И сега ви предлагам едно кратко интервю с може би най-старото и засега успешно оцеляващо издателство, подкрепящо фентъзито все така активно и значително всеотдайно, а именно гигантите от „Бард“. На въпросите отговаря Антон Велчев:
Ана:
Всички читатели на фентъзи и фантастика знаят кое е издателство „Бард“ – за мен това са издателите с най-добрите корици, най-доброто класическо оформление, най-добрите и приятни поне за мен преводи. Малко тривиално – но колко време ви отне да заемете това високо място като най-известното издателство на фентъзи (и не само заглавия), поне според моята преценка, и каква е цената за успеха? Аз самата имам някакви амбиции в книгоиздаването, напълно неприложими за момента, така че съм доста лично заинтересувана какъв е пътят на добрия издател.
Бард:
„Бард“ издава фентъзи от самото начало, т.е. става въпрос за 18 г. Надяваме се, че движението е било само нагоре, към по-добро, въпреки че едва ли е така. Винаги има възходи и падение.
Ана:
Как решавате кой автор си заслужава да бъде издаден – сред вашите книги са както класически неща на Едингс и Фийст, така и доста нови автори като Чайковски и Сандерсън – личното мнение на собственика, проучвания на световно ниво на тиражи или и читателската дума има значение по някакъв начин?
Бард:
Съвкупност от всичко това. Правят се проучвания, агенти на издателства препоръчват дадена книга, книгата се взема за изчитане и ако се одобри, се издава. Читателите също имат думата. Примерно „Далечно царство“ се преиздаде заради текст във форум. Допечатките на Малазанска книга на мъртвите и Фондацията също са следствие на желания на читатели.
Ана:
Какво ви е мнението за недовършените поредици – в „недовършеност“ се обвиняват твърде много издателства напоследък, кои са реалните причини да не приключи един започнат проект и как се взема такова решение с оглед на обективно негативната във всеки случай реакция на читателите?
Бард:
Кризата си е криза. Всяко издателство е принудено да ограничи заглавията, които са на загуба. За да издадеш една книга, трябва да продадеш минимум 1500 бр., за да може книгата да си избие вложенията (права, превод, редакция, печат). Освен това много от книгите в поредиците имат относителна завършеност. По този начин издателят може да прекъсне поредицата когато пожелае. Често се случва и първите томчета от поредица да са силни, а следващите да нямат същите качества. Слабите книги не са от полза нито за издателите, нито за читателите.
Ана:
Има ли начини за активна комуникация с издателство „Бард“ – поне доколкото съм посещавала форума ви, там няма официално лице от издателството, което да отговаря на регистриралите се потребители в различните теми, понякога стигащи до епохални сблъсъци – мислите ли, че има нужда да се дават обяснения на читателите за действията на издателството?
Бард:
Влезте в нашата facebook-страница, там ще видите, че няма въпрос, на който да не е отговорено. Всъщност оплакванията трябва да бъдат от наша страна, вашите въпроси са твърде малко.
Ана:
Наистина ли фентъзито е жанр, който „дърпа“ всяко издателство надолу, затова много компенсират с по-леки четива – като издания за самопомощ, психология за масите, развлекателни четива? Как виждате бъдещето на едно предимно фентъзи издателство?
Бард:
Заблуждавате се, фентъзи-жанрът не е висока литература. Фентъзито си е също развлекателно четиво. Всъщност всеки един литературен жанр може да бъде облечен във фентъзи-стилистика, затова и жанрът е токова гъвкав, затова е жив. На втория въпрос – по-трудно е да бъдеш разнолик и разнообразен, отколкото да издаваш еднотипни заглавия, така че – може;)
Ана:
Какво мислите за „професионалните читатели“ – тоест хора, които правят подбор на заглавия, ревюират ги и ги представят на издателства? Ако например аз дойда при вас и ви кажа – тук попаднах на един невероятен автор, изключителен е като език и сюжет, смятам, че ще бъде хит – ще ми обърнете ли внимание?
Бард:
Всяко добро издателство ползват такива читатели, ние не правим изключение.
Ана:
Какво значение за едно издателство имат блогъри като мен – до каква степен влияе мнението в свободен блог на читател върху работата ви?
Бард:
Имате най-малкото толкова голямо значение, колкото има всеки читател, т.е. – огромно значение. За издателите нищо не е от такова значение, каквото имат читателите.
Ана:
Защо се въздържахте от започване на популярни вампирски или дистопични поредици, както напоследък е модерно – казват, че е даже си е доста печеливш бизнес точно работата с такива заглавия, на фона на нечетенето в България?
Бард:
Прочетете „Дракула – немъртвия“ и „Аз, вещицата“ и ще видите, че не се въздържаме, просто сме малко по-критични.
Ана:
Какво ви е мнението за електронните книги – защо толкова малко издатели рискуват с този формат в България, даже и големите като „Бард“ не са си позволили още тази иновация?
Бард:
В България пиратството е крачка напред пред методите за защита на авторските права. Законодателството ни също не е направило много в тази посока. Все пак скоро книгите на „Бард“ ще бъдат пригодени за електронни носители.
Ана:
Преди години издадохте Васил Тучков с първата част на българска фентъзи поредица, която така и не видя бял свят, а не съм и сигурна дали е била написана. Какви са шансовете да издадете български автор отново след според някои фиаското с Тучков? Само да вметна, че на мен лично той ми е по-скоро симпатичен автор.
Бард:
Васил Тучков така и не дописа своето продължение…
Ана:
Можете ли да издадете дали предвиждате през 2012 нови фентъзи-поредици и автори и дали ще разчитате на фентъзито като жанр и за в бъдеще като значителна част от предлаганите от вас заглавия?
Бард:
Март месец ще започнем нова поредица на Реймънд Фийст…
Така е, колежке, твоето мнение за книги е равностойно на всеки случайник, купил книга на „Бард“ за 2 лв. от някой кашон .
Инак чудесно си ги отпочнала, поздравления!
Поне си го признават хората, резват ти крилцата в полет :) Абе това в Изток – Запад няма ли да вкусят малко фентъзи в близко бъдеще , че да те „налазя“ интервюиращо ? ;)
Коментарът ми горе бе като блогър, не като част от екипа на Из :)
Иначе от тази гледна точка имаме едно – „Съншайн“, – което дори е годно за четене, макар да е с вампири, но не от лигавите.
Имаме идеи за други, но аз съм на мнение, че ако едно издателство ще навлиза в нова област, трябва да навлезе тежко и сериозно, не с 1-2 книги. Не съм почитател на „териториалното разпределение“ на жанровете между издателствата, но наистина „Бард“ си вършат добре работата с фентъзитата, няма лъжа, но в последно време най-доброто в жанра за мен бяха Абъркромби, сериозната част от която издадоха „Колибри“ (сега чакаме „Бард“ за Heroes) и Патрик Ротфус на „Прозорец“.
Еее, Блажев, една част от блогърите все искате да ви сочат като нещо специално. :P
Факт, 2 години си късам задника за това, което правя, лягам и ставам в безумни часове и отделям много от личното си време, за да пиша текстове. Гордея се с това и не го крия :)
Така си и трябва, Блажев си е направо институция в книжното блогърство и много книги има да изядем дорде го стигнем :) Ама не е лошо така да ги побутнеш Изток-Запада към фентъзийните авгиеви обори, може да изкопаят и някое нестандартно , оригинално и качествено заглавие, от което всички ще спечелим. Видях между другото , че май Лестат се канят да издават – явно вместо Инфодар – дано довършат цялата поредица на Ан Райс, тя поне си е добро четиво като за жанра си .
Добро фентъзи заглавие означава изчитане на 10 слаби, което не е във възможностите ми :) Ще издадем Лестат заради личната препоръка на Благо Иванов, а дали ще правим друго… никой не знае.
телеграфно:
1. не винаги количеството прочетени книги отговаря на качественото четене на книги, както и не винаги количеството написани текстове за книги е равно на качествено, да не говорим за професионално, писане за книги. в повечето случаи е валидно тъкмо обратното – количеството (четене, ревюиране) е в ущърб на качественото (четене, ревюиране).
2. никъде в отговорите не видях „орязване на крилца“. и в двата въпроса, пряко засягащи читателя – и професионалния, и блогърстващия, отговорът е категоричен – да, мнението на читателя е от значение, еле пък на професионалния такъв :-).
Що така сериозен стана разговора , не знам. Има значение колко книги си прочел , когато отсяваш кое е добро за издаване и кое не. Колкото повече си прочел, толкова по-голям таргет би могъл да оцениш и предвидиш. А мнението на четящ блогър поне аз си мисля, че трябва да стои над това на рандъм посетител в книжарница. Щото си имам его, ето що. И двамата ще дадем еднакви пари за издателството, но блогъра има шанс да довлече допълнителни клиенти, поне по-голям шанс от редовия читател.
:) Въпросът е да не се взема, който и да е прекалено насериозно. Ревюто на книга си е също писан текст (когато не е само преразказване разбира се) и както и самите произведения подлежи също на критика и всякакво отношение, вкл. неглижиране, незабелязване и т.н. За себе си може да си Супермен, но за някои други може да си копач в мина, която дори сам си си избрал. ;)
Ваня има право отчасти, всичко трябва да е с мярка.
Ана, мисля точно като теб – днес една лелка на борсата, която не ползва нет, ме попита защо трябвало да ми дава книги, след като не се появавам по радиото и телевизията :) А аз й обясних да пита шефовете си защо.
Пресли, и ти си права за взимането насериозно, пазя се отчаяно от това и мисля, че успявам що-годе. Всеки текст може да бъде критикуван и трябва да бъде.
Баш подрязване на егото си е отговора на „Бард“. Винаги са били доста неангажирани и безразлични към мнението само на един читател, пък бил и той бълващ ревюта в мрежата. Просто са достатъчно големи мастодонти на българския пазар, за да се вълнуват от това. Маркетинг магистърът в мен скимти от това, че пропускат да направят пари покрай ърбана. И че в близките 5 години ще бъдат избутани от водещата позиция в жанра. Но пък вероятно любовните романи, кримките и езотериката са доста по-печеливши.
Ако те пропускат да направят нещо, някой друг ще го направи. Пазара не търпи вакуум. Или поне така сме учили :D . Предполагам имаш предвид ърбан фентъзи… Аз всъщност не съм особено на „ти“ с поджанра и може да е позапълнен вакуума вече. Интересно ми е кой ще избута Бард от водещата позиция и с какви заглавия :) Никой не може да е вечно първи…
Ана, поздравявам те за това интервю и за начина, по който списваш блога си. Ако искаш да публикуваш в сп. „Локус“, просто ми драсни.
Честно казано, намирам интервюто за очарователно, в типичния стил на „Бард“. Работил съм в тях миналото – понякога влудяват, но едно не може да им се отрече. Имат стил… :-)
Работя с „Бард“ (като преводач и чрез анотиране на книги – вчера написах 500-ната си анотация за тях) откакто ги има. Познавам и четиримата съсобственици (знам, ч с фантастиката се занимава основно Данчо Антов) и мога само да им сваля шапка за упоритостта и способността за оцеляване (в момента се борят – предполагам – да преживеят през втората сериозна криза в своята история). Първоначално бях в списъка на т.н. „ред-колегия“, която подбираше заглавията във фантастичния жанр (най-общо казано – там и тогава основно думата имаше д-р Юлиян Стойнов, но говоря за времената преди 15-ина години), но постепенно се изнесох в трилърите. Причината е в неудовлетворението ми от развитието на жанра (няма да навлизам в подробности). По повод издателската политика мога да кажа собственото си мнение и то е, че след като не са държавно издателство на субсидия, от тях не може да се иска да бъдат мисионери. Когато бъркаш всеки месец в джоба си, за да издадеш една или друга книга (а те издаваха по над 100 годишно), добре е той (джобът ти) да не се изпразва, иначе просто пускаш кепенците. Предполагам досещате се, че има проблеми и с разпространението/пласирането на продукцията – даване на консигнация (и коректното издължаване на продавачите), огромните търговски отстъпки, нежеланието на сбствениците на сергии да вземат книги, които се задържат и т.н. и пр., така че аз напълно ги разбирам и им съчувствам (както и на разочарованите читатели), когато решат да прекратят дадена поредица. А борбата за нови (и печеливши) автори е жестока, така че част от въпросите следва да се отправят и към другите играчи на пазара. Да не говорим, че съществуват и (негласни) споразумения за „правата“ на дадени издателства над дадени автори и пр., които агенциите за права спазват при предлагането на дадено заглавие. Най-сетне колко голям мислите, че е в България пазарът на фентъзи (след като става дума конкреетно за този субжанр)? Става дума по-скоро за ниша в борбата за оцеляване…