Хайнлайн е роден на седми, седми, седма, преди 104 години. Цял куп хора пък се жениха на седми, седми, седма, преди 4 години. Едни се раждат, други се женят – така е то.
Голям писател е, или поне така се мисли. :) Кариерата му стартира с разказа „Линията на живота“, издаден 1939 г. По-късно пише главно юношеска литература, по непонятни за мен причини издадена и у нас. Ако не цялата, то поне доста от нея. Честно, наистина няма какво да се открие в тези истории, освен как да си изгубим приятно и незатормозяващо няколко часа и да проследим някои по-късно реализирали се идеи в реалния свят. Историите са семпли, героите – непретенциозни, а като плюс може да се отбележи, че поради възрастта на аудиторията сексуалната тематика не е толкова натрапчива, колкото в други негови книги. Сред тях са:
„Звездният звяр“ – история за Земята, контрабандата на живи извънземни принцеси и дезинформацията. Така казано звучи интересно. Да, ама няма нищо друго за казване, което е и причината да не помня много от книгата.
„Кукловодите“ – това спокойно би могло да бъде филмирано дори днес, като даже сцените с цялото население на Америка, тръгнало по нудистки одеяния, не биха били пропуснати. Извънземни зомбират хора, прилепвайки към гръбнаците им. Борбата е безмилостно жестока. Тия извънземни, мисля, могат да бъдат мернати и в „Линията на бляновете“ на Лукяненко или поне едни, които страшно им приличат. :)
„Врата към лятото“ – приятна история, като изключим педофилския елемент вътре. Някои добри попадения вътре, други – не. А и фактът, че главният герой е влюбен в 11-годишна е удобно финтиран с пътешествие във времето.
„Двойна звезда“ – псевдополитическо приключение, с много чуждици, както забелязва преводачът, и с много по-малко истинска интрига. Земята, Луната и Марс са намесени, като имам чувството, че историята е дала някои идеи на Хайнлайн за „Странник в странна страна“.
„Звездните рейнджъри“ – книгата, която бележи раздялата на Хайнлайн с юношеството, ако мога така да се изразя. Милитаризъм, гадни извънземни, които трябва да бъдат редуцирани (напук на ксеноеколозите (вметка от мен)) и много бой, придружен с яки, извънземноразмазващи технологии. Заради тази книга го наричат фашист, но на Хайнлайн май не му пука много. :)
* * *
Следващият период, за който мога да говоря, е 1961 до 1973 г. Той започва блестящо със:
„Странник в странна страна“ – ми, другите на Хайнлайн всъщност можете да ги пропуснете, струва ми се. „Странник в странна страна“ е знаме на сексуалната революция в САЩ и доста от следващите му книги като „Няма да се уплаша от злото“, „Отвъд залеза“ и „Имението на Фарнъм“ доразвиват докрай заложените там идеи. Проблемът ми е, че само тези проблеми развиват и ми звучат монотонно, досадно, демагогски даже. Като цяло е ясно защо влиза в големите трима на американската фантастика. Просветител е и носи идеите на бъдещето, борейки се с консервативното общество, но това е вече история и извадени от контекста, тези книги са просто… „нелепи“ е неточно определение, може би „несъдържателни“. Така или иначе, ако не сте се сетили на що за книга сте попаднали, когато стигнете до инцеста, е и моментът, когато ще ви просветне. :D Това, разбира се, не важи за всичките му книги от периода.
„Пътят към славата“ – книгата е фентъзи, което е общо взето приятно, но не впечатлява с много, най-вече с финала си, който едва си го спомням. Един младеж трябва да извърши куп подвизи с помощта на девойка, която се оказва царица в изгнание и която трябва да бъде върната на трона. Това си спомням.
„Луната е наставница сурова“ – тази книга излиза през 1966 г. и се смята за една от най-влиятелните либертариански книги или поне така прочетох. Добра е наистина, като особено оценявам, че свободната любов и разчупеният брачен модел, представен в книгата, са само част от пеизажа, а не фигури на преден план. Силно я препоръчвам на всички любители. :)
След седемгодишно прекъсване, Хайнлайн пак започва да пише и издава 5 романа до смъртта си през 1988 г. От тях съм чел два:
„Спечели облог за Сатаната“ – книгата май се заиграва с Йов, но нямам ясен спомен от нея, с изключение на факта, че героят и героинята подскачат от вариант на Земята в друг вариант, търпейки шегите на Всевишния.
„Фрайди“ – това е книгата, която ме впечатли. Не, че притежава особени качества, но е приятна и не дотяга с прекалено много демагогика. Колкото я има, е тясно обвързана с действието и проблемите на героинята. Тя пък живее на Земята, която разполага с куп слаби правителства, куп могъщи корпорации, куп проблеми и наближаваща сериозна криза. Фрайди от своя страна трябва да се справи с предразсъдъците към изкуствените хора. Леко мрачният финал, мрачен за Земята, но не и за героинята, е това, което отличава книгата от иначе абсолютните щастливи завършеци на другите книги на автора.