Книги

Виктор Пелевин – Шлемът на ужаса (Преслава Кирова)

"Шлемът на ужаса" от Виктор ПелевинОтдавна не бях чела книга на Виктор Пелевин. Последно, преди 2-3 години, взимах от библиотеката „Върколашки метаморфози“, която доста ми хареса. После разбрах, че пак била „изгубена в бг превода“, но харесването си остана… въпреки.

На „Шлемът на ужаса“ попаднах, докато търсех нещо за този символ, и ми стана любопитно.

Харесвам Пелевин. Освен „Върколашки метаморфози“ съм чела „Поколение П“ и „ДПП“, която е все още в библиотеката ми. Писането му е някак хем леко, хем философски-интелектуално. Определено знае как да интригува, без да става досаден, едновременно кара читателя да мисли и да се забавлява – идеалният автор :)

„Шлемът на ужаса“ ми беше много интересен… в началото. Пак беше забавно, пак има неща за обмисляне, но някак, понеже беше прекалено ясно всичко още малко след началото… или по-скоро беше ясно, че нищо няма да е ясно… краят хич не ме изненада, защото очаквах всичко.

Има една такава работа при писането на истории, че когато настроиш читателя за всичко, просто не е интересно. Трябва да го заблудиш, да го излъжеш… да насочиш мисълта му по някаква пътечка. Да разпиляваш мисълта си (в смисъл да не следва определени коловози), да я караш да е всеобхватна и всеочакваща, може би в живота е добре, но в литературата, поне на мен, не ми е интересно.

Отначало историята много ми напомни на компютърните игри „Избягай от стаята“ или на по-интелектуален вариант на филма „Кубът на страха“.

Накратко сюжетът:

Историята се разказва под формата на чат между няколко души, които неочаквано се събуждат в малки еднакви стаи със заключени врати, първоначално, и могат да комуникират един с друг само чрез този компютърен чат. Прякорите им там са избрани предварително, не могат да ги променят, не могат да споделят конкретни факти за себе си – от къде са, как е истинското им име и т.н. Когато се опитат да ги напишат, автоматично се появяват хиксове на тяхно място.

Един от участниците, жена с прякор Ариадна, разказва свой сън и от него те разбират, че се намират в лабиринт, в който е и някакъв еквивалент на Минотавъра, носещ Шлема на ужаса, заедно с още две джуджета, нещо като негови слуги.

Тя описва и какво представлява Шлема. После всеки може да излезе от стаята си и вижда различни неща в лабиринта т.е. от другата страна на вратата. Едни виждат лабиринт, други не и т.н. Ариадна продължава уж да сънува и да разказва – така всъщност тя излиза от своята стая. В крайна сметка всичко се върти около това, че действителността е създадена от Шлема на ужаса, като самият Шлем е в същата тази действителност. Той създава сам себе си и е в себе си. Шлемът е умът и както във всеки ум, в него е възможно всичко.

Цялата история е нещо като изчистена легенда или приказка за това какво всъщност представлява действителността и как умът на всеки я вижда и я създава според това, което е, и най-вече което е бил, защото всичко преживяно вече е минало, дори да е преди секунди.

Винаги актуална тема, която постоянно се предъвква от философи, психолози, квантови физици, напоследък – до втръсване. Вярвам, като разумни хора ще се съгласите, че обективна действителност има, но има и субективно отношение към нея. И не ние създаваме действителността като цяло, а създаваме СВОЯТА действителност – ей това, уникалното, бутиково виждане, когато отворим „заключената стая“ и пред очите ни попадне например розов храст с прекършен цвят. От миналото ни, от това което сме преживели, зависи какво точно ще видим, какво ще предизвика той в нас – тъга, радост, болка, – и това е то действието на Шлема. Ако можете като Конника без глава, можете да се отървете и от него.:)

Смисълът на самия древен магически символ, наречен „Шлем на ужаса“ е същият – изписващият го създава магия, която влияе не само на нещата вън, но и вътре в самия него. Това е един вид висше осъзнаване на магията като действие, влияние, което не може да бъде единствено и само извършване на „статично“ чудо – добро или зло по отношение на някой, нещо, но и промяна, отнемане/добавяне, пречупване на личността на магьосника.

„По-нататък джуджето започна да обяснява как работи шлемът. Каза, че първо трябва да разберем основното, а едва след това да се задълбочаваме в подробности. Работният цикъл на шлема няма начало, затова може да се обясни с която и да е фаза. И така, каза, на лицето ти пада нежен отблясък от летния ден. По същия начин челната мрежа се нагрява под действието на падащия върху нея поток впечатления и предава топлината на решетката на настоящето. Решетката сублимира натрупаното в горната част на шлема минало, което се превръща в мъгла и под въздействието на обстоятелствата се издига в роговете на изобилието. Роговете на изобилието излизат от челото, извиват се около страните на шлема и се сплитат на тила, до основата на шлема. Там, под решетката на настоящето, се намира областта на бъдещето, където се издигат балончета надежда, породили се в тилната плитка. Балончетата се издигат, пукат се в решетката на настоящето, оказвайки натиск върху обстоятелствата, което води до възникването на поток впечатления в лабиринт-сепаратора. На свой ред потокът от впечатления се разбива в челната мрежа, нагрявайки решетката на настоящето, с което се възобновява енергийният цикъл. Топлината, за която говореше джуджето, използвайки думата „нагрява“, не е като топлина от огън, а по-скоро като топлина от любов. Той каза, че просто използва аналогии с добре познати ми неща, за да мога да си представя ставащото. Всъщност потокът на впечатленията не тече наникъде, а балончетата надежда не са съвсем балончета и т.н.“

Та, въпреки всичко, препоръчвам книгата. Със сигурност ще намерите интересни неща, увлекателна е, чете се леко и е само 200 страници. А, да – и внимавайте, като рисувате снежинки ;)

Това е гостуващ пост. Първа публикация:
„Виктор Пелевин – Шлемът на ужаса (Преслава Кирова)“, Горуна

Един коментар по “Виктор Пелевин – Шлемът на ужаса (Преслава Кирова)

  1. Пелевин е много стойностен автор.Чел съм „Чапаев и Пустота“, „Омон Ра“ и „Поколение П“. По последният роман гледах и страхотния и много близък по дух филм на режисьора Виктор Гинзбург със същото заглавие. Яко преживяване! Започвам упорито и целенасочено търсене на по-новите неща на Пелевин. Ще си кажа мнението за тях,след като ги прочета

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.