Арнолд Шварценегер със сигурност е голяма легенда в Холивуд, щом половината от сносните му филми се римейкват приживе. Защо обаче никой не се сеща да римейкне наистина епичните му проекти като „Ченге в детската градина“ и „Коледата невъзможна“, където талантът му блестеше с яркостта на 100-ватова крушка? Може би и това ще стане тепърва, а засега ни остава да се забавляваме с модерната версия на „Зов за завръщане“ и нейния дебютен трейлър, изтъкан от зрелище.

Римейкът на култовия Арнолдов сай-фай от началото на 90-те е под диригентството на Лени Уайзман, което автоматично означава, че съпругата му е някъде в каста. Лени се е постарал да вкара много визуални наслади в екранизацията на разказа на Филип К. Дик и точно там му е грешката, защото е превърнал цялата работа в лудешки футуристичен екшън (същата беше грешката и на „Аз, Роботът“), а това рязко принизява достойнствата на оригинала. Отделно от това, настоящото режисьорче е много по-долу в хранителната верига от Пол Верховен, така че напъните на Лени и жена му да се отличат са по-жалки и от тези на Пол WC Андерсън (и жена му).

Сюжета си го знаете и няма да ви губя времето. Тук обаче има врътка и тя е, че няма да се занимаваме с проблемите на Марс. Донякъде това е правилен избор – едва ли щяхме да издържим два тъпи филма за Марс в рамките на няколко месеца. Лошото е, че по този начин Уайзман сменя посоката на филма в нови релси, които има вероятност да отведат крайния продукт до кривата круша. Вместо Шварца имаме Колинчо (Фарел явно има непреодолимото желание да играе в истории на Филип К. Дик, защото това е втората му такава роля след „Специален доклад“), вместо Шаран Стоун имаме Кейт Бекинсейл, а вместо онази циганка, чието име не помня – имаме Джесика Бийл. Както виждате, кастът е усъвършенстван за нуждите на новото поколение, а именно – мяза на изваден от модно списанийце и показва, че целта на Уайзман е да напълни филма с прекрасни лица, за да разсейва хората от това каква помия гледат. Признавам, че трейлърчето би надъхало крехките умове, защото съдържа всичко, що е нужно – много бой, много стрелби, летящи коли и lens flares. Само Колин Фарел да го нямаше, шедьовърът щеше да е пълен, но уви – има го и носи гъстите вежди със себе си.