Бюлетин

104 години от раждането на Робърт А. Хайнлайн

Робърт Хайнлайн (1929)Хайнлайн е роден на седми, седми, седма, преди 104 години. Цял куп хора пък се жениха на седми, седми, седма, преди 4 години. Едни се раждат, други се женят – така е то.

Голям писател е, или поне така се мисли. :) Кариерата му стартира с разказа „Линията на живота“, издаден 1939 г. По-късно пише главно юношеска литература, по непонятни за мен причини издадена и у нас. Ако не цялата, то поне доста от нея. Честно, наистина няма какво да се открие в тези истории, освен как да си изгубим приятно и незатормозяващо няколко часа и да проследим някои по-късно реализирали се идеи в реалния свят. Историите са семпли, героите – непретенциозни, а като плюс може да се отбележи, че поради възрастта на аудиторията сексуалната тематика не е толкова натрапчива, колкото в други негови книги. Сред тях са:

„Звездният звяр“ – история за Земята, контрабандата на живи извънземни принцеси и дезинформацията. Така казано звучи интересно. Да, ама няма нищо друго за казване, което е и причината да не помня много от книгата.

„Кукловодите“ – това спокойно би могло да бъде филмирано дори днес, като даже сцените с цялото население на Америка, тръгнало по нудистки одеяния, не биха били пропуснати. Извънземни зомбират хора, прилепвайки към гръбнаците им. Борбата е безмилостно жестока. Тия извънземни, мисля, могат да бъдат мернати и в „Линията на бляновете“ на Лукяненко или поне едни, които страшно им приличат. :)

„Врата към лятото“ – приятна история, като изключим педофилския елемент вътре. Някои добри попадения вътре, други – не. А и фактът, че главният герой е влюбен в 11-годишна е удобно финтиран с пътешествие във времето.

„Двойна звезда“ – псевдополитическо приключение, с много чуждици, както забелязва преводачът, и с много по-малко истинска интрига. Земята, Луната и Марс са намесени, като имам чувството, че историята е дала някои идеи на Хайнлайн за „Странник в странна страна“.

„Звездните рейнджъри“ – книгата, която бележи раздялата на Хайнлайн с юношеството, ако мога така да се изразя. Милитаризъм, гадни извънземни, които трябва да бъдат редуцирани (напук на ксеноеколозите (вметка от мен)) и много бой, придружен с яки, извънземноразмазващи технологии. Заради тази книга го наричат фашист, но на Хайнлайн май не му пука много. :)

* * *

Робърт ХайнлайнСледващият период, за който мога да говоря, е 1961 до 1973 г. Той започва блестящо със:

„Странник в странна страна“ – ми, другите на Хайнлайн всъщност можете да ги пропуснете, струва ми се. „Странник в странна страна“ е знаме на сексуалната революция в САЩ и доста от следващите му книги като „Няма да се уплаша от злото“, „Отвъд залеза“ и „Имението на Фарнъм“ доразвиват докрай заложените там идеи. Проблемът ми е, че само тези проблеми развиват и ми звучат монотонно, досадно, демагогски даже. Като цяло е ясно защо влиза в големите трима на американската фантастика. Просветител е и носи идеите на бъдещето, борейки се с консервативното общество, но това е вече история и извадени от контекста, тези книги са просто… „нелепи“ е неточно определение, може би „несъдържателни“. Така или иначе, ако не сте се сетили на що за книга сте попаднали, когато стигнете до инцеста, е и моментът, когато ще ви просветне. :D Това, разбира се, не важи за всичките му книги от периода.

„Пътят към славата“ – книгата е фентъзи, което е общо взето приятно, но не впечатлява с много, най-вече с финала си, който едва си го спомням. Един младеж трябва да извърши куп подвизи с помощта на девойка, която се оказва царица в изгнание и която трябва да бъде върната на трона. Това си спомням.

„Луната е наставница сурова“ – тази книга излиза през 1966 г. и се смята за една от най-влиятелните либертариански книги или поне така прочетох. Добра е наистина, като особено оценявам, че свободната любов и разчупеният брачен модел, представен в книгата, са само част от пеизажа, а не фигури на преден план. Силно я препоръчвам на всички любители. :)

След седемгодишно прекъсване, Хайнлайн пак започва да пише и издава 5 романа до смъртта си през 1988 г. От тях съм чел два:

„Спечели облог за Сатаната“ – книгата май се заиграва с Йов, но нямам ясен спомен от нея, с изключение на факта, че героят и героинята подскачат от вариант на Земята в друг вариант, търпейки шегите на Всевишния.

„Фрайди“ – това е книгата, която ме впечатли. Не, че притежава особени качества, но е приятна и не дотяга с прекалено много демагогика. Колкото я има, е тясно обвързана с действието и проблемите на героинята. Тя пък живее на Земята, която разполага с куп слаби правителства, куп могъщи корпорации, куп проблеми и наближаваща сериозна криза. Фрайди от своя страна трябва да се справи с предразсъдъците към изкуствените хора. Леко мрачният финал, мрачен за Земята, но не и за героинята, е това, което отличава книгата от иначе абсолютните щастливи завършеци на другите книги на автора.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.