„Буреносен фронт“ би могла да бъде онази книга, която да запали мъжката аудитория за ърбън-фентъзи жанра в България. Огромна част от градските фентъзи-романи са писани от жени за жени, няма какво да се лъжем. Обикновено тези романи преливат от подробни описания на много на брой и много секси пичове – човеци, феи, ликантропи или вампири. Хвърлете вътре яка и независима главна героиня с магически способности, която покрай разкриването на някаква мистерия/преследването/отмъщението намира време и за романтична или сексуална забежка, обрисувайте мрачен град и voilа! книгата има всички данни да бъде следващият хит в жанра.

Това, което Джим Бъчър предлага, е мъжкият вариант на гореописаното – Хари Дрезден, професионален магьосник в немилост и едвам свързващ двата края частен детектив, тръгва да разследва убийства, извършени посредством магия. Разбира се, всякакви мутри се опитват да го претрепят – къде с магия, къде по старомодния начин с бухалка. За свой лош късмет Хари няма право да използва магията си с пълната й сила и доста често наистина бива пребит. За цвят покрай него се навъртат няколко готини мадами.

Бъчър е първопроходецът в жанра на ърбън фентъзито, написано от мъжка гледна точка, и може би затова има толкова широка аудитория. Чикагската градска джунгла придава на „Буреносен фронт“ онзи ноар-оттенък, така познат ни от романите на Чандлър, който би привлякал феновете на олдскул-кримките. За съжаление обаче не мога да кажа, че това е най-доброто от жанра на ърбъна. Като цяло въпреки многото описания, често насичащи действието в неподходящи моменти, не успях да придобия ясна представа за структурата на магическия свят. Според мен твърде многото групировки и закони, представени в един кратък и сбит роман (полагащи основите за дългата поредица), комбинирани с начинаещото писане на Бъчър, ми попречиха да му се насладя. Сетингът е интересен, липсата на голяма романтична линия дава глътка свеж въздух, но има какво да се желае от стилистиката на Джим, от начина му да подрежда действието.

Понеже съм чела няколко писани по-късно разкази от него, мога да кажа, че като писател Бъчър се е полирал с годините. Вероятно ще прочета и следващите книги от поредицата с надеждата структурните недостатъци да се изчистят още от Fool Moon. Пробвайте, на вас пък „Досиетата на Дрезден“ може да ви харесат още от самото начало. Особено ако сте фен на Мартин Скот и Стивън Бруст.

Поредица „Досиетата на Дрезден“:

1. Буреносен фронт
2. Fool Moon
3. Grave Peril
4. Summer Knight
5. Death Masks
6. Blood Rites
7. Dead Beat
8. Proven Guilty
9. White Night
10. Small Favor
11. Turn Coat
12. Changes
13. Ghost Story
14. Cold Days – ЕТА 2013