Lammoth и Зори четоха една и съща книга!

Първо Lammoth каза…

Ще ви призная нещо – никога не съм харесвал ортодоксалното фентъзи, от онези с провлачени истории за смели герои, красиви принцеси, принцове, страшни войни, магии и драми.

Затова бях малко резервиран към Джо Абъркромби и романа му „Отмъщението на Монца“. Но още от първите страници ми стана ясно, че това е широко скроен писател, с извратено чувство за хумор, разказващ развлекателно и най-важното – той не се церемони и не следва никакви правила. Всъщност ето ви едно интервю, в което британецът говори за книгата. Ще се убедите, че е симпатяга:

Влияние – В интервюто Джо признава, че се вдъхновява както от литературни произведения, така и от киното. Основно е черпил вдъхновение от филма на Джон Боорман – Point Blank (1967), както и от книгите на Макиавели, който е описал сблъсъците и междуособиците в политиката на италианските градове-държави през 15-16 век.

Свят и атмосфера – Абъркромби е изградил един мрачен и тъмен свят на непрекъснати войни и политически интриги, изпъстрен с коварство, алчност, лицемерие и сервилност. Парите определят действията. Свят, в който липсва какъвто и да е морал. Приятелите стават врагове, а враговете – съюзници. Различаването на доброто и злото зависи от коя страна си застанал.

Тема и история – Темата за отмъщението е стара като света, тя заема централна роля в голяма част от класическите творби, като започнем от „Хамлет“ и стигнем до „Граф Монте Кристо“, а и до днес тя е актуална.

Главната героиня е жена, Монца Муркато, сама издигнала се от фермерка до военен лидер. Популярността ѝ се увеличава, а нейния работодател, херцог Орсо, се притеснява да не заеме неговото място. Херцогът организира покушение, в което загива братът на Монца, а самата тя едвам оцелява. Хирург успява да я сглоби и излекува. Монца обаче иска вендета – кърваво отмъщение – и е готова на всичко, за да го изпълни докрай. Нищо не може да се спре пред пътя ѝ, не случайно я наричат Змията на Талинс. Голяма кучка е, несъмнено :)

Герои – Нещото, което наистина ме удиви в Абъркромби, е умението му да изгражда пълнокръвни герои, с всичките им тъмни страни и слабости. В книгата положителни образи няма, всички са готови да вземат своето и да следват целите си. В този свят на власт и сребролюбие, оцеляват само лукавите, хитрите и безкомпромисните. Британецът не ни е спестил нищо и не е тръгнал да ни залъгва с истории за идеализъм и справедливост. За съжаление този свят твърде много наподобява нашия, реален такъв… Има вероятност направо да намразите Абъркромби, заради начина, по който се отнася с главните си герои. Ще ви накара наистина да тъжите за някои от тях.

Освен красивата и силна като характер Монца в романа блестят още няколко герои. Дошлият от север здравеняк Тръпката, който иска да заживее по-спокоен и по-честен живот. В началото той казва:

Но в края на романа възгледите му се променят:

Друг образ, който ми хареса, бе този на Коска, вечно пияния командир и учител на Монца. Води предимно битка с бутилките, но той е генератор на онaзи жизнерадостна, честна и неприлична смесица от мъдрост и хумор:

Хумор – варира от черен през многоцветен до направо гнусен :) Благодарение на него аз минах през тези 600 страници. Оригинален, странен, директен хумор, типичен британски. Някои от сцените направо не мога да ги забравя – след като прави секс, Монца хвърля 5 монети на любовника си, а той изсумтява: „К’во е т’ва? Чувствам се като курва“, а Монца му отговаря:

Сещам се за още една сцена, в която Монца пак прави секс, но я залавят както е гола, а един от наемниците вижда белезите от покушението и я пита от къде са ѝ. Тя му отговаря:

Не, не си мислете, че книгата е пълна със секс сцени, не знам защо, по дяволите, само тях помня :( Книгата всъщност е доста по-мрачна и тежка, отколкото изглежда. Без да помпозничи, Джо е наситил с точната доза хумор и мъдрост, толкова, колкото те да не досаждат и да направят приключението по-интересно.

Недостатъци – Абъркромби знае как да стигне от началото до края в една история, от точка А до точка Б. Проблемът е, че избира най-дългия път до там. Ще е добре следващите му книги да са с няколкостотин страници по-малко :) Хич не ми се иска да е пореднияj автор на фентъзи тухли четворки – твърде ангажиращо и затормозяващо е. Иска ми се романите му да са по-концентрирани и по-директни, за да не се губи динамиката на действието. И да не се провлачва във времето. Това e все едно да отидеш на кино и да изгледаш 5-часов филм. Колкото и да е добър, ще ти писне някъде към третия час. Поне на мен ми се иска да е така, а Абъркромби наистина е страхотен писател, ще е жалко да се загуби из хилядите страници на дебелотомна поредица.

Леле…Това ревю стана бая дълго! Е, не всеки ден чета книжки по 600 страници все пак :) Много по-различна е от всичко останало, каквото бях чел, и се радвам, че се запознах с този млад, извратен и интересен британец. Не знам дали ще имам нервите да прочета останалите му романи, но определено той е глътка свеж въздух във фентъзи-пространството. :) Не случайно трупа цели армии от фенове.

 

…след което Зори плесна Lammoth зад ушите и допълни…

От известно количество време светът се кефи на гибелния ахилов гняв и сваля шапка на майсторлъка на Омир, но смея да твърдя, че никой все още (включая и Абъркромби) не е успял да охарактеризира прекрасно, ярко, запомнящо се, и най-вече – достоверно, разрушителния женски бяс (и само не ми навирайте за пример някакви лигави Скарлетки, че ще ме хванат бесовете).

Е, позволете да ви представя един доста забавен опит.

Какво е нужно според Абъркромби, за да бъде вбесена една жена

1. Да е жена на място – ако е пикла, просто я набиват и ѝ минава яростта, – Монца определено не е такава. Умее да яде бой, но и знае как да напляска няколко непослушни мъже. Перфектен трик за печелене на невръстна мъжка аудитория, защото за по-възрастната и това не е нужно – достатъчно е да изтипосате примерно ето такава обложка:

2. Второ условие е въпросната дама (бясна котка) да има какво да губи, да няма нищо за губене или просто да има едно наум, че е решила нещо.

3. Да ѝ объркате плановете, т.е. мъжорлята да ѝ се пречкат в краката.

4. Да го направите леко болезнено – да кажем: можете да я метнете в някоя пропаст сред боклука, който се изхвърля извън крепостната стена, а за всеки случай преди това можете да я понаръгате няколко пъти (целете се в зони извън шията, сърцето и мозъка, защото иначе тя може да предаде богу дух още преди да е полетяла в пропастта, а вие да няма чий бяс да описвате после).

5. За да има оправдание за всички гадости, които ще извърши след това, можете да гътнете нейния брат и любовник по съвместителство.

6. За цвят можете да създадете един свят, раздиран от войни и гадости.

7. Ако умеете да пишете добре – да натракате къде 600 страници по-въпроса за нейните действия след гореописаните 20 за гътването и хвърлянето в пропастта.

Е така се прави анализ на женски бяс според Джо Абъркромби. Мисля, че има още да учи, но нищо не пречи да прочетете какво е сътворил.

Книгата е разделена на седем условни части – седем са мъжете, участвали в опита за убийството на Монца, на които тя официално отмъщава за смъртта на брат си. Всяка от историите е относително уникална и забавна. Участват различни герои, случва се в различни места. Някои от тези места са създадени с леко намигване към реални европейски градове – в едно от тях се намира централният офис на банкерът-злодей, (къде ли имаше много банки), а в друго каналите, тинята и карнавалните маски по никакъв начин няма да ви напомнят за една не по-малко известна туристическа дестинация.

Отмъщението си Монца планира и осъществява с помощта на група наемници. Отровители, северни варвари, впиянчени бивши наемнически предводители, коварни шпионки и прочие и прочие. Помислено е както за нежната женска аудитория (севернякът ми падна на сърце моменталически), така и за взискателната мъжка – битки, сражения, неочаквани обрати и една кървава харпия (прекрасна дори и след сериозни медицински интервенции), крачеща през трупове с типично женска последователност към финалния сблъсък с основния злодей.

Няма да ви разказвам къде и какво се случва. Да си призная – Абъркромби е честна гад и не си позволява да шикалкави, историята завършва достатъчно правдоподобно и си заслужава зверските усилия от минаването на толкова много текст.

Прочетох книгата от любопитство и по вина на Ламота. Четенето отне почти седмица и влаченето на тухлата в чантата ми, заради откраднатите минути в адския транспорт, беше достатъчно основание да се издаде на Ламотски огромен червен картон, но книжката (тухла четворка, не се заблуждавайте от умалителното) си заслужава – приятно, забавно, лятно четиво. Е, не е „Война и мир“, но светът е шарен и има нужда от добри разказвачи, които вероятно след време ще напишат и много по-добри истории. Абъркромби има потенциал, а ако почне да пести и мастилото – вярвам, че ще ни поднесе много добри неща.

Ето още едно мнение по въпроса, останалото е преписвано от „Бард“ и можете да си го прочетете там.

На любопитните – приятно четене ;)

Джо Абъркромби и „Отмъщението на Монца“ | Lammoth’s Blog (първа публикация)

Отмъщението на Монца – Джо Абъркромби | зорините озорени озарения (първа публикация)