Тери Пратчет така пише книгите си, че всеки може да ги интерпретира по свой начин. Ето и моята интерпретация на „Магизточник“, петата книга от поредицата за Света на Диска. Имайте предвид, че я четох след като седях известно време на слънце, при това без шапка, и е твърде вероятно слънчевите лъчи да са повредили апаратурата, настанена в проветривата област между ушите ми.
Но първо да представя героите и историята накратко. На Ипслор, осми син, му се ражда осми син – Коин, който се превръща в Магизточник, т.е. източник на огромна сила. Ипслор измамва Смърт и подготвя сина си да се възкачи като Архиканцлер на Невидимия университет. Така той ще превърне магьосниците в господари на Диска, а по-късно ще настане Апокралипсис – т. е. краят на света. По неволя на пътя му застава Ринсуинд, най-некадърният магьосник, живял някога. Към него се присъединяват крадлата Конина Варварката (дъщеря на Коен Варварина), чиято мечта е да стане фризьорка, както и Найджъл Разрушителя, който е решил да стане варварски герой. Действието пренася героите в Ал Кхали, един от главните градове на Клач, където ги посреща серифът на областта Креозот – той се вживява като истински Омар Хаям и си пада по приказки, разказани от надарени девойки.
Това е една от по-леките истории на Пратчет – забавна, неангажираща и пъстра като всички негови произведения. Тук можем да видим как конниците на Апокралипсиса – Мор, Глад и Война се напиват и пеят песнички в кръчма, а Багажа с крака е с разбито сърце и решава да се напие с клачианско кафе – питие, с което човек може да прави покривите водоустойчиви. Към тях може да добавим непослушно летящо килимче, Библиотекаря, който прави операция на книга, както и най-мощното оръжие на Ринсуинд – неговия закърпен чорап…
А сега е време за моята интерпретация! Както знаете, магията и магьосниците в Света на Диска символизират науката и образованието като цяло. Запитах се „какво е магизточник в творчеството на Пратчет?“. Предполагам, че това е ядрено оръжие, а Пратчет леко ни намеква до какво може да доведе злоупотребата с науката – т. е. тогава, когато използваме науката за военни цели или за печелене на власт. Ето кои предпоставки ме карат да си мисля така – ледените великани може би представляват ядрена зима, която настъпва обикновено след ядрена катастрофа, а Тварите са мутирали същества, дошли от друго измерение (вероятно вследствие от радиация?). А може пък аз да съм слънчасал, кой знае? :)
Междувременно, „Магизточник“ ще бъде 5-ят роман на Пратчет, който ще бъде филмиран от медийния гигант Sky One. Преди това адаптирани бяха „Пощоряване“, „Дядо Прас“ и първите две истории от света на Диска: „Цветът на магията“ и „Фантастична светлина“.
За завършек един цитат: „Не е лесно да приковеш истината към книжната страница. Във ваната на историята истината се улавя не по-лесно от изтърван сапун, а и се открива далеч по-трудно“…