от ВБВ ползва условията на договора Криейтив Комънс Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България.
Първа публикация: ВБВ, „Е:то“, изд. „Литературен вестник“, декември 2000, под редакцията на Бойко Пенчев.
Посетете страницата на стихосбирката в сайта на ВБВ.
ВБВ е български писател, поет и литературовед. Има множество публикации в периодиката (Литературен вестник, Егоист, Труд, Капитал, Ах, Мария, Вяра, Денница, Славянски вестник, Следва, Кръг, Алтера, Панорама, Култура, Пирон). Автор на книгите Е:то (2000), Из Th:is (2002) и Typographische Raume : Типографски стаи (2004, в съавторство със СБВ). Един от основателите на групата за поетически пърформънс Дыр Ряжущ. Главен редактор в редакторската група Ред.гру.