Мария Донева е виновна, че си я взех.
„Надморската височина на любовта“ можете да прочетете тук.
В Public Republic пък е публикуван „Узряване на снимката (1928-1999)“.
Каквото и да се опитам да кажа, ще е бледо и беззвучно, защото Йорданка Белева умее да си служи прекалено добре с формата и мелодията на словото. Това е писане, което трябва да почувствате.
Тук можете да прочетете мнението на Красимир Вардиев.
От мен остава само препоръката:
„Надморската височина на любовта“ на Йорданка Белева е една прекалено красива и ценна книга. Добре ще е да я прочетете.
Не се подвеждайте от малкото странички – концентрираната красота на тези разкази не би могла да се развали и от тройно по-голям шрифт, който би я превърнал в стандартното 120-140-странично книжно тяло. Предполагам, че издателят умишлено се е придържал съм формата на поетичния сборник, защото текстовете в това малко книжле са прекалено красиви, за да се поберат единствено в рамката на прозата.
Това е една от находките в новата българска литература и убедена съм, че малцина няма да я харесат.
Още дълго време ще препрочитам тези разкази и ще чакам с огромно нетърпение нови, а на смелчаците: приятно четене ;)
И аз покрай М. Донева и разказчето в Public Republic се запалих и си купих книжката, но честно казано не ми се запази ентусиазма като я прочетох. Има няколко наистина добри разказа, но други… Може би причината е в подбора, не знам.